4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 156 гр.София, 14.03.2022г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3897 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение от 19.06.2021г. по гр.д.№54/21 ОС В.Търново, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – М. И. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение са разрешени правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение. Ответникът- поделение „ Товарни превози” - Горна Оряховица,чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор на депозираната касационна жалба, в който са изложени съображения за недопускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, е като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от М. И. о срещу „Товарни превози”- Горна Оряховица искове по чл.344, ал.1, т.2, т. 3, вр. чл.225, ал.1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.1, пр.2-ро КТ, със заповед No ЛС27/04.05.2020г. на директора на предприятието – работодател , възстановяване на предишната му работа на длъжността „ПМЛ“ и за заплащане на сумата 5200 лева , представляваща обезщетение затова , че е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 12.05.2020 г. до 25.08.2020 г.заедно със законната лихва , както и иск за отмяна на наложено му със Заповед No ЛС - 25/27.04.2020 г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ . Касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която иск за отмяна на наложено му със Заповед No ЛС - 25/27.04.2020 г. дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ е отхвърлен на основание чл.280, ал.3... ГПК следва да се остави без разглеждане. Установено е, че ищецът е работил в ответното поделение на „Товарни превози“ ЕООД на длъжност помощник- машинист, локомотивен“. Констатирано е, че на 13 април 2020 г., след като се запознал с предстоящата му по график нова смяна за 14.04.2020 г., ищецът е разговарял с дежурния депомайстор 7 часа преди началото й и го е уведомил , че поради натоварването , което е имал при обслужването на специалния влак на 11 април и извънредния влак на 09 април, не се чувства бодър и отпочинал да поеме тази смяна и няма да се яви . Установено е, че работодателят наложил със Заповед No ЛС -25/27.04.2020 г./ връчена му на 30.04.2020 г./ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Установено е, че ищецът е отказал да изпълни на 23.04.2020 г. възложената му по сменен график /съгласно Ежедневен план за служба на машинистите от 22.04.2020 г./ работа- обслужванена влак No 30642 от Синдел - разпределителна до гара Карнобат и влак No 30651 по обратното направление . Констатирано е, че със Заповед No 16-27/04.05.2020 г./връчена му на 12.05.2020 г./ на директора на поделението му е наложено дисципланарно наказание уволнение. чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.1, пр.2-ро КТ. Съдът е приел, че отказът на ищеца да изпълни на 23.04.2020 г. възложената му по сменен график /съгласно Ежедневен план за служба на машинистите от 22.04.2020 г./ работа- обслужванена влак No 30642 от Синдел- разпределителна до гара Карнобат и влак No 30651 по обратното направление , след като се е явил на първата гара , е факт на тежко дисциплинарно нарушение, санкционирано с издадената Заповед No 16-27/04.05.2020г. /връчена му на 12.05.2020 г./ на директора на поделението. Прието е, че тежестта му се определя от настъпилата неблагоприятна за работодателя последица: поради отпадане от движение на двата влака не са извозени по предвиденото им местодоставяне 18 празни вагон – цистерни от гара Синдел до гара Дружба и 14 пълни сдизелово гориво вагон- цистерни от гара Карнобат до гара Варна- товарен парк. Съдът е приел, че твърденията, за натрупана умора поради неосигуряване на необходимите условия за изпълнение на трудовите му задължения се оборват от обстоятелствата , че помещението за почивка на локомотивните бригади представлява наето жилище със санитарен възел и отоплителни тела , в което е направен ремонт през 2019 г. и е било напълно битово пригодно по предназначение ; по разписание товарен влак No 30642, който ищецът е трябвало да обслужи, потегля в 03.10 часа, а не в 01.40 часа; подписал се е в 01.40 часа в книгата за инструктаж , при което писмено е декларирал, че се чувства бодър и отпочинал ; разполагал е с достатъчно време за почивка между отработените от него смени преди да се яви на работа на 23.04.2020 г. , като отпоследната му отработена на 21.04.2020 г. смяна до въпросната неотработена е имал на разположение 31 часа и 20 минути. Обективният факт на отказ на ищеца / признат още в исковата молба и установен от доказателствата/ на 23.04.2020 г. да извърши възложената му по сменен график / съгласно Ежедневен план за служба на машинистите от 22.04.2020 г./ работа - обслужване на влак No 30642 от Синдел- разпределителна до гара Карнобат и влак No30651 по обратното направление, макар и да се е явил на първата гара с изпълнително намерение, както и факта на напускането му на мястото , където трябва да е на разположение на работодателя, преди да изтече времето на смяната му, съдът е счел, че сочи на пряко неизпълнение на трудовите му задължения , произтичащи от нормите на чл.124, чл.126, ал.1, т.1 , пр.2-ро и т.4 КТ/ да бъде на работното си място докрая на работното време и да изпълнява възложената му работа/ и следователно съставлява сбор от две нарушения на трудовата дисциплина – чл.187, т.1, пр.2-ро /преждевременно напускане на работа/ и т. 3, пр.1-во / неизпълнение на възложената муработа/ КТ. Обстоятелството , че ищецът се е подписал без никакви забележки в двете книги за инструктаж , водени от депо майстора на структурно звено на БДЖ съдът е приел като доказателство , че ищецът е направил изявление за знание / декларирал е /, че преди началото на смяната е бодър и отпочинал , тъй-като неговите имена и подпис са поставени под текста в т.5 на книгите: „Декларирам с подписа си , че съм бодър , отпочинал и че не съм употребил алкохол или други упойващи вещества“. Оплакването на ищецът , че не се подписал като инструктиран на сочената дата, а на предната - 22.04., съдът е приел за неоснователно , тъй-като предния ден ищецът не е бил на смяна , а вписването в книгите преди имената и подписите на служителите е достатъчно ясно / и неоспорено пред първоинстанционння съд/ , за да се види, че се отнася за лицата от денонощните смени на 22/23.04. 2020 г. Прието за установено, че наказанието е наложено в предвидения от закона срок и са изискани обяснения от работника, преди уволнението. По тези съображения съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния се представител подържа, че въззивният съд е разрешил правни въпроси от значение за спора: кой следва да докаже обстоятелствата, изключващи възможността за изпълнение на трудовите задължения и предприемане на поведение, предотвратяващо настъпването на умора у работника представялва ли неизпълнени на трудовите задължения. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по обобщен и уточнен въпрос : кой следва да докаже съществуването на безопасни условия за изпълнение на трудовите задължения и какви са причините, които могат да породят обективна невъзможност за изпълнение на същите с оглед преценката за наличие на нарушение по чл.187, т.1 КТ, обуславящо дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и не е налице практика по същия . По изложените съображения съдът О п р е д е л и : ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2021г. по гр.д.№54/21 ОС В.Търново. ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на четвърто г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: