3
РЕШЕНИЕ
№ 793/ 2010
София, 19.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №60/2010 година.
Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК.
С решение №413/19.5.2009 г. по гр.д.№987/2008 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е отменил решение от 12.11.2007 г. по гр.д.№2361/2005 г. на Софийския градски съд, ІV-Б състав, и е осъдил К. А. Р. да заплати на Ж. Т. В. сумата 6000 лева, представляваща двойния размер, дадена в задатък сума от 3000 лева при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, построена в дворно място от 376 кв.м – имот пл.№42 от кв.204 по регулационния план на[населено място], кв. П., м.Редута, заедно със законната лихва, считано от 03.10.2003 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1360 лева.
Срещу влязлото в сила решение на касационната инстанция е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК от ответницата по исковата молба К. А. Р.. В молбата твърди, че към момента на подаването й са налице нови обстоятелства, както и нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които не са били известни към момента на решаването му. Излага се, че на 05.11.2009 г. е била изготвена съдебно-психиатрична експертиза на молителката, допусната по нохд №2452/2009 г. по описа на СРС, н.о., 17 състав, от която е видно, че К. Р. страда от налудно разстройство, което представлява психоза в смисъла на “продължително” разстройство на съзнанието. Освен това се твърди, че психичното състояние на молителката не й позволява да възпроизвежда факти и събития, тъй като при нея не е налице съхранена свидетелска годност. Сочи се, че към експертизата има приложена епикриза от О. диспансер за психични заболявания със стационар – София, от която е видно, че К. Р. страда от налудно разстройство и оплакванията датират с давност от около една година, т.е. от 2003 г. Твърди се, че горните обстоятелства не са били известни на молителката, тъй като тя страда от заболяване което я прави недееспособна и неможеща сама да ръководи действията и постъпките си.
С оглед изложеното се моли за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред съда по отмяната се представят за сведение протокол от 15.3.2010 г. по нохд №2452/2009 г. на СРС, н.о., 17 състав, и присъда от 15.3.2010 г. по същото дело.
Молбата се поддържа от процесуалния представител на молителката – адв. К..
Ответницата по молбата за отмяна Ж. Т. В., посредством процесуалния си представител – адв. В., оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните в настоящото производство, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното:
Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване.
Представените по делото с молбата за отмяна писмени доказателства представляват съдебно-психиатрична експертиза по друго дело и епикриза.
По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Член 303, ал.1, т.1 ГПК, респективно чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. – т.4 от ППВС №2/29.9.1977 г. по гр.д.№1/1977 г.
Не следва да се обсъждат представените в съдебно заседание писмени доказателства, тъй като те се сочат извън срока на процесната молба за отмяна.
Ето защо не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. А. Р. от[населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №413/19.5.2009 г. по гр.д.№987/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |