Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * отрицателен установителен иск * отчуждаване


2
решение по гр.д.№ 5173 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е


№ 6

гр. София, 22.02.2016 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5173 по описа за 2015 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 1371 от 09.07.2015 г. по в.гр.д.№ 2965 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4630 от 13.10.2014 г. по гр.д. № 10551 от 2012 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от С. Г. Б. срещу Държавата отрицателен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: ПИ № 10135.2567.15 по кадастралния план на [населено място], м.“Старите лозя“, кв.5, съставляващ УПИ VI-1252а по одобрения регулационен план на [населено място], м.“Старите лозя“.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 14.09.2015 г. и в съдебно заседание пълномощникът на ответницата по жалбата С. Г. Б. оспорва същата. Моли решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила и на С. Б. да бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски.
С определение № 579 от 20.11.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос: оригинерен или деривативен способ за придобиване на право на собственост е отчуждаването за държавни нужди и следва ли Държавата при безспорни доказателства за извършено отчуждаване да доказва, че лицето, от което е отчужден процесният имот, е било собственик преди отчуждаването. По този въпрос в цитираната в определението за допускане на касационното обжалване задължителната практика на ВКС /решение № 587 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1272 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 71 от 28.04.2015 г. по гр.д.№ 6943 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/ е прието, че отчуждаването на имот за държавни нужди е оригинерен способ за придобиване на собственост от Държавата, поради което, за да установи правото си на собственост върху такъв имот, Държавата не е нужно да доказва, че лицето, от което е бил отчужден имота, е било негов собственик към момента на отчуждаването.
Обратното е прието в обжалваното решение: че Държавата не е собственик на процесния имот, тъй като не е доказала, че към момента на отчуждаването имотът е бил собственост на лицето, от което той е бил отчужден- С. Г. Н.. Поради това решението на Варненския окръжен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се изясни дали е спорно между страните обстоятелството, че посочените като продавачи в нотариален акт № 80, том VI по нот.д.№ 1335 от 27.07.1957 г. лица /М. И. Д., Л. С. Г., К. С. Г. и С. С. Д./ са наследници на първоначалния собственик на процесния имот С. Г. Н..
При решаване на делото съдът следва да се произнесе относно това дали извършеното на основание чл.26 ЗДИ с ПМС № 35 от 08.04.1949 г. отчуждаване на имота на С. Г. Н. е довело до придобиването на този имот от Държавата, като се съобрази с това дали вещно-прехвърлителният ефект на отчуждаването на основание чл.26 ЗДИ настъпва по силата на постановлението на МС или едва след изплащането на определеното обезщетение за отчуждения имот.
Съдът следва да се произнесе и по своевременно направеното от ответника /още в отговора на исковата молба и във въззивната жалба/ възражение за недопустимост на предявения по делото отрицателен установителен иск за собственост. Предвид приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, за произнасянето на съда по това възражение от значение е дали са налице предпоставките за реституция на имота в полза на наследодателя на ищцата Г. Р. Г. по реда на чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, с оглед наличието на доказателства по делото /например протокол № 69 от 15.01.1969 г. на ИК на Варненския Г./, че Г. Г. е бил обезщетен за отчуждения му имот не парично, а имотно, с друг имот- парцел VII-1220 от кв.31 по плана на вилната зона на [населено място], действал към 1969 г. При произнасянето по този въпрос съдът следва да има предвид, че ответникът /Държавата/ не е бил страна в административното производство по реституция на имота по реда на чл.4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, тъй като възстановяването на собствеността по реда на този закон се извършва със заповед на кмета на общината, който не е държавен орган, а орган на местно самоуправление. Поради това в случая не важи приетото в Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д.№ 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, а в съответствие с приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС съдът може по възражение на ответника да осъществи инцидентен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на административния акт за реституция на имота по реда на чл.4 от горепосочения закон.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 1371 от 09.07.2015 г. по в.гр.д.№ 2965 от 2014 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.