Р Е Ш Е Н И Е № 158 Гр. София, 13.11.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Г. ИВАНОВА в присъствието на прокурора К. СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията Н. Трифонова н. д. № 691/2020 година. Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. Р., защитник на подс. П. П. срещу въззивно решение № 202 от 01.07.2020г., постановено по ВНОХД № 220/2020г. по описа на Апелативен съд София. В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Твърди се, че апелативният съд е постановил своя акт при неправилен доказателствен анализ, нарушавайки принципите за обективност и всестранност, както и че доказателствата, стоящи в основата на изводите в ревизионния акт и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, са дискредитирани, тъй като не са събрани по установения в процесуалния закон ред и не са приобщени към доказателствената съвкупност. Имат се предвид данните от компютърната система в търговския обект, които според обвинението не са съответствали на данните от касовия апарат с фискална памет. Предвид допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата според защитата се е стигнало и до неправилното осъждане на подсъдимия. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да оправдае подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия П. - адв.Р., заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения, като акцентира на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че данни от компютърната система в търговския обект не са изземани, не са приобщавани към доказателствата, следователно не биха могли да се използват като база за сравнение и установяване на различия с данните от касовия апарат. Подсъдимият не се явява пред касационния съд и не взима отношение по жалбата. Гражданският ищец не изпраща представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че въпреки отсъствието на направени възражения от защитата пред въззивния съд, свързани с приобщаването на данните от компютърната система, апелативната инстанция е взела отношение по този въпрос. Посочва, че показанията на св. М. и А., устните разяснения на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, установяват с нужната пълнота и категоричност стойностите на въпросните данни. Не намира, че са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което счита, че решението следва да се остави в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №4535 от 21.10.2019г., постановена по НОХД № 516/2017г., Благоевградският окръжен съд е признал подс. П. В. П. за виновен в това, че за периода от 01.02.2011г. до 31.03.2012г. при условията на продължавано престъпление като управляващ и представляващ фирма „Ф. 2007 П. П.“ Е., в подадени по електронен път пред ТД на НАП София, офис Благоевград справки-декларации по ЗДДС и годишна данъчна декларация по ЗКПО е затаил истина, като така е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери- 65 540,49лв., поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,пр.2, вр. чл.26, вр. чл.55 НК е осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на Министъра на финансите, като представляващ Държавата, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 65 540,49лв. на основание чл.45 ЗЗД. С решение № 202 от 01.07.2020г., постановено по ВНОХД № 220/2020г. по описа на Софийския апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд намира жалбата за основателна. Възраженията на защитата, че изводите на въззивния съд са направени при липса на обективен и всестранен доказателствен анализ не са лишени от резон. Основният проблем, който се съзира се състои в следното: доколко данните от компютърната система в търговския обект, стопанисван от дружеството, регистрирано на името на подсъдимия и управлявано от него, могат да послужат като годна доказателствена основа, при наличие на пропуски при инкорпорирането им към доказателствения обем. В самия обвинителен акт е залегнала тезата, че подсъдимият е осъществил състава на деянието по чл.255, след като е декларирал неверни данни в справките декларации по ЗДДС за 13 данъчни периода. Не е отразявал действително получените приходи за месеца, а по-малки суми, което се установява от съпоставка между отчетените продажби в компютърната система в търговския обект и данните от касовия апарат. Така се е стигнало до отразяване на неверни данни и в годишната данъчна декларация по ЗКПО, като подсъдимият по този начин е избегнал установяването и плащане на данъчни задължения в особено големи размери. Оплакванията на защитата могат да се определят като такива по чл.348, ал.1,т.2 НПК, тъй като касаят нарушения, допуснати от въззивния съд в процеса на доказателствената дейност, и по-точно в кредитирането на доказателства, чиято достоверност се поставя под съмнение. На първо място са основателни аргументите на касатора, свързани с ценения като надлежно писмено доказателствено средство ревизионен акт. Коректни са оплакванията, че същият следва да се анализира и преценя редом с останалите доказателства и не може да му се предава формална доказателствена тежест. Основателни са наведените възражения, че констатациите в него са извършени, след като е направена съпоставка между данните от компютърната система в магазина и от касовия апарат. На тази база са установени различия, като е посочено, че данните за реализирани обороти в компютърната система за съответните данъчни периоди са с много по-високи стойности. Вярно е твърдението, че предходните две инстанции не са посочили начина, по който въпросните данни от компютърната система са иззети и приложени по делото. Няма доказателства и те да са изземани в рамките на ревизионното производство. Аргументите на въззивния съд, изложени в мотивите към атакуваното решение, че „не се налага отделно изследване на компютърната система, тъй като данъчната основа е определена на база установеното за месеца от компютърната система, като е извадено декларираното от лицето и съответно разликата е обложена с данък“, не са коректни. Липсата на всякаква информация относно данните от въпросната компютърна система и как те са попаднали у данъчните органи прави на този етап изводите на съда лишени от обективност. Не могат да се споделят изводите на въззивния съд, че са налице гласни доказателства, подкрепящи установените различия. Свидетелите, осъществили проверките и оперативното наблюдение на обекта не дават показания, от които да се направи заключение, че е изземана подобна информация. Св. М. предполага, че това е сторил св. Д., а последният твърди, че не си спомня. Категорични са, че ако е иззета информация, това би се отразило в протоколите за извършени проверки през месец април. Така че констатациите на въззивния съд не почиват на достоверен анализ на гласните доказателства. Въззивният съд неправилно е интерпретирал показанията на св. Г., който принципно излага виждането, че „ако има несъответствие между данните от програмния продукт и фискалното устройство, означава неиздаване на касови бонове“. Всъщност той твърди, че не помни да е извършвана проверка дали има съответствие между програмата и касовия апарат. За това са и необективни доказателствените констатации, че свидетелите, извършили проверката, са установили различия между данните от компютърната система и касовия апарат (л.7 от мотивите), без въпросните данни да са надлежно приобщени. Сведенията, които дават данъчните инспектори, работели по преписката и изготвили ревизионния доклад (А., С.) потвърждават констатациите, че информацията е предоставена от колегите им, осъществили проверката и оперативното наблюдение. При липса на отбелязване в протокола за извършена проверка от 09.02.2012г. на факта, че данните са снети от компютърната система в търговския обект, следва да се положат допълнителни усилия за изясняване на въпроса как те са обективирани пред служителите осъществили документалната обработка на данните и систематизирали изводите в ревизионния доклад. Индиция за това се съдържа доклада на св. М. от 13.03.2012г. относно проверката на 09.02.2012г. (папка СД 1) ,а именно, че данните са снети на флаш-памет и при свалянето на информация се е получило преформатиране. Визираните пропуски са рефлектирали върху заключението на ССЕ, тъй като са ползвани от експерта единствено констатациите в ревизионния акт (респективно в ревизионния доклад), за да се установят данните от компютърната система. Липсата на въпросните данни и кредитирането на ревизионния акт придават недопустима формална доказателствена сила на същия, с каквато той не се ползва. В рамките на ревизионното производство може да е допустим определен начин за приобщаване на данни, но в наказателния процес важат основните правила за събиране и проверка на доказателства, като никое не се ползва с предварително определена доказателствена тежест. Може да се обобщи, че възраженията на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е основателно, изразяващо се в незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на контролираната съдебна инстанция, доколкото доказателственият материал е интерпретиран превратно и в противоречие с правилата за обективно и всестранно анализиране. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че е налице соченото в жалбата касационно основание и въззивното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Същият следва да прецени, дали не би било нужно да се предяви на св. М. (евентуално и на св. Д.) не само докладът от 13.03.2012г., описващ направената проверка на 09.02.2012г., и продължението към доклада (същите се намиран в папка СД 1), но и табличната разпечатка на данни, находяща се след продължението на доклада, съдържаща дата, магазин и стойност, за да се обективира връзката между снетата на флаш-памет информация и данните, с които са работели данъчните инспектори, изготвили ревизионния доклад, респективно вещото лице, изготвило ССЕ. Неоснователни се явяват исканията на защитата за оправдаване на подсъдимия, тъй като това правомощие се реализира от касацонната инстанция единствено на базата на възприетата от контролираната инстанция фактическа обстановка. Тъй като тя не установява липса на престъпна деятелност, касационният съд не би могъл да оправдае подсъдимия. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.5 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 202 от 01.07.2020г., постановено по ВНОХД № 220/2020г. по описа на Апелативен съд София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.