Р Е Ш Е Н И Е № 678 гр.София 15.11.2010г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: А. БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1307/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Х. гимназия «Св. св. Кирилл и Методий», В. Т. чрез директора Т. Г. Д. против решение № 209/01.06.2009 г. на В. окръжен съд, постановено по гр.д. № 359/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1587/23.11.2009 г. по материалноправен въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата и от значение за резултата по спора - дали уговорено в К. трудов договор изискване за становище на синдикалната организация при уволнение, следва да се тълкува като изискване за даване на съгласие, с оглед специалната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. По делото В. окръжен съд е приел, че заповедта, с която Ж. М. Х. – П. е уволнена от директора на Х. гимназия «Св. св. Кирилл и Методий», В. Т. е незаконна, защото не е взето предварително съгласие на синдикалната организация на К. в предприятието. Установено е, че в чл. 10.5 от К. трудов договор за системата на народната просвета от 30.06.2008 г. е уговорено да се изисква становище от синдикалната организация преди уволнение поради съкращаване на щата. Съдът е изложил съображения, че използваният термин в договора трябва да се тълкува в съответствие са разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, а именно, че е предвидено изискване за предварителното съгласие на съответния синдикален орган. В други съдебни решения се приема, че понятието „становище” не е равнозначно на „съгласие” и съдът няма право да поставя знак на тъждество между тях. Когато в К. трудов договор не е предвидено изрично предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, то закрилата по цитирания текст е неприложима, доколкото тя се следва само, ако е уговорена. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно застъпеното в приложените съдебни решения становище. Уговорките за даване на мнение, становище и друг вид взаимодействие на работодателя със синдикатите при структурни промени в предприятието, са допустими като такива, но не са включени в закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. Предварително съгласие на синдикалната организация за уволнение на синдикален член поради съкращение в щата или намаляване обема на работа се следва, само, когато подобна клауза съществува в колективния трудов договор. След като законодателят не е поставил задължително условие в колективния трудов договор да бъде уговорена закрила за синдикалните членове според възможността по чл. 333, ал. 4 КТ, то липсата й не следва да се замества със законовата норма. Други форми на съгласуваност, възприети от страните, щом не са за предварително съгласие на синдикалната организация, също сочат на липса на подобна договорка и поради това, не следва да се заместват с разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, като противоречащи му. Нормата е диспозитивна и предвидената в нея предварителна закрила произтича именно, доколкото е налице подобна волята на страните. Вярно е, че колективният трудов договор, като всеки вид всеки вид споразумение подлежи на тълкуване и е възможно в определени случаи вложеният в думата „становище” смисъл да е на предварително съгласие. Следователно, съдът не може да замества ясно изразена воля на страните по договора, като прави част от него и уговорка по чл. 333, ал. 4 КТ, но по тълкувателен път е възможно да достигне до извод, че между страните има действително постигната уговорка да се взема предварителното съгласие на синдикалната организация, когато уволнява работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа. Не може да се сподели и доводът, че уговорка за съгласуваност или вземане на становище, записана в колективния трудов договор е нищожна, а и дори да е така, тя отново не би могла да се замени с разпореденото в чл. 333, ал. 4 КТ, след като нормата не е императивна за разлика от чл. 333, ал. 1-3 КТ. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 333, ал. 4 КТ. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, от. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Ответникът по касация Ж. М. Х. – П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния В.търновски окръжен съд, е отменил като незаконна заповед за уволнение на Ж. М. Х. –Павлова, възстановиля я на заеманата преди това длъжност „педагогически съветник” и е осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 255, ал. 1 КТ, както и съдебноделоводни разноски. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че страните са били в трудовоправна връзка и Ж. Х. е заемала длъжността педагогически съветник на четиричасов работен ден. Уволнена е поради съкращаване в щата, считано от 10.09.2008 г. Същата е член на С. при К. в училището – работодател. Към датата на уволнението в системата на народната просвета действа К. трудов договор от 30.06.2008 г., в който е предвидено, че в подобни случаи се взема становище на съответната синдикална организация. Съдът е приел, че употребеният израз следва да се замени със съдържанието на чл. 333, ал. 4 КТ и, тъй като работодателят не е взел предварителното съгласие на синдикалната организация, уволнението на Х. е незаконно. Решението е правилно като краен резултат. В случая, при тълкуване съдържанието на колективния трудов договор, в сила от 30.06.2008 г. за системата на народната просвета, следва, че действителната воля на страните по него, изразена в т. 10,5 е за предварително съгласие на синдикалната организация при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ на работници и служители, членове на синдикатите, страна по договора. Този извод следва от императивността на самата клауза в договора, а още и от систематичното й тълкуване с останалите договорености във връзка с прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Страните ясно са разграничили в кои случаи се изисква мнението на синдикалната организация – по т. 10.1 за разработените критерии за подбор, извършван по чл. 329 КТ, както и за какви обстоятелства работодателят само информира синдикатите /т. 10,2. от договора/– за причините и необходимостта от намаляване числеността на персонала; броя и имената на подлежащите за съкращение по категории персонал, професии и специалности /различно от предвиденото в т. 10.5 от договора/ и възможностите за пренасочване на освободения персонал. Безспорно, в разглеждания казус, работодателят е изпълнил, при това неточно, само задълженията си по т. 10.2 от договора за информиране на синдикатите. По отношение на Жалклин Х. не е спазил закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ, като не е изискал съгласие за уволнението й от синдиката, в който членува, и който е страна по действащия К. трудов договор. В заключение следва да се приеме, че уволнението се явява незаконно и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209/01.06.2009 г. на В. окръжен съд, постановено по гр.д. № 359/2009 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: