Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 30 май 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Марияна Петрова, при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 287 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 предл.1 вр. с чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Н. Д. Н., чрез защитника му адвокат Р. А. за възобновяване на наказателното производство по к.н.д. № 570/2017 г. по описа Върховния касационен съд, първо наказателно отделение и изменение на постановеното по делото и влязло в сила решение № 156/20.10.2017 г. В искането са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитника при оценката и анализа на събраните в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства са налице съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно приложение на материалния закон и налагането на явно несправедливо наказание. Твърди се, че осъденият е бил обект на противоправно нападение от страна на пострадалия В. и с цел да защити своя телесен интегритет и здраве е бил принуден под въздействието на уплаха да превиши пределите на неизбежната отбрана, в условията на която се е намирал, като му нанесе хаотични удари с нож. Посочено е, че при чистото съдебно минало на Н., при отсъствието на други образувани и висящи наказателни производства, добрите му характеристични данни, изразяващи се в завършването на висше образование и трудовата му ангажираност, наложеното му наказание от четири години лишаване от свобода за престъплението по чл.129, ал.1 от НК, за което е осъден, се явява прецедент в съдебната практика. Претендира се да се възобнови наказателното производство, като се измени влезлият в сила съдебен акт с намаляване размера на наложеното наказание, което да се отложи за изпълнение в предвидения в границите на закона изпитателен срок, както и да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание осъденият Н. Н. – лично и чрез защитника си адв.А. поддържат представеното искане и пледират същото да бъде уважено по наведените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Петчленен състав на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в първоинстанционния съд на 23.02.2018 г., т.е. подадено е в предвидения в чл.421, ал.3, изр.1 от НПК шестмесечен срок, считано от 20.10.2017 г. - момента на постановяване по реда на чл.354, ал.2, т.2 от НПК на третото касационно решение, което е влязло в сила, от легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО. Процесуалното развитие на делото е продължително и сложно. То е преминало през едно първоинстанционно, през три въззивни и три касационни съдебни производства. По внесен от Окръжна прокуратура - Монтана обвинителен акт с обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК и последвал отвод на всички съдии от Окръжен съд - Враца, след определение на ВКС за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд е образувано нохд № 34/2014 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. След разпит на повече от тридесет свидетели и множество вещи лица с присъда от 05.06.2014 г. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 04.08.2013 г. в [населено място], област Враца е причинил на П. В. средни телесни повреди – разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в нанасяне на две прободни рани по предната повърхност на гръдния кош - вляво и вдясно, с проникване в гръдната кухина, поради което и на основание чл.129, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, като е признат за невиновен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК. С присъдата Н. е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени вреди: сумата от 10 000 лв., вследствие прободните увреждания, 2 000 лв. – за причинените порезни увреждания, считано от 04.08.2013 г. до окончателното им изплащане, както и 500 лв. разноски по производството, като за разликата до пълните предявени и приети за разглеждане размери съответно от 60 000 лв. и от 10 000 лв. гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. По протест на прокурор от ОП - Монтана и жалби на частния обвинител и граждански ищец П. В., чрез поверениците му адв.Г. Г. и адв. И. С., и на подсъдимия, чрез защитника му адвокат Н. Г., е образувано внохд № 643/2014 г. по описа на Апелативен съд - София. С решение № 379/05.11.2014 г. е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. По касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец П. В., чрез поверениците му адв.Г. и адв.С., с решение № 200/08.07.2015 г. по к.н.д. № 265/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С решение № 6/11.01.2016 г. по внохд № 622/2015 г. - образувано въз основа на посочения по-горе съдебен акт, на основание чл.337, ал.1, т.2 и ал.3, пр.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК е изменена първоинстанционната присъда от втория въззивен състав от Софийски апелативен съд в наказателно-осъдителната част, като извършеното от подсъдимия деяние е преквалифицирано по чл.129, ал.1 вр. с чл.12, ал.4 от НК и Н. не е наказан. Присъдата е потвърдена като законосъобразна в гражданско- правната й част. По касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София и по жалба на частния обвинител и граждански ищец П. В., чрез поверениците му адв.Г. и адв.С., е образувано к.н.