РЕШЕНИЕ     № 468     София, 19.05.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря РАЙНА ПЕНКОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 907/2009 година.     Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК. С решение №310/30.4.2008 г. по гр.д. №472/2007 г. Пловдивският апелативен съд, г.к., в качеството си на касационна инстанция е оставил в сила решение №376/18.6.2007 г. по гр.д. №381/2007 г. по описа на П. окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от М. А. Д. от град Б., област П. против О. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Срещу влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК от ищеца М. А. Д.. В молбата се твърди, че след приключване на касационното производство е открил, че по досието му, представено то ответника по исковете се намира допълнително споразумение, което не му е връчено, в което е налице изменение на текста и е прибавена допълнителна точка 5 с допълнителни реквизити и допълнителни мотиви. Твърди, че такъв екземпляр от споразумение не му е връчван, с добавка “Срок на изпитване 6 месеца от датата на подписване на споразумението от 01.02.2006 г. Твърди се също така, че датата 01.02.2006 г. представлява техническа грешка, но допълнената точка 5 в него е прибавена умишлено, както и че налице трансформиране на трудовото му правоотношение от срочно в такова за неопределено време. Сочи се, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като представените писмени доказателства – два екземпляра от допълнително споразумение №3, са новооткрити по смисъла на визираната разпоредба. Моли се за уважаване на молбата за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна – О. Б., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, представените с нея писмени доказателства и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. От представените към молбата за отмяна два екземпляра от допълнително споразумение №3/01.02.2006 г.е видно, че във втория от тях действително липсва точка 5. Първият обаче съдържа посочената точка със съдържание, съоветстващо на изложено в молбата за отмяна. В случая обаче не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като още в исковата молба молителят – ищец, сочи наличието на изложеното в процесната точка, а освен това от представения с исковата молба екземпляр от визираното допълнително споразумение е видно, че точка 5 му е известна към момента на предявяване на иска. Освен това от приетото пред първата инстанция в съдебно заседание на 21.02.2007 г. лично трудово досие, представено от ответника по исковете е видно, че допълнителното споразумение, находящо в него, е с идентично съдържание с екземпляра, представен от ищеца с исковата молба. Ето защо не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от М. А. Д. от град Б., област П. , за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение №310/30.4.2008 г. по гр.д. №472/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.к.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: