О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3 София, 06.01.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №2829/2019 г. Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Б. М. Б. , както и по касационна жалба на Е. Н. Й. срещу решение №2513 от 08.04.2019г по в.гр.дело № 9256/2018г. на Софийски градски съд в различни негови части ,чрез пълномощниците им по делото. В производство по иск на Е. Н. Й. с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу ответник Б. М. Б. и по чл.49 ЗЗД срещу политическа партия ГЕРБ, с решение №410189 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 18039/2017 г. по описа на Софийски районен съд исковете са уважени частично с присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди По жалба на ответницте първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд в частта по иска с правно основание чл.45 ЗЗД и е отменено в частта за ангажиране отговорността на политическата партия , като искът на основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлян изцяло,като неоснователен . На свой ред Софийски градски съд е приел,че Б. Б. е причинил непозволено увреждане на ищцата Е. Й. с изявлението си, направено на публично обществено събитие-Кръгла маса по екология и земеделие,състояла се на 10.03.2017г. в [населено място].Тъй като защитата на ответника е оспорвала възможността авторството на изявлението и съдържанието му да се приемат за съдебно установени при доказателствата в процеса като воден по време, през което видеофайл с процесното изказване не е бил достъпен за наблюдение, положителен извод за изявлението и авторството му е изграден след обсъждане на направения оглед на видеофайлове-два броя оптични дискове, предоставени от обществени медии (в откритите съдебни заседания на 05.12.2017 г. и 17.04.2018г. пред СРС),възприето е заключение на компютърно- техническа ексепритза , обсъдени са показанията на свидетели и на двете страни, възприели в една или друга степен изказването на ответника и отражението му. Въззивният съд е приел за произнесени от ответника думите : „Ще ли сте успешни журналисти вие,ако по няколко милиона държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното да доплати“ и „бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж – премиер тогава“.Прието е, че изявлението съдържаща твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищцата,като е изтъкнато ,че свободата на словото, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България (КРБ) се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности,каквито са доброто име и правата на гражданите и в случая не изключва отговорността на първия ответник,който не е упражнил правото си в тези предели. Изявлението не е оценъчно съждение,а твърдение за конкретно осъществили се факти- че държавата е била принудена да плати на ищцата парични суми на обща стойност няколко милиона лева за извършена от нея работа като журналист по времето,по което нейният „мъж“ е бил министър-председател.От контекста на изказването и обстоятелството,че няколко изречения преди него е споменато името на Е. Й. става ясно,че то се отнася именно до нея.Процесното изказване е било широко отразено в медиите и е засегнало доброто име на ищцата в степен ,конкретно прецена от въззивния съд.Несъмнено като отнасящо се за ищцата изказването е било възприето и от медиите и от страничните наблюдатели ,видно от разпитите на свидетелите по делото,а ответниците не са установили изнесената информация да е вярна. По отношение на втория ответник първоинстанционното решение е ревизирано от Софийски градски съд поради липса на възлагане : нито по силата на гражданскоправна сделка, нито по силата на административен акт има основание за ангажиране отговорността на политическа партия ГЕРБ за извършените в лично качество действия от страна на първия ответник. Изказването на член на политическа партия не може да обуслови отговорност на партията,в която членува,респективно изказването на депутат не може да обуслови отговорност на партията,от която е включен в изборната листа.Съгласно чл.67 КРБ народните представители представляват не само своите избиратели,а и целият народ,следователно депутатът/кандидатът за такъв не е представител на партията,която го издига.Той не е обвързан от задължителен мандат било от избирателите си,било от партията ,а и самият той не обвързва партията,тъй като не я представлява нито на законно, нито на договорно основание в една изборна кампания. Решението е обжалвано с касационна жалба от ответника Б. М. Б. в частта, с която е потвърдено решението по иска ,уважен на основание чл.45 ЗЗД в размер на 5 000 лева В изложение към касационната жалба се посочва основание по чл.280,ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 62/2012г. по гр.д №1376/2011г. на ІV г.о на ВКС. Според това решение на ВКС,когато се възпроизвеждат факти,които в последствие се окажат неверни,отговаря първоначалният издател,тъй като той е трябвало да провери информацията в съответствие с правилата на добрата журналистическа практика, като вторият,последващият,не може да бъде държан отговорен за това,че се доверил на добросъвестността на първия. Защитата изтъква,че въззивният съд е вменил в отговорност на ответника публикувани от трети лица изявления в интернет пространството, поради което е налице и противоречие между двете решения . Основание по чл.280,ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпросите: (1).Следва ли да се приеме ,че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила с отказа да допусне поискани на основание чл.266 ГПК нови решителни за изясняване на спора доказателства – разпит на свидетел при довеждане и „информация от Специализираната прокуратура за какво престъпление е привлечена за обвиняема ищцата”, което е нововъзникнало доказателство. (2) Кога е нарушено правото на участие на една страна в процеса,кога е нарушен принципа за разкриване на обективната истина по делото , кога е нарушено задължението на съда да осигурява на страните равна възможност да упражнят предоставените им права ,предвид недопускането на поискани относими и решителни доказателства. Съображенията на защитатата са, че е било нарушено правото на участие на жалбоподателя в процеса, принципа за разкриване на обективната истина по делото ,погазен е принципа на равнопоставеност ,тъй като не са били допуснати всички свидетели ,не са отчетени направени оспорвания с производство по чл. 193 ГПК и не е приложен чл.266ГПК при нови поискани доказателства. (3) Законосъобразно ли е да се приеме едно лице за автор на изявления спрямо ищец по делото,приети като осъществяване на деликт от негова страна , без това лице да спомената името на ищеца като адресат на изявленията му.Изтъква се, че жалбоподателят никъде не е споменал името на ищцата Припознаването й като образ ,изречен в думите,е нейно вътрешно възприятие като при тези обстоятелства съдът е излязъл извън рамките на исковата претенция, постановявайки решението на база журналистически заглавия, за които е невъзможно касаторът да носи отговорност. (4) Законосъобразно и обосновано ли е съдебно решение,основано на доказателство,признато от компетентна съдебно-техническа експертиза,че е монтирано, изрязано и обработено,което значи, че на практика липсва автентичност на записа . Горните съображения и оплаквания се поддържат и при изтъкване на чл.280,ал.2ГПК,поради очевидна неправилност на решението в обжалваната част. Постъпил е отговор,с който се оспорва допустимостта до касационно разглеждане.Оплаквания за допуснати процесуални нарушения в първа инстанция са ирелевантни,липсват формулирани въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и във връзка ограничаването на доказателствените искания, по същество се излагат оплаквания по чл.281 ГПК.Липсва нарушение на диспозитивното начало. Към касационната жалба на Е. Н. Й., обжалвала въззивното решение в частта с която е отхвърлен иска по чл.49 ЗЗД срещу Политическа партия ГЕРБ , е приложено изложение с основания за допускане на касационно обжалване.Изтъква се чл. 280,ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението в тази част и противоречието му със закона , фактите по делото и здравия разум.Сочат се и предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК,като се поддържа и основание по чл.280,ал.1т.3 ГПК по въпросите: (1) Ползва ли се народният представител с имунитет за реализиране на гражданска отговорност срещу него за изявленията му като народен представител , представляващи обективно обида или клевета и ако се ползва, кое е правното основание за съществуването на този имунитет.