д. № 275/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. С решение № 88/14.11.2016 г. на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК е отменено второто въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С присъда № 3/30.01.2017 г. по внохд № 988/2016 г. по описа на Апелативен съд - София на основание чл.336, ал.1, т.2 във вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда от 05.06.2014 г. по нохд № 34/2014 г. на Окръжен съд - Монтана и вместо нея е постановена нова, с която Н. Н. е признат за виновен в това, че на 04.08.2013 г. в [населено място], умишлено е опитал да умъртви П. В., като му е нанесъл прободни рани по предната повърхност на гръдния кош вляво и вдясно с проникване в гръдната кухина, с последващо навлизане на кръв и въздух, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е увеличен размера на наложеното му наказание от една година и шест месеца на седем години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим. С присъдата е увеличен и размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди от 10 000 лв. на 40 000 лв. за причинените прободни увреждания и от 2 000 лв. на 10 000 лв. за порезните увреждания, както и размера на дължимата държавна такса от 480 лв. на 2 000 лв. По касационна жалба от защитника на подсъдимия адв.Л. Р. е образувано к.н.д. № 570/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. В производство по реда на чл. 354, ал.5, изр.2 от НПК с решение № 156/20.10.2017 г. на основание чл.354, ал.2, т.2 от НПК е изменена въззивната присъда, като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и извършеното от подсъдимия е преквалифицирано от престъпление по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК в такова по чл.129, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е намален размера на наложеното му наказание от седем на четири години лишаване от свобода, като е определен първоначален общ режим на изпълнение. Наведеното в искането декларативно оплакване, което на практика е единственото, обуславящо формалните твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, е свързано с процесуална незаконосъобразност на действията на предходните съдилища по установяване на обективната истина. То не намира опора в материалите по делото. Непосочването на допуснати конкретни процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствения материал и данни, които да ги обезпечават, предпоставя задължително съблюдаване от настоящия състав на приетите за установени фактически констатации от последния въззивен и касационен състав, който съобразно чл.354, ал.5 от НПК е разполагал с правомощията на въззивен съд. Те са изпълнили добросъвестно задълженията си да проверят и оценят събраните по делото доказателства. Възприетите фактически положения са установени в съответствие с изискванията на чл. 13, 14 и 107, ал.2 и ал. 5 от НПК, като при оценката им не са допуснати логически грешки, изопачаване на действителното съдържание на доказателствените източници или едностранчивата им интерпретация. Не се откриват нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които е прието за доказано извършеното престъпление, за което Н. е осъден. При решаването на въпроса за нанасянето или не на удар от страна на пострадалия в областта на лицето на осъдения, при който са счупени носните му кости, е обсъдена противоречивата доказателствената съвкупност, като са изложени подробни мотиви. Даден е обоснован отговор, че така полученият удар е реализиран не от пострадалия, а от трето лице - свидетел, чието поведение е провокирало разразилото се впоследствие масово сбиване в дискотеката, но който не е страна в наказателното производство. Третият въззивен състав е изложил подробни съображения защо в тази връзка дава вяра на показанията на едната от оформилите се две групи свидетели. Направеният извод, който очевидно е възприет и от третия касационен състав, е базиран както на детайлната последователност при описанието от свидетелите на разигралите се събития, така и на обективната невъзможност този удар да е нанесен с оглед механизма, касаещ причиняването на прободните рани, изведен от заключението на назначената и приета СМЕ относно нараняванията на В.. Не следва да бъде обект на коментар в настоящото решение възражението, че по повод заявеното от един от свидетелите - очевидци от групата на пострадалия, е образувана прокурорска преписка в ОП - Монтана и същият е привлечен като обвиняем за лъжесвителстване. Този довод насочва към друго основание за възобновяване, предвидено в чл.422, ал.1, т.1 от НПК, където искането се прави от съответния прокурор, а не от осъденото лице, още повече, че за това е необходимо визираните обстоятелствата да са установени с влязла в сила присъда. Несъстоятелно се явява и оплакването, че пострадалият В. не е носил тениска с надпис „Охрана”. От една страна, посоченото от защитата няма съществено правно значение, но следва да се отбележи, че дори и визираният надпис да е бил на английски език, както се твърди в самото искане, той е придобил достатъчна гражданственост и никой не би се затруднил по отношение на буквалния му превод на български и най-вече по отношение на неговото съдържание, което е в съответствие с функцията на охранител, която е изпълнявал пострадалият към инкриминирания момент. При това положение, настоящият състав счита, че не са пренебрегнати основните процесуални принципи за разкриване на обективната истина и за вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което приема, че направените в искането оплаквания в подкрепа на основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК са неоснователни. В рамките на установените фактически положения материалният закон е приложен правилно, като не са допуснати незаконосъобразни изводи относно въпросите за вината и отговорността на осъдения Н.. Причиняването на две отделни прободни рани по предната повърхност на гръдния кош – между седмо и осмо междуребрие, вляво и вдясно, и двете с проникване в гръдната кухина, с дължина 2,5 - 3 см. и дълбочина до 5 см., довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота правилно са квалифицирани като престъпление по 129, ал.1 от НК. Не може да се приеме, че е допуснато нарушение по чл.348, ал.1 т.1 от НПК поради невъзприемане на тезата за извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели, вследствие на уплаха. Тези въпроси са били поставени и на вниманието на въззивната инстанция, която след като подробно ги е обсъдила ги е счела като неоснователни, след като е изложила подробни, конкретни и убедителни съображения, които се споделят изцяло от настоящия състав. В съгласие с доказателствената съвкупност правилно е прието, че в случая не е имало противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, което да е налагало Н. да предприеме мерки за активна защита чрез нанасяне на ударите с нож. На тази основа не може причиняването на съставомерните наранявания, както и на още една порезна рана, съответно в задната повърхност на гръдния кош и в лявата мишница на пострадалия, които са довели отделно до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, да се възприемат като реакция на самозащита от страна на Н.. В този смисъл в допълнение следва само да се маркира, че променената правна квалификация на извършеното престъпление от страна на третия касационен състав не влече след себе си промяна в оценката на поведението на пострадалия, което да се явява противоправно. При възприетата правна квалификация на деянието, след установяването всички обективни и субективни признаци на умишлено нанесената средна телесна повреда, според настоящия състав наложеното наказание от четири години лишаване от свобода е твърде завишено. Посочените определящи отговорността обстоятелства не обосновават извода за относителния им баланс при индивидуализацията на наказанието. Настоящият състав счита, че в случая е подценено значението на чистото съдебно минало на Н., липсата на каквито и да било други противообществени прояви, завършването на висше образование в Стопанска академия „Д. Ц.” - [населено място], специалност „застраховане и социално дело”, както и последвалия квалификационен курс по производство на кулинарни изделия и напитки, а не на последно място и трудовата му ангажираност. Не е отчетено обстоятелството, че по време на възникналия не по вина на осъдения инцидент самият той е претърпял счупване на носните кости, придружени с разкъсно - контузна рана на носа и кръвонасядане на клепачите на двете очи, оток в окосмената част на главата и челно, кръвонасядане и драскотини по задната повърхност на гръдния кош и дясното рамо, оток и кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош и кръвонасядане по долната устна, с отчупване на режещия ръб на първи горен зъб вдясно, с което му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период от около три седмици при нормален оздравителен процес. Пренебрегнато е и причиненото временно разстройство на здравето, неопасно за живота на брата на осъдения – свидетеля В. Н., чиято защита е основната причина за намесата на Н. Н. във вече възникналата напрегната ситуация, характеризираща се с интензивност на случващите се събития и на прогресивно нарастващ брой на участниците, достигнал до масово сбиване. Същевременно настоящият състав не приема, че би могло да бъде отчетеното като отегчаващо отговорността обстоятелство проявеното неглижиране на правилата за поведение в обществото. То е твърде общо възведено, взето е предвид при определяне на вида извършеното престъпление против личността, поради което не може да обоснове носенето на повишена наказателна отговорност. На тази основа, останалото единствено отегчаващо отговорността обстоятелство - причинените на пострадалия две телесни увреждания извън съставомерния резултат, не води до определянето на наказание, което на практика надхвърля прокламирания в решението баланс на определящите отговорността обстоятелства. Действително визираните смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, за да доведат до приложението на чл.55 от НК, но са напълно достатъчни за чувствително намаляване на наложеното наказание. Тяхното отчитане, съпроводено с ниската степен на обществена опасност на дееца, както и невисоката обществена опасност на самото деяние, мотивират настоящия състав да намали определения размер на наложеното наказание от четири на две години лишаване от свобода, в който смисъл следва да се измени влезлият в сила съдебен акт. Относно така намаленото наказание са налице формалните изисквания за приложението института на условното осъждане – същото е в допустимия от разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК размер и до момента Н. не е осъждан за друго престъпление, а още по-малко за такова от общ характер, при това на лишаване от свобода. Същевременно съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи определеното – намалено наказание от две години лишаване