Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 62   гр. София, 03.02.2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 4243 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 1* от 23.06.2008 г. по гр. д. № 1141/08 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила решение № 170 от 30.11.2007 г. по гр. д. № 3569/06 г. на Районен съд гр. П., с което отрицателният установителен иск на А. Д. Б. срещу „Т” Е. гр. П., че не дължи 2 803.92 лв. представляващи начислена топлинна енергия заедно с лихви за забава на плащането, е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд са подадени две жалби, от двамата процесуални представители на А. Б. Ответникът по касация „Т” Е. гр. П. и трето лице помагач „Р” ООД гр. П. не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбите и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че с техническа експертиза, изготвена на база на документи на топлофикационното дружество, е доказано задължението на касатора към ответното дружество. Разпределението на топлинна енергия /ТЕ/ между потребителите на етажната собственост било извършено на база на периодично отчитане и в съответствие с действуващата нормативна база. Съдът е преценил и събраните по делото доказателства за броя на лицата обитаващи жилището, които имат отношение към разпределение на топлоенергията за битово горещо водоснабдяване /БГВ/. В тежест на ищеца било да докаже, че за процесния период в жилището са живели трима, а не четирима, членове на семейството и че за това е уведомил своевременно ответника. Обобщено, в двете касационните жалби се излагат твърдения че съдът незаконосъобразно кредитирал заключението на техническата експертиза, която възпроизвела частни свидетелствуващи документи предоставени и от ответника. Не били налице годни доказателства които да удостоверяват вземането, тъй като документите нямали доказателствена сила. Освен това, за жилището била начислена топла вода за четири члена, а фактически живеели трима. В тежест на ответника било да докаже и че разпределението между потребителите на етажната собственост е на база на реално отчетена енергия от топломера на абонатната станция. С определение № 88 от 19.11.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, по съществения процесуалноправен въпрос за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги. Не се спори, че ищецът е собственик на апартамент в гр. П. и за процесния период му била начислена ТЕ, включваща отопление, БГВ, ТЕ отдавана от сградната инсталация и от абонатната станция. На 07.02.2005 г. ответникът подал молба до Районен съд гр. П. за издаване на изпълнителен лист срещу ищеца по извлечение от сметка за задълженията му като абонат на дружеството. На основание чл. 237 ал. 1 б. „к” ГПК /отм./ ищецът бил осъден да заплати 2 395.40 лв. главница за периода от 01.05.2002 г. до 01.02.2005 г. заедно със законната лихва считано от 07.02.2005 г., 433.49 лв. мораторна лихва за периода от 01.08.2002 г. до 07.05.2006 г., 58.58 лв. държавна такса и 125 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист срещу ищеца било образувано изпълнително дело. Съгласно чл. 237 б. “к” ГПК /отм./, подлежат на принудително изпълнение документите въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист. Член 154 ал. 1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията с ДВ бр. 107 от 2003 г., установява в полза на топлопреносните предприятия правото да събират вземанията си от неизправните длъжници по реда на чл. 237 б. “к” ГПК /отм./ въз основа на извлеченията от сметките на топлопреносното предприятие. Безспорно е, че извлечението от сметка не е счетоводен документ по смисъла на чл. 6 ЗСчет., а е частен свидетелствуващ документ. Той не се ползува с доказателствена сила, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. В чл. 146 ГПК /отм./ и чл. 55 ал. 1 ТЗ обаче е записано изключение от този принцип в смисъл, че записванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата или организациите, които са ги водили. Счетоводните книги представляват по естеството си частни документи. Те не притежават доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като са производни, т. е. те се изготвят на базата на първични счетоводни документи. Именно поради това чл. 146 ГПК /отм./ изисква те да са редовни, т. е. всяко вписване в тях да бъде надлежно удостоверено. С оглед на това, в случаите, когато бъде оспорено представено извлечение от сметката на една от страните, в тежест на страната, която се позовава на това извлечение, е да докаже че счетоводните записвания са извършени въз основа на годна документация и че счетоводните книги са водени редовно. В случая редовността на счетоводното записване на консумираната от касатора ТЕ е доказано с техническа експертиза. В заключението на вещото лице, прието неоспорено от касатора, е посочено, че отчитането на ТЕ на блок 326 и на жилището на касатора се извършвало по данните от монтираните топломери. За сградната инсталация отоплението било разпределяно пропорционално на отопляемия апартамент между всички етажни собственици, както и че при начисляването на ТЕ били спазени относимите нормативни актове. Правилно съдът е приел, че относимо към изясняване на фактите по делото е проверената от вещото лице счетоводна документация на дружеството, тъй като именно в неговите счетоводни книги е била отразена начислената на касатора ТЕ. Ако касаторът е имал възражения по воденото от ответника счетоводство е следвало да заяви възражението си при депозиране на експертизата и да поиска да ангажира допълнителна експертиза. В процесния случай обаче, въпросът не е за доказателствената сила на счетоводните документи, а касаторът има възражения за методиката на изчисление на ТЕ. Този въпрос също е изяснен в заключението на техническата експертиза. Според вещото лице при начисляване на ТЕ са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 68 от 3.08.2004 г., отм., бр. 34 от 24.04.2007 г. Според чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда, която е етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а в чл. 141 се съдържат разпоредби за определяне ТЕ за горещо водоснабдяване на сграда - етажна собственост. Съдът е преценил по вътрешно убеждение и ангажираните доказателства досежно възраженията по отношение броя на лицата живущи в апартамента, за които е начислявана БГВ, с което не е нарушил разпоредбите на закона. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Водим от горното ВКС Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 23.06.2008 г. по гр. д. № 1141/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: