Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр. София, 30 април 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 125 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. П. З. срещу решение на Софийски апелативен съд № 433 от 8.12.14 г, по ВНОХД № 904/14, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 146 от 27.05.14 г, по НОХД № 1835/13. С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. П. З. е признат за виновен в това, че в периода от 28.08.2012 г до 29.08.2012 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, а именно: амфетамин, с общо нетно тегло 7, 87 гр, на обща стойност 236, 10 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 и 5, алт. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че са неправилни доказателствените изводи относно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, че от събраните доказателства не е опровергано твърдението на св. Ц., че на 28.08.2012 г жалбоподателят е бил през целия ден в дома си, че претърсването и изземването в жилището на подсъдимия е незаконосъобразно, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Б. Х. и св. М. П., предвид изявлението им, че към момента на деянието са били алкохолно повлияни, че не е взета предвид проявената от тези свидетели колебливост пред съда, че разпознаването е опорочено, че намереният в дома на подсъдимия амфетамин е за лична употреба, което сочи на явна незначителност на степента на обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, че опаковката на предаденото от св. Х. вещество се различава от тази на амфетамина, иззет от дома на подсъдимия, което опровергава обвинителната теза. С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Липсва релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е направил обстоен анализ на доказателствените източници, при което е формирал верни доказателствени изводи по релевантните факти. Обвинителната теза е подкрепена от гласните доказателства, изводими от показанията на св. М. П., св. Б. Х., св. П. П. и св. Д. Д., и от веществените доказателства / инкриминираното количество наркотично вещество /. Обстоятелството, че държаните от подсъдимия вещества, са били предназначени за продажба, е установено с факта на осъществената от подсъдимия продажба на амфетамин, което действие е възприето от служителите на МВР: св. П. П. и св. Д. Д., участвали в полицейска операция по установяване на лице, разпространяващо наркотични вещества. За това, че е осъществена продажба, показания са дали и лицата, закупили веществото: св. М. П. и св. Б. Х., респективно, отчужденото наркотично вещество е намерено у тях / св. Б. Х. е предал амфетамина с протокол за доброволно предаване /. Неоснователно се възразява срещу процесуалната годност на разпознаването по снимки, при което св. М. П. и св. Б. Х. са посочили подсъдимия като лицето, от което са закупили наркотичното вещество. Преди следственото действие всеки от разпознаващите е разпитан в качеството на свидетел относно белезите, по които би могъл да познае лицето. Св. М. П. е заявил, че е запомнил „особеното лице, скулесто, и особените устни”, а св. Б. Х., е посочил „мургаво лице, с ръст 175 см, с тъмна коса”. Разпознаващите са проявили добросъвестност и са заявили, че и друг път са виждали подсъдимия, който живее в същия квартал, но не поддържат с него близки отношения. Същите са били категорични, че той е лицето, от което са закупили наркотичните вещества / посочили са него измежду представените за разпознаване лица /. С оглед изявлението на свидетелите, че на процесната дата са били алкохолно повлияни, по делото е изслушана СПЕ, дала заключение, че състоянието им не е повлияло на способността им правилно да възприемат и да възпроизвеждат фактите от обективната действителност, тоест, въпросът за свидетелската им годност е решен в положителен смисъл. Вярно е, че в съдебно заседание пред първата инстанция свидетелите са проявили колебливост, но след надлежно прочитане и приобщаване на показанията им от досъдебното производство, са заявили, че поддържат казаното от досъдебната фаза, а то е в подкрепа на обвинителната теза. По повод на осъщественото полицейско наблюдение по отношение на жалбоподателя и предвид възприетите от служителите на МВР действия на подсъдимия по разпространение на наркотични вещества, разследващият орган е получил предварително разрешение за претърсване и изземване в жилището на жалбоподателя. Следственото действие е проведено при спазване на изискванията по чл. 159 и сл. НПК / в присъствието на св. Ц., приятелка на подсъдимия, и на поемни лица /. Тогава е намерено и иззето наркотично вещество амфетамин, за което правилно е прието, че е държано с цел разпространение / този извод кореспондира на извършените от подсъдимия действия по разпространение на същия вид вещество в деня, предхождащ претърсването и изземването /. Ирелевантно е обстоятелство дали опаковката на разпространеното вещество е идентична с тази на веществото, намерено в дома на подсъдимия, поради което този факт нито подкрепя, нито опровергава обвинителната теза. Съдилищата са обсъдили обясненията на подсъдимия и „подкрепящите” ги показания на св. Ц.. Правилно е посочено, че те не следва да бъдат кредитирани, тъй като са опровергани от кредитираните гласни доказателствени средства. Отчетено е обстоятелството, че подсъдимият страда от зависимост към психоактивни вещества и марихуана / в тази насока е изслушана СПЕ /. Този факт обаче не може да бъде интерпретиран по начина, предложен от защитата, а именно: да бъде прието, че намереното в дома на подсъдимия вещество е за лична употреба, откъдето и да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, защото от събраните доказателства е изяснено, че амфетаминът е бил предназначен за разпространение, което обстоятелство не сочи на явно незначителна степен на обществена опасност на деянието. Отделен е въпросът, че наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана и за деянието, елемент от продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, извършено на 28.08.12 г. Ето защо, хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК е неприложима, поради което не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаването му от настоящата инстанция, тъй като не е налице чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / липсва осъждане за несъставомерно деяние /. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 433 от 8.12.14 г, по ВНОХД № 904/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: