5 Р Е Ш Е Н И Е
№ 511
гр. София, 05 март 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря......................Мира Недева.............................и с участието на прокурора............................Красимира КОЛОВА....................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1695 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 3 от НПК.
Образувано е по искане на и.д. окръжен прокурор на [населено място] за възобновяване на нохд № 2135/12г. на районен съд гр. Пазарджик и отмяна на постановеното на 16.07.2013г. определение по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по същото дело. Като основание за това се сочи обстоятелство, възникнало впоследствие, а именно постановяването на оправдателна присъда по внохд 590/13г. на окръжен съд гр. Пазарджик, с която се отменя присъдата по нохд № 2135/12г. на районен съд гр. Пазарджик по отношение на осъдената А. А. М. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от представителя на ВКП със същите аргументи.
Осъдената М., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 95 от 01.04.2013г. на РС гр. Пазарджик по нохд № 2135/12г. А. А. М. била призната за виновна за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което й било наложено наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. С решение от 09.07.2013г. по внохд № 261/13г. на окръжен съд гр. Пазарджик присъдата на районния съд била потвърдена и влязла в законна сила. В мотивите на въззивното решение било дадено указание на районния съд да се произнесе по приложението на чл.53 от НК.
С влязло в сила определение от 16.07.2013г., постановено по нохд № 2135/12г. по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, на основание чл.53, ал.2, б.”б” от НК съдът осъдил А. А. М. да заплати в полза на държавата придобитото от престъплението по чл.206, ал.1 от НК, не подлежащо на връщане и възстановяване, в размер на 3 788.19 лв.
С решение № 508 от 02.12.2013г. по н.д. № 2048/13г. на ВКС, ІІІ н.о. наказателното производство било възобновено и делото върнато за ново разглеждане на окръжен съд гр. Пазарджик. С влязла в сила въззивна присъда № 18 от 15.04.2014г. по внохд № 590/2013г., присъдата по нохд № 2135/12г. на районен съд гр. Пазарджик била отменена, а А. А. М. била оправдана изцяло по обвинението по чл.206, ал.1 от НК.
По допустимостта на искането
Искането за възобновяване е направено в полза на осъдената и не е обвързано със срок. Основанието, на което е поискано възобновяването е новооткрито обстоятелство, което предопределя като компетентен да подаде искането за възобновяване съответния окръжен прокурор.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не се касае до допуснато процесуално нарушение или нарушение на закона от съда, постановил определението. Към момента на произнасянето на съда М. била осъдена с влязла в сила присъда за престъпление по чл.206, ал.1 от НК и са били налице предпоставки за приложението на чл.53 от НК. Влязлата в сила оправдателна присъда, която е постановена месеци след влизане в сила на определението, няма как да е била известна на съда, който го е постановил и представлява обстоятелство, което е от значение за делото. Според правната теория като новооткрити доказателства следва да се приемат и тези, които не са били известни на съда, защото не са съществували по време на разглеждането и решаването на делото (акад. С. П. – „Наказателен процес на НРБ”, изд. „Наука и изкуство” София, 1979г. – с. 780). Вярно е, че ново възникналите обстоятелства не са стриктно погледнато сред основанията за възобновяване по чл.422 от НПК, но за разрешаването на настоящия казус са най - близо до хипотезата на новооткрито обстоятелство по смисъла на ал.1, т.3 от същия текст.
По изложените съображения искането за възобновяване на наказателно производство на посоченото основание се явява допустимо и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на искането
Разгледано по същество искането е основателно.
А. М. е била оправдана с влязла в сила нова въззивна присъда по внохд № 590/13г. на окръжен съд гр. Пазарджик. След като последната е призната за невинна, не дължи заплащане в полза на държавата на парични средства, придобити от престъплението. Следва наказателното производство да бъде възобновено, а определението, с което съдът се е произнесъл по приложението на чл.53 от НК да се отмени.
Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязло в сила определение от 16.07.2013г., постановено по нохд №2135/12г. по описа на Пазарджишки районен съд, по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и прекратява наказателното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
Особено мнение на съдия Величкова :
Не споделям приетото от мнозинството ,относно допустимостта на искането за възобновяване на Окръжния прокурор на [населено място] ,защото „установеното” в искането не е такова ,чрез разследване по смисъла на чл.422 ал.1т.3 НПК и това е видно ,дори само ако се съобрази изложеното в него ,а от друга страна новите обстоятелства (влязлата в сила оправдателна присъда и определението по чл.306 ал.1т.1 НПК) са били известни на съда, тъй като са в кориците на делото.
Вярно е ,че в решението на ВКС по к.д.№2048/2013 г. и в постановената оправдателна присъда по внохд.№590/2013 г. на Окръжен съд [населено място] ,определението по приложението на чл.53 НК не е взето предвид(несъобразено ) ,но това не са нови факти и обстоятелства по смисъла на закона, които да имат отношение по фактите и обстоятелствата по делото, или по приложението на закона.
В случая категорично е налице процесуално нарушение (поради неизпълнение задълженията си по чл.314 ал.1 НПК ) , въззивния съд фактически е оставил в сила приложението на чл.53 НК на отпаднало основание ,нарушен е и закона ,като не е приложен закон ,който е следвало да бъде приложен.Тези пороци са от категорията на такива по чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК и могат да бъдат отстранени в производство по възобновяване по чл.422 ал.1т.5 НПК ,по искане на Главния прокурор на РБ ,тъй като , както бе посочено по горе определението по чл.306 ал.1т.1 НПК постановено по делото на 16.07.2013 г. , не е проверявано по касационен ред.
Съдия Величкова : |