Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  138   София, 09 април  2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Савка  Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Кристина Павлова .......................................и в присъствието на прокурора И.Чобанова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 57 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 347 , ал.1 от НПК по протест на Е. П. , прокурор при Окръжната прокуратура в гр. П., против решение /нова присъда/ № 454 от 08.12.2009 г. по внохд № 1048/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд. В протеста се сочи, че новата оправдателна присъда е постановена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане. Пред касационната инстанция прокурорът пледира в подкрепа на протеста, като заявява, че са нарушени правилата за оценка на доказателствения материал и не е спазен принципа на чл. 14, ал. 1 от НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Защитникът на подсъдимия оспорва основателността на протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.2 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. П. с присъда № 604 от 27.10.2009 г. по нохд № 1384/2008 г. признал подсъдимия Й. В. Р. за виновен в това, че на 21. 11. 2007 г. в гр. П. отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон и СИМ карта от владението на А. Р. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, както и да заплати на законните представители на пострадалия 6 лв. обезщетение за отнетата СИМ карта. Окръжният съд в гр. П. с нова присъда от 08.12.2009 г. по внохд № 1048/2008 г. отменил първоинстанционния съдебен акт, оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 198, ал.1 от НК и отхвърлил изцяло предявения срещу него граждански иск. Протестът срещу така постановената присъда е неоснователен по следните съображения: Очевидното разминаване между част от съдържанието на постъпилия протест и позицията на прокурора, който го поддържа пред настоящата инстанция, налагат на първо място да се очертаят пределите на касационната проверка. Прокурорът Е. П. като автор на протеста е посочила само едно касационно основание – нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, но се е обосновала с данни, които в превалиращия си дял се отнасят до необосноваността на атакувания акт, а тя , както е добре известно , не е сред касационните основания, лимитативно изброени в чл. 348, ал.1 от НПК. Присъствието на съображения от подобен характер в касационен протест прави необходимо припомнянето, че винаги когато фактическите положения, приети от съда, не съответстват на събраните доказателства, е налице необоснованост, а не неправилно приложение на материалния закон. Последното означава, че фактическите изводи на съда са получили грешна правна интерпретация като законът е приложен неправилно или не е приложена адекватната правна норма. Тъй като в касационния протест обаче се съдържат и абзаци, с които се атакува дейността на съда по оценката за достоверност и достатъчност на доказателствения материал, може да се заключи, че касационното основание е това по чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на прокуратурата по доказване на обвинението. Прочее, участващия пред касационната инстанция прокурор поддържа протеста единствено с аргументи за неспазване на принципното задължение на съда, произтичащо от чл. 14, ал.1 от НПК, да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона, което включва и внимателната проверка и съвкупен анализ на всички доказателствени източници и събраните чрез тях данни. Разгледани на тази плоскост твърденията в протеста не могат да бъдат споделени. Естеството на казуса е поставило в центъра на доказателствената съвкупност показанията на пострадалия – свидетеля А, и извършеното от него разпознаване на обвиняемия, поради което въззивният съд се отнесъл с изключително внимание към тяхната проверка. Чрез подробен анализ на показанията на свидетелите Б, Б. ,Стаменов и П. съдебният състав установил опорочаване на разпознаването поради предварително насочване на разпознаващия към Р. чрез представянето на снимка в обвинителен контекст. При подаване на жалбата в РПУ на пострадалото момче / тринадесетгодишно към момента / и неговата майка – свидетелката Т, била показана изолирано от албумите с фотографии на криминалнопроявени лица фотография на подсъдимия, съпътствана с информацията, че той неотдавна е освободен от затвора. Подсъдимият участвал във физическо разпознаване десетина дни по-късно и тогава, според поемните лица, разпознаващият А. Б. , изразил “съмнение”, но въпреки това, макар да бил разстроен, посочил Й. Р. Според заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза свидетелят бил в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина . В съдебното заседание пред първостепенния съд, след неговия разпит, участващият педагог обаче изразил мнението, че “Антим отговаря адекватно, но в страха си е възможно да е допуснал грешка.”Въззивният съд обсъдил внимателно всички тези обстоятелства и логично стигнал до извода, че събраните чрез показанията на свидетеля Б протокола за разпознаване данни не постигат нивото на категоричност и несъмненост, което да ги постави в основата на осъдителна присъда. Извън тях обвинението не е представило никакви други доказателства, които да свържат обвиняемия с инкриминирания грабеж. Мобилният телефон на пострадалия е намерен в лице, което твърди, че го закупило от непознат, различен от Р. Разсъжденията в протеста за неубедителност на алибито на подсъдимия за времето на деянието са ирелевантни, защото тежестта на доказване на обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи и обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Освен това , съгласно чл. 103, ал.3 от НПК , недопустими са изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е доказал / по несъмнен начин/ възраженията си. Въз основа на изложените фактически констатации от второстепенния съд, които са били изведени от допустими доказателствени източници и са били анализирани в съответствие с процесуалните правила, няма основание да се счита, че е било допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. Осъдителната присъда не може да почива върху вероятност, която не е била подкрепена еднозначно и убедително от доказателствената съвкупност, поради което въззивният съд правилно е. оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение /нова присъда/следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение /нова присъда/ № 454 от 08.12.2009 г. по внохд № 1048/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.