1 3 Р Е Ш Е Н И Е № 256 София 28.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2613/2017 г. Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба на М. на п., [населено място], срещу решение от 20.12.2016 г. на състав на Д. к. при К. на ч. с. и., с което на Б. И. Б., ч. с. и. рег. №***, район на действие Софийския градски съд, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за извършено нарушение по чл.484, ал.2 ГПК. Ответницата Б. И. Б., ч. с. и. рег. №***, район на действие Софийския градски съд, оспорва жалбата. Ответникът К. на ч. с. и. оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд взе предвид следното: Наказанието на жалбоподателката е наложено поради извършване на нарушение за извършено нарушение по чл.484, ал.2 ГПК от помощник Ч. на Б. И. Б. – Р. Н. С., която впоследствие е била уволнена. Нарушението се изразява в това, че не е изискана съответна справка – удостоверение за тежести от Служба вписвания – [населено място], по партидата на имота, преди извършване на описа с оглед проверката за наличие на други тежести върху него. Според разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание. Съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: В случая дисциплинарното наказание на ч. с. и. Б. И. Б. е наложено за извършено нарушение не от нея, а от нейния помощник Ч.. Дисциплинарната отговорност обаче на частните съдебни изпълнители, както и всяка друга дисциплинарна отговорност, е за виновно неизпълнение на задължения и е лична. Без вина няма дисциплинарна отговорност. Последната нито може да се прехвърля, нито може да се възлага на друго лице. Според разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. Според чл.37, ал.3 ЗЧСИ за вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител частният съдебен изпълнител отговаря солидарно с него. Това обаче е имуществена, а не дисциплинарна отговорност. Тя е за неправилния избор и/или лошия надзор върху помощник-частния съдебен изпълнител. Наличието на виновно неизпълнение на посочените по-горе задължения е основание за дисциплинарната отговорност не на частния съдебен изпълнител, а на неговия помощник. По изложените съображения жалбата на М. на п. е неоснователна и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на дисциплинарния състав при К. следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора трябва да се присъдят деловодни разноски както следва: на Б. И. Б. - 580 лв. и на К. на ч. с. и. – 100 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.12.2016 г. на състав на Д. к. при К. на ч. с. и., с което на Б. И. Б., ч. с. и. рег. №***, район на действие Софийския градски съд, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за извършено нарушение по чл.484, ал.2 ГПК. ОСЪЖДА М. на п., [населено място], да заплати деловодни разноски на Б. И. Б. - 580 лв. и на К. на ч. с. и. – 100 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.