Ключови фрази
обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * имуществени вреди * действия на съдия-изпълнител * Иск за отговорност за вреди причинени от администрацията

Р Е Ш Е Н И Е

  Р  Е  Ш   Е  Н  И  Е

 

№ 933

 

                                                                             гр.Софияр14.01.2010 г.

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

                 Върховен касационен съд  на Република България, Трето гражданско отделение, в  открито заседание  на  седми декември  две хиляди и  девета  година  в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА  

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

                                                                       ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                          

 

 като разгледа докладваното от………………СЪДИЯТА КЕРЕЛСКА…… …..гр. дело  №5382…по описа за 2008 год.

И, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение от 20.03.2009 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №313/07.07.2008 год., постановено по гр. д. № 229/2008 год. на Окръжен съд гр. Д. по к. жалба на М. на П.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост . Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск е бил отхвърлен, да бъде потвърдено.

Ответникът по касация - В. П. П. оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото.

Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. като сложи на разглеждане касационната жалба по същество, намира същата за основателна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Добричкият окръжен съд, след като е отменил решението на Добричкия районен съд, е постановил ново решение, с което осъжда М. на п. гр. С. да заплати на В. П. П. сумата от 2065 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на действията на съдия – изпълнител от СИС при РС гр. Ген. Тошево – извършен опис на лек автомобил и колесен трактор и предаването им на отговорно пазене на трето лице , за периода от 14.01.2005 год. до 29.07.2005 го., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска – 14.09.2005 год. до окончателното погасяване на задължението и разноски в размер на 234.03 лв.

За да постанови това решение въззивният съд е приел , че ищцата - ответник по касация в настоящото производство, е претърпяла вреди от незаконни действия на съдия изпълнител , които в последствие са били отменени с решение на по гр.д. № 409/2005 год. на Добричкия окръжен съд. Приел е, че тези действия могат да се субсумират в хипотезата на чл. 1 ,ал.1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ според който държавата отговаря за вреди причинени на гражданите от незаконни действия или бездействия на нейни органи, длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Прието е също така, че държавният орган , който отговаря за причинените вреди от незаконните действия на съдиите изпълнители е М. на п. , поради което същото е осъдено да заплати обезщетение на ищцата съизмеряващо се със средната пазарната наемна цена за двете МПС за периода, през който е била лишена от тяхното ползване поради незаконните действия на съдията изпълнител- опис и предаване на вещите на отговорно пазене от трето лице.

Решението е неправилно , като изводите въз основа на които същото е постановено, не могат да бъдат споделени.

Вярно е, че М. на п. е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни действия и бездействия на съдиите изпълнители и съдиите по вписванията. Това изрично е постановено в Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 год. / т.6 / и е задължително за съдилищата. Неговата отговорност произтича от принципа за отговорност на работодателя по чл. 49 ЗЗД, чието спесифично проявление е отговорността на държавата чрез нейните органи по ЗОДВПГ/ сега ЗОДОВ/. Съгласно редакцията на чл. 150,ал.2 от Закона за съдебната власт, действаща към момента на възникване на правопораждащия отговорността на държавата факт, съдиите изпълнители се назначават по предложение на Председателя на РС от министъра на п. и следователно служебното отношение възниква с ръководеното от него министерство. С оглед на това без значение е, че организационно към този момент съдиите изпълнители са към районните съдилища.

В конкретната хипотеза обаче, отговорността на М. по реда на чл.1,ал.1ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ/ не може да бъде ангажирана, доколкото процесните действия на съдебния изпълнител, сочени като основание за възникване на отговорността на държавата , не представляват административна дейност. Извършените от съдията изпълнител изпълнителни действия /опис и изземване на движими вещи, собственост на ищцата и предоставянето им за отговорно пазене /, са елементи на изпълнителното производство, което представлява част от общия граждански процес, с което се дава защита – санкция на признати от съда права. Извън виждането, че процесните действия на съдията изпълнител нямат характер на административна дейност , следва да се посочи и това, че същите не са незаконни по смисъла на чл. 1,ал.1 ЗОДВПГ. Обстоятелството, че тези действия са били отменени по реда на инстанционния контрол, не ги квалифицира като такива. Отмяната им е израз на реализирана защита, предоставена на третото лице – собственик на вещите, по предвидения в ГПК / отм./ ред. Същите биха имали характер на такива / незаконни/ ако са извършено виновно и при нарушение на законови забрани или в неизпълнение на законови изисквания. По делото такива обстоятелства нито се твърдят, нито се установяват.

С оглед на изложеното, действията на съдията изпълнител послужили като основание за търсене на отговорност от държавата в лицето на министерство на п. не могат да се субсумират в хипотезата на чл.1,ал.1 ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ/. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск следва да бъде отхвърлен до размер на сумата от 2065 лв. За разликата от 2065 лв. до претендираните 3 000 лв. , отхвърлителното решение на първата инстанция е влязло в сила.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение от 07.07.2008 год., постановено по гр.д. № 229/2008 год. на Добричкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. П. П. срещу М. на п. иск с пр. осн. чл.1,ал.1 ЗОДВПГ/ / сега ЗОДОВ/ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на действията на съдия – изпълнител от СИС при РС гр. Ген. Тошево – извършен опис на лек автомобил и колесен трактор и предаването им на отговорно пазене на трето лице , за периода от 14.01.2005 год. до 29.07.2005 год. за размера до 2 065 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: