Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 666

гр. София, 03.11.2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1737 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 200/14.02.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 2171/2019 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 4300/16.10.2019 г., изменено в частта за разноските с определение № 15332/22.11.2019 г., постановени по гр. дело № 8697/2019 г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният от С. В. П. срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника-касатор сумата 5 623.48 лв., служебно начислена сума за електрическа енергия за периода 25.05.2017 г. - 24.04.2018 г. за абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН] и обект на потребление [населено място], обл. С., [улица]; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С. П., в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост на жалбата, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Възражението на ищеца за процесуална недопустимост на касационната жалба на ответника съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК, поради това, че процесният договор между страните за доставка на електрическа енергия бил търговска сделка и делото било търговско, а цената на иска е под 20 000 лв., е неоснователно. Съгласно чл. 318, ал. 2 от ТЗ, не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице, като съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 от ЗС, енергията има статута на движима вещ. Поради това, процесният договор за доставка (дистанционна продажба) на електрическа енергия не е търговска сделка, респ. – настоящото дело не е търговско, а е гражданско. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно която, делата, образувани по искове на и срещу потребител, се разглеждат като граждански дела, като в случая ищецът несъмнено има качеството на потребител. Релевантна за приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1, във връзка с изменената разпоредба на чл. 113 (ДВ, бр. 100/2019 г.) от ГПК е датата на подаването на касационната жалба – 23.03.2020 г., а не датата на подаването на исковата молба, както неоснователно поддържа ищецът. При това положение, приложима в случая е разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК и тъй като цената на иска възлиза на сумата 5 623.48 лв. – над 5 000 лв., то касационната жалба на ответното дружество е процесуално допустима. Неоснователно е и искането на ищеца за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Последното има за предмет договора за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец, а в случая процесният договор е такъв за продажба (доставка) на електрическа енергия.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя „Енерго-про продажби“ АД, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., и при действието само на чл.чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.; и 2) при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 от ЗЗД. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първият въпрос – в противоречие с решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и посочените в него – решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 115/20.09.2017 г. по търг. д. № 1156/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, а вторият въпрос – в противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като поддържа, че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно, поради погрешно разрешаване от окръжния съд на горните два въпроса.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за процесния обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника. На 28.04.2018 г. служители на ответното дружество-касатор са извършили проверка и са съставили констативен протокол, подписан и от абоната-ищец, като е установено наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.1 – 003189 квтч, регистър 1.8.2 – 005782 квтч. и регистър 1.8.4. – 031330 квтч, поради което е извършена подмяна на електромера (СТИ) – монтиран е нов. При извършена извънсъдебна метрологична експертиза на процесния СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия по тарифа 4 – 031330 квтч, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания. Процесната корекция е извършена от страна на ответното дружество-касатор на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, като по партидата на абоната-ищец „служебно“ е било начислено допълнително количество електроенергия в размер 31 330 квтч за процесния период 25.05.2017 г. - 24.04.2018 г., остойностено за процесната сума 5 623.48 лв. с фактура от 14.05.2019 г. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, въззивният съд е установил и следното: процесното СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност; абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи – дневна и нощна; при нормална работа на електромера, преминалото количество електроенергия се отчита по тези две тарифи; показанието на регистър 1.8.4 не е визуализирано на дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само първите две тарифи; наличието на данни, записани в регистър 1.8.4., се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема; не може да се установи точният период, в който се е натрупала електроенергията в невидимия регистър.
При така приетите за установени обстоятелства по делото, решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаването на предявения отрицателен установителен иск са следните: Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите ЗЕ, общите условия (ОУ) по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Окръжният съд е посочил, че са му служебно известни решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. с-в на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.чл. 48-51 от тях, както и решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което са отменени и правилата на чл.чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от АПК и на обстоятелството, че КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ, въззивният съд е приел, че с оглед действието във времето на решението на ВАС, относно извършената на 28.04.2018 г. проверка на процесното СТЕ отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон. Приел е също, че съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, както и че такова изискване липсва в ОУ на ответното дружество-касатор. В обобщение окръжният съд е приел, че едностранната корекция на сметки е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на тези правилата. Приел е също, че не се установява наличието на нито една от тези три предпоставки.
Наред с горните решаващи изводи, „за пълнота на изложението“ въззивният съд е изложил и подробни съображения, че не е налице и никоя от хипотезите на чл.чл. 48-50 от ПИКЕЕ, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция на сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната.
Видно от така цитираните мотиви към обжалваното въззивно решение, макар да е установил по делото, че е налице софтуерно въздействие върху процесното СТИ, в резултат на което се е стигнало до неизмерване, неточно или неправилно измерване на електрическата енергия, окръжният съд не е обсъждал приложение на разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД по отношение процесното по делото задължение на ищеца. При това положение, вторият материалноправен въпрос, формулиран в изложението на касатора, не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, респ. – няма основание касационното обжалване да се допуска по този въпрос (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Първият формулиран от касатора материалноправен въпрос е обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд, но е неточно формулиран, поради което следва да бъде уточнен от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: след отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение на ВАС, налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя, при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия.
Така уточненият материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, в което е прието следното: Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията в ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба (доставка), при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС). След влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя (решение № 115/20.09.2017 г. по търг. д. № 1156/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС). Ето защо, трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97/2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
В същия смисъл е и посоченото от касатора решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие и с него.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: след отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение на ВАС, налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя, при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 112.47 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 200/14.02.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 2171/2019 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя „Енерго-про продажби“ АД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 112.47 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: