Ключови фрази
допустимост на иск * Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * правен интерес * възстановяване правото на собственост * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * преклузивен срок

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     572

 

                             София , 06.10.  2009 г.

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ....................................... септември две хиляди и девета година в състав:

 

                                                                     Председател:Добрила Василева 

                            Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д.470/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Б от АК гр. С., като пълномощник на Р. Д. М., Я. Д. Я., В. Я. Я., Е. Я. К., М. Я. П., Г. Н. Ч., Н. Б. Ч., Н. Б. Ч., Д. Х. Ч. и Н. Х. Ч., срещу определение № 170 от 23.06.2009 г. по в. ч. гр. д. № 264/09 г. на Смолянския окръжен съд, с което в сила е оставено определение № 687 от 29.05.2009 г. по гр. д. № 250/09 г. на Смолянския районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че спорът дали възстановеният имот е на общия наследодател или само на наследодателя в коляното, е спор за материално право, който следва да се реши в специално исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Даденото от въззивния съд разрешение в обратен смисъл е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и при наличие на противоречива съдебна практика, затова произнасянето е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.

Ответникът С. В. Ч. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Предявен е иск за признаване на установено, че нива от 2.000 дка в местността “Т” към образуването на ТКЗС през 1958 г. е била собственост на Е. Д. Ч. , починала на 31.12.1958 г. Ищците твърдят, че имотът произхожда от общата на страните наследодателка, при което положение неправилно е възстановен на един от наследниците й по закон - праводателя на ответника по иска.

По делото е установено, че ищците не са подали заявление за възстановяване на собствеността, нито е налице висящо производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а и преклузивният срок за предявяването на този иск е изтекъл. Въззивният съд приел, че в тази хипотеза ищците не могат да се ползуват от позитивно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като процесуалната възможност за възстановяване на правото на собственост е изчерпана. Изложени са съображения и във връзка със застъпено становище в практиката на Върховния касационен съд в обратен смисъл, обосноваващо допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с възможността страната да се ползва от нормата на чл. 14, ал. 7, изр. посл. ЗСПЗЗ и да бъдат променени лицата, в чиято полза е издадено решението на поземлената комисия. Доколкото обаче ТР № 1/97 г. на ОСГК на Върховния касационен съд е задължително за съдилищата и не е изгубило значението си, то приетата недопустимост на иска е в съответствие с дадените в него указания.

Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи е относимо към имота, а не към лицето, което го претендира. В този смисъл са указанията, дадени в т. 3 на ТР № 2/96 г. на ОСГК на Върховния касационен съд. Затова и пропускането на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ води до преклудиране на правото да се иска от поземлената комисия възстановяване на правото на собственост, което от своя страна обуславя правния интерес на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Подаденото в срок заявление за възстановяване на правото на собственост или наличието на предявен в законоустановения срок иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ изключват приложението на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се причислява към общинския поземлен фонд. Затова когато административното производство не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ или е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, правен спор по принадлежността на правото на собственост към обобществяването на земята не може да възникне и предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1/97 г. на ОСГК на Върховния касационен съд.

При сезиране в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или когато е издадено въз основа на положително решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, решението на поземлената комисия /общинската служба “З”/ в качеството си на административен акт поражда присъщата му правна промяна - да определи предмета на правото на собственост, дори и тогава, когато е постановено по заявление на лице, което в действителност не е било носител на правото на възстановяване на собствеността - аргумент от чл. 11, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. Въпросът за неговата принадлежност, при наличие на спор, ще се разреши по съдебен ред - чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Когато за оспорващия са налице всички останали елементи от фактическия състав, пораждащ правото на собственост, към тях се наслагва и административният акт, независимо че е бил издаден по искане на неоправомощено лице. Затова и в ТР № 1/97 г. е прието, че правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. След разрешаването на спора по принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земята, ползуващите се от положителното решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ имат право органът по поземлената собственост да промени по реда на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ решението си по отношение на лицата, за да могат те да се легитимират за собственици на възстановена земеделска земя.

Като е приел обратното, въззивният съд е разрешил въпроса за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Постановеният съдебен акт е неправилен и затова същият, както и потвърденото с него прекратително определение следва да бъдат отменени, а делото - да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 170 от 23.06.2009 г. по в. ч. гр. д. № 264/09 г. на Смолянския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение № 170 от 23.06.2009 г. по в. ч. гр. д. № 264/09 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него определение № 687 от 29.05.2009 г. по гр. д. № 250/09 г. на Смолянския районен съд.

ВРЪЩА делото на Смолянския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: