1 Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 06 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 121 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Н. Н., чрез защитника му адвокат Н. Д. от САК, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 278 от 15 юли 2014 година на Софийския апелативен съд (САС), НО, 2-ри състав, по внчд № 616 / 2014 година, с което е потвърдено изцяло определение от 05 юни 2014 година на Софийския градски съд (СГС), НК, 10-ти състав, постановено по нчд № 151 / 2014 година по описа на този съд. В искането за възобновяване на делото са заявени допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, като нарушенията са съществени. Твърди се неправилно формиране на съвкупността от престъпления, за които на осъдения Н. е определено общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1 от НК, като е постановено отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено му с влязлата в законна сила присъда по нохд № 4545/2010 година на СГС, НО, 4-ти състав, а това не е най-благоприятното третиране на осъдения при преценка на съвкупностите от престъпления, за които той е осъден. Възражението ангажира отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на оспореното решение на САС и възобновяване на производството по делото. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Н. участва лично и със защитника си адвокат Д., който поддържа искането за възобновяване на делото при направеното в него възражение и доводи, които намира, че го подкрепят. Идентично е становището и на осъдения Н. в рамките на упражненото от него право на личната защита, с акцент върху осъждането му по нохд № 4545/2010 година и неправилното, според него, включване на престъплението по това осъждане в съвкупността от престъпления, предмет на настоящето производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането поради наличие на заявената в него неправилност, като намира, че тя може и следва да бъде отстранена от ВКС в рамките на правомощията му по чл. 425 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С атакуваното по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение на САС, е потвърдено изцяло определението на СГС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и по повод направено предложение от С. градска прокуратура за определяне на осъдения К. Н. едно общо наказание за престъпленията, за които той е осъден с влезли в сила присъди по нох дела №№ 5201/2012 година на СРС, 2036/2013 година на СГС, 895/2013 година на Великотърновския районен съд (ВТРС) и 1800/2013 година на СГС. Съдът е определил на Н. общо наказание за тези престъпления в размер на най-тежкото измежду тях, а именно пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим. Зачел е предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията за престъпленията, включени в съвкупността. На основание чл. 24 от НК е увеличил определеното общо наказание с една година лишаване от свобода. Постановил е отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения Н. с влязлата в сила присъда по нохд № 4545/2010 година на СГС, НО, 4-ти състав. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Атакуваният съдебен акт е между подлежащите на съдебен контрол по реда на извънредния способ за проверка, на основание разпоредбата на чл. 419 от НПК, препращаща към тази на чл. 341, ал. 1 от НПК, а тя – към актовете, постановени по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Единственият повод за оспорване от страна на осъдения Н. на съдебния акт, е постановеното в него отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 4545/2010 година на СГС. Заявява, че престъплението, предмет на това осъждане, е включено в друга съвкупност, формирана с определението на съда по нчд № 2635/2012 година на СГС, НО, 4-ти състав и това е по-благоприятният за него вариант, още повече, че определеното за нея общо наказание от три години лишаване от свобода вече е изтърпяно. Посочените обстоятелства намират подкрепа в данните по делото. През периода от 2001 година до 2013 година, молителят Н. е осъден с двадесет влезли в сила присъди. Последното осъждане е по нохд № 1800 / 2012 година на СГС, за престъпление по чл. 199 от НК, извършено на 31. 10. 2011 година, за което му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 02. 12. 2013 година. През този период престъпленията, предмет на осъжданията му, са били групирани в рамките на постановените присъди или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Последното произнасяне в този смисъл (преди настоящето) е с определение № 857 от 12. 12. 2013 година на ВТРС, по нчд № 1857 / 2013 година, влязло в сила на 28. 12. 2013 година. С него на осъдения Н. е определено общо наказание от три години лишаване от свобода за престъпленията, за които той е осъден с влезли в сила присъди по нохд № 5201/2012 година на СРС, нохд № 2036/2013 година на СГС и нохд № 895/2013 година на ВТРС. Към момента на постановяване на определението, на съда няма как да е било известно осъждането на Н. по нохд № 1800 / 2012 година, присъдата по което е влязла в сила няколко дни преди това - на 02. 12. 2013 година. Последното осъждане е предизвикало нова преценка за наличието на съвкупност от престъпления и това е станало в рамките на настоящето производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът правилно е установил, че престъплението, предмет на това осъждане, се намира в отношение на съвкупност с престъпленията, които са били предмет на произнасяне с посоченото по-горе определение № 857 от 12. 12. 2013 година на Великотърновския районен съд (ВТРС), по нчд № 1857 / 2013 година. И това е така, защото престъплението по нохд № 1800 / 2012 година на СГС, е извършено на 31. 10. 2011 година, а първата, влязла в сила присъда измежду посочените три наказателни производства е тази по нохд № 2036 / 2013 година и тя е влязла в сила на 21. 05. 2013 година. Или иначе казано, престъпленията, предмет на осъжданията на Н. по нох дела №№ 1800/2012 година на СГС, 5201/2012 година на СРС, 2036/2013 година на СГС и 895/2013 година на ВТРС, са извършени в периода 13. 06. 2011 година (нохд № 2036/2013 година) – 21. 01. 2013 година (нохд № 895/2013 година), преди да е била налице влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. Затова предпоставките на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание несъмнено са налице. Престъплението по нохд № 4545/2010 година на СГС, е извършено на 09. 08. 2006 година, а присъдата по делото е влязла в сила на 04. 04. 2012 година. Това престъпление може да формира съвкупност с престъпленията по първите три от посочените по-горе четири нох дела, но не и с това по нохд № 895/2013 година на ВТРС, деянието по което е извършено през м. януари 2013 година, т. е. след влизане в сила на присъдата по нохд № 4545/2010 година. Наложеното на осъдения наказание по нохд № 895/2013 година е в размер на три години лишаване от свобода и евентуалното му отделно изтърпяване очевидно би било по-неблагоприятно за осъдения, ако съвкупността би била формирана по този начин. Освен това, вън от вниманието на съда е останало обстоятелството (доколкото не е коментирано в решението на въззивния съд и в мотивите на определението на СГС), че наказанието от една година и шест месеца по нохд № 4545/2010 година е включено при определяне на общото наказание от три години лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които Н. е осъден с влезли в сила присъди по нох дела №№№ 6888 / 2007 година на СРС, 14082 / 2007 година на СРС, 13131 / 2007 година на СРС и 2877 / 2007 година. Това е направено с определение от 10. 10. 2012 година на СГС, НО, 4-ти състав, по нчд № 2635/2012 година (приложено на л. 178 от нох дело). Няма никаква причина престъплението по това осъждане да бъде извадено от съвкупността, в която наказанието за него е погълнато от тригодишния срок на общото наказание лишаване от свобода и да бъде постановено отделното му изтърпяване, което несъмнено е по-неблагоприятния за осъдения вариант. Още по-неблагоприятно би било престъплението да се включи в съвкупността, предмет на обсъждане в настоящето производство, защото това би довело до изключване от нея на престъплението по нохд № 895/2013 година и отделно изтърпяване на наложеното за него наказание от три години лишаване от свобода. Тази неправилност по приложението на закона може да бъде отстранена от настоящата инстанция в рамките на правомощията й по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, чрез отмяна на постановеното отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения Н. по нохд № 4545 / 2010 година, доколкото това несъмнено е в полза на осъдения. В този смисъл следва да бъде изменен съдебния акт. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела решение № 278 от 15 юли 2014 година на Софийския апелативен съд (САС), НО, 2-ри състав, по внчд № 616 / 2014 година и потвърденото с него определение от 05 юни 2014 година на Софийския градски съд (СГС), НК, 10-ти състав, по нчд № 151 / 2014 година, като о т м е н я постановеното отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения К. Н. Н. с влязлата в сила присъда по нохд № 4545 / 2010 година на СГС, НО, 4-ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.