Придобива ли такъв имунитет кандидатът за народен представител за обидите и клеветите които е направил при и по повод дейността си както за кандидат народен представител, посочен от определена политическа партия. (2) Ползва ли се със съдебен имунитет срещу отговорността по чл.49ЗЗД политическата партия,чиито кандидати за народни представители,в хода на осъществяване на предизборна дейност на това юридическо лице,са извършили акт на непозволено увреждане, включително обида или клевета .(3) Представлява ли номинирането,изричното получаване на съгласие и включването на едно лице като кандидат на същата политическа партия в партийната листа за определен избирателен район акт на натоварване със/възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД.Извършените правоувреждащи действия в изпълнение на възложената дейност представляват ли акт на увреждане при или по повод на възложена работа.Кога причинените вреди от физическо лице ,което е кандидат за народен представител ,са подлежащи на обезщетяване и кога за тях не може да се търси гражданска отговорност. Според защитата,при отговорите на въпросите, дадени в ППВС №7/1958г ,ППВС № 7/1959г ,ППВС №9/1966г , ППВС № 17/1969г, след като в частност се отговори на въпросите доколко(1) принадлежността на юридическото лице към категорията на политическите партии или (2) принадлежността на едно физическо лице към (а)членския състав на възлагащата работа политическа сила или(б)към кръга лица които осъществяват предизборна агитация и пропаганда в качеството си на кандидати за народни представители на съответната политическа партия, се налага да се промени установеното в задължителната съдебна практика тълкуване и прилагане на материалния закон . Поддържа се, че следва да се допусне до касационно обжалване за да се приеме решение,според което политическите партии не се различават от неполитическите юридически лица по чл.49 ЗЗД и отговарят за всички деликти на лицата осъществяващи предизборна агитация, при и по повод на възложената работа от политически юридически лица . В постъпил отговор,процесуалният представител на Политическа партия ГЕРБ оспорва основанията за допускане на касационната жалба Въпросът за имунитета се поставя неотносимо,съдът не се е позовал на имунитет .Няма противоречие с изтъкваните постановления на Пленума на ВКС,които не касаят политически партии. Относим въпрос е има ли акт на възлагане, но не е изпълнено изискването за обосновка по чл. 280,ал.1 т.3 ГПК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби. По жалбата на Е. Й. ,представлявана от адв Г.А. от САК касационно обжалване не следва да се допуска , като съображенията са следните : Първият въпрос в изложението,който включва и подвъпроси ако се възприеме,че народният представител се ползва с имунитет за реализиране на гражданска отговорност за изявленията му като народен представител,представляващи обективно обида или клевета, има установен отговор в практиката на ВКС и той е че народният представител не се ползва с имунитет при търсене на гражданска отговорност за вреди,камо ли кандидатът за народен представител . От разпоредбите на 159 и чл. 160 Изборния кодекс не следва друго. Въззивният съд не е постановил решение в противоречие с установеното в практиката на ВКС правно разрешение, след като е приел иска по чл.45 ЗЗД за основателен срещу ответника Б. Б. и в мотивите за отхвърляне на иска срещу Политическа партия ГЕРБ е изтъкнал, че : липсва правоотношение за възлагане по смисъла на чл.49 ЗЗД ; изказване на член на политическа партия не може да обуслови отговорност на партията в която членува,така както изказване на депутат не може да обуслови отговорност на партията която го е издигнала ,поради установеното съгласно чл.67от Конституцията представителство , включително и по съображения ,вече излагани от ВКС в опр. № 140/2019г по гр.д № 2411/2018 ІІІ г.о. Видно е ,че при горните решаващи мотиви на въззивната инстанция, първият от поставените въпроси не отговаря на общото условие за селекция по чл. 280,ал.1 ГПК да е решаващо произнесен.Въззивният съд не се е позовал на имунитет ,нито е приложил този правен институт . Същият извод се налага и по отношение на следващия въпрос,допълнен с подвъпроси.Никое юридическо лице не се ползва със „съдебен имунитет” по отношение на отговорност от естеството на посочената в чл.49 ЗЗД, което не означава,че съображенията да се отхвърли предявен на това основание иск срещу политическа партия,при посочените във въпроса уточняващи условия, опредметяват друг отговор , даден от Софийски градски съд на поставения въпрос.Не е отговорено на общото изискване на чл. 280,ал.1ГПК за формулиране на правен въпрос,обусловил решаващи изводи на въззивния съд и произнесен в решаваща за изхода на делото насока. Конкретен и обуславящ е третият формулиран въпрос,в първата му част.Изпълнено е общото изискване в чл.280,ал.1 ГПК при формулирането му,но не е налице никое от сочените специални основания по чл. 280,ал.1т.1 ГПК , или чл. 280,ал.1 т.3ГПК. Макар обективната отговорност на възложителя на работа по чл.49ЗЗД да има широко приложно поле извън изключенията, при които отговорност за увреждащи действия се носи по специален ред,или на специално основание, възлагането като елемент на едно облигационно,административно или служебно отношение е необходимо да се установи по своите фактически и правни признаци.Обратното не следва от изтъкваната без обосновка задължителна съдебна практика на ВС на РБ по въпроси на непозволеното увреждане.В ППВС№9/1966г е разяснено в кои случаи не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД „при”или „по повод”извършване на увреждащото действие.Необходимо е вредите да са причинени от действия, съставляващи извършване на възложена работа,или пряко свързани с изпълнението на възложена работа във втория случай.Конкретно преценените изявления на ответника по настоящето дело и обстоятелствата, при които са направени, е съпоставим с примерите, посочени в постановлението като изключващи възникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД , включително с примерите за липсата на пряка връзка, когато има възлагане на работа. Решаваща в случая е липсата на главното условие на отговорността по чл.49 ЗЗД, а именно възлагането като едно гражданско или служебно правоотношение.В установената практика на ВКС е изяснено,че отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава,когато това поведение е противоправно,виновно и когато във връзка с него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира ;отговорност за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена работа, носи този, който е възложил работата.Без възлагането на работа да е изключено като хипотеза при политическите партии в редица случаи,особено при спомагателните им дейности, за целите на чл.49 ЗЗД възлагането не може да се отъждестви с връзката между политическото тяло и излъчени за участие в изборите кандидати,когато последните изказват свободно мнение и разпространяват информация - не по занятие и не по партийно решение, а при лично упражняване на конституционни права,включително ако с изказвания засягат личността на политически опоненти.Нито политическата определеност,нито юридическата форма на връзката между партията и членуващите в нея граждани,или подкрепени от нея кандидати в избори сама по себе си може да представлява възлагане на работа при осъществяване комуникационните или избирателните права,доколкото обществено-политическата система в едно демократично общество и нейното функциониране не се основава на зависимост, контрол и отчетност от и спрямо фигурата на политическа партия-възложител при действия, с които пряко се упражняват тези права и свободи, или се съобразяват ограниченията (чл. 39, ал.1,ал.2 КРБ) . Не е налице предпоставка по чл.280,ал.1т.3 ГПК. Обуславящ за даденото от въззивния съд разрешение, при което по отрицателен път се тестват пределите на обективната отговорност при възлагане на работа по чл. 49 ЗЗД , когато отговорност се търси за злепоставящи невени твърдения или обиди, е въпросът за гражданско-правното основание на обективната отговорност, при което възлагането на риска от чужди действия се извежда от възлагането на определена работа,а не обратното. Нито в закона, нито в установената практика на ВКС определянето на отговорността за чужди действия се свързва с правна необходимост при всяко противоправно засягане да се определи възложител,който да отговаря. Този е подходът единствено при отговорността на държавата за вреди,причинени от действия и бездействия на нейни органи и длъжностни лица,но принципът за отговорността на държавата в тези случаи е конституционно закрепен. Политическите партии участват в избори,издигат кандидати и извършват дейности,свързани с конституционните им функции - да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите и по този начин да изразяват интересите на отделни социални групи, но само по себе си номинирането на кандидат по чл.156 ИК не е възлагане на работа по смисъла на чл.49ЗЗД. При изказвания, изразяващи лична позиция на участващи в избори лица , при негативни твърдения с които се засяга доброто име на другиго,независимо дали са осъществени в условията на предизборна кампания или не,отговорността е лично на деликвента и не винаги друг отговаря за действията му.При упражняване на правото да се изказва мнение и разпространява информация от журналисти и др. лица ,упражняващи конституционно гарантирани свободи , фигурата на възложителя по смисъла на чл.49 ЗЗД съдебната практика съзира в лицето на издателите(реш.№62/2012г по гр.д №1376/2011г. ІV г.о,реш.№147/2011г по гр.д.№1640/2010г.ІV г.о, реш. №199/2017г.по гр.д №5549/2016г ІІІ г.о на ВКС и др.),но при политическите партии положението не е сходно,предвид основната им дейност и функции. Обстоятелството, че не във всички случаи на непозволено увреждане възниква гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия и че не може да се възложи на политическа партия такава отговорност за лични изказвания,не е равнозначно на „имунитет”,какъвто може да има нормативно закрепен само по пътя на изричното изключване.Ефектът от вменяване на нарушенията в отговорност на политическата партия няма да съответства на изяснените в практиката на ВКС предпоставки,с които чл. 49 ЗЗД свързва тази обективна отговорност,няма да е съобразено и с целите гражданския закон. След като не е решаващо за изхода на делото, нито е условие във въпроса ,не са налице и предпоставки съгласно чл. 280, ал.1 т.3 ГПК да се изяснява по тълкувателен път дали ако кандидатът действа в особената хипотеза на партийно поръчение,т.е в изпълнение на решение на политическата партия, може да възникне отговорност и в лицето на съответната партия,тъй като случаят не е такъв. Върховен касационен съд, ІІІ г.о не приема съображенията на защитата ,че за точното прилагане на закона и развитието на правото чрез осъвременяване на установените в задължителната практика на ВКС разрешения по въпроса за обективните признаци на отговорността по чл. 49 ЗЗД следва да се възприеме поддържаното в касационната жалба разбиране, че от политическа партия може да се търси обективна отговорност за поведение като установеното по делото, когато са прекрачени границите по чл. 39, ал.2 КРБ . По жалбата на Б. М. Б., представляван от адв.М. М. и адв. Д. М. не следва да се допуска касационно обжалване ,предвид следното : Изложението на касатора неправилно отъждествява касационните оплаквания по смисъла на чл. 281 т.3 от ГПК с формулирането на правен въпрос.Така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице. При действащия съдопроизводствен ред, допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване следва да е обусловило крайния резултат , както бе указано в т. 1 на ТР № 1 от 19 .ІІ .2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Не представлява правен въпрос дали въззивният съд е допуснал „съществени нарушения на съдопроизводствени правила” с отказа да допусне поискани на основание чл.266 ГПК конкретни доказателства и дали тези нарушения са засягащи правото на участие на една страна в процеса ,равнопоставеността на страните,принципа за разкриване на обективната истина.Дали конкретно доказателствено искане е отказано правилно или в нарушение на съдопроизводствени правила, съответно съществено ли е нарушението ако е допуснато,се преценява единствено при разглеждане на жалбата по същество.Няма правно съдържание въпросът законосъобразно ли е да се приеме едно лице за автор на изявления спрямо ищец по делото,приети като осъществяване на деликт от негова страна, без това лице да споменава името на ищеца като адресат на изявленията му, тъй като този оспорван извод на съда е по фактите и връзките между тях ,отговорът му е винаги конкретен според съдържанието на изявлението и неговия смисъл. Няма правно съдържание, а и неточно интерпретира решаващите изводи на съда следващият въпрос - по обосноваността на извод , който според касатора е бил направен от един единствен сочен факт, при положение че видно от мотивите на решението решаващият извод на съда е направен при съвкупно обсъждане на факти,които не се изключват: фактът,че запазените видеофайлове са били обработвани с цел излъчването им в новините, не изключва извод основан и на други факти,свидетелстващи че заснетото на тях събитие е от действителността, още повече ако ответникът неоспоримо е присъствал на него и се е изказвал. Непосочването на правния въпрос,отговарящ на общо изискване за селекция на касационните жалби в чл.280,ал.1 ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване,но за пълнота следва да се изтъкне,че постановеното от Софийски градски съд решение не е в противоречие с реш. № 62/2012г по гр.д №1376/2011г на ІV г.о на ВКС по тълкувания там правен въпрос,тъй като отговорността на ответника Б. Б. не е ангажирана нито в качеството му на издател на печатно произведение ,нито за изявления, направен от друг, нито поради разпространени преди това от друг издател на същата информация неверни твърдения.На следващо място,обжалваното въззивно решение опредметява тълкуване и прилагане чл.266, ал.1, във вр чл. 266, ал.2 , т.1 и т.2 ГПК и чл. 266, ал.3 ГПК изцяло в съответствие с разясненията, дадени с приемането на ТР №1 от 09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК и установената съдебна практика на ВКС. Съответен на установената практика подход е следвал Софийски градски съд, съобразявайки разликата в условията по чл. 266,ал.2 ГПК и тези по чл. 266, ал.3 ГПК.Именно последните са били изрично поддържани от въззивния жалбоподател при искането с молбата от 21.09.2018г да се допусне свидетел при довеждане,но без във въззивната жалба да е направено искане за събиране на гласни доказателства,недопуснати от първоинстанционния съд. Това е обусловило извод за преклудиране на искането, а при отказа въззивният съд не е преценявал обстоятелства по чл.266, ал.2 ГПК, каквито не са били заявени и поддържани от страната.При касационното обжалване,освен че защитата не може да компенсира несвоемременното посочване на новите обстоятелства, конкретни и подлежащи на доказване обстоятелства все така не се изтъкват . Следващото отказано доказателствено искане, направено с молба от 29.01.2019г е да се „изиска информация” от Специализираната прокуратура кога и за какво престъпление е привлечена Е. Й. към наказателна отговорност, евентуално страната да се снабди със съдебно удостоверение. Това искане е обосновавано от защитата с възможността по чл.266, ал.2 т.2 ГПК,тъй като предварително разследване е образувано през 2019г. Въззивният съд е оставил искането без уважение със съображението, че обстоятелствата които страната ще установява са ирелевантни ,т.е нямат значение за решаване на делото.Тези процесуални действия на съда са израз на установеното в практиката на ВКС разбиране по прилагането на чл.153, във вр чл.159 ГПК ал.1, предл първо ГПК, че съдът допуска до събиране само доказателствата, които имат значение за решаването на делото,включително в случаите по чл.266, ал.2 т.2 ГПК. Необходимото съгласно процесуалния закон значение на съответното обстоятелство защитата не е обосновала както при отправяне на искането, така и при оплакванията си понастоящем. Освен изложените вече съображения Върховен касационен съд ІІІ г.о намира,че в изложението не е налице и обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, каквато обосновка оплакванията на нарушени основни начала по чл.9 и чл.10 ГПК не опредметяват при въззивно решение , постановено след съобразяване с приложимите императивни процесуални норми за попълване на делото с доказателства в гражданския процес . Не е налице и предпоставка по чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението , основание изтъквано и от двамата жалбоподатели. Несъстоятелен е доводът за очевидна неправилност на извода, че публично изказаните от Б. Б. думи,филмирани и след това разпространени от средствата за масова информация,са негови и че се отнасят именно до ищцата, а установената техническа обработка на запазените излъчени по ТВ видеозаписи, респ. невъзможността да се свърже разпространението на видеоинформация за изказването в социалните мрежи от уебсайт (фейсбук профил),който действително да е на ответника Б. Б. (поради множество профили с това име, повече от 20 бр. ),е трябвало да доведе съда до друг решаващ извод. Поради изложените вече съображения по правния въпрос,поставен от защитата на касаторката Е. Й. ,Върховен касационен съд ІІІ г.о също така не намира,че въззивното решение е в разрез с фактите и закона и не възприема крайните оценки на касатора,че отхвърлянето на иска срещу политическата партия,като ответник по чл.49 ЗЗД , в случая се отклонява от здравия разум. Страните не са претендирали разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение №2513 от 08.04-2019г по в.гр.дело № 9256/2018г. на Софийски градски съд Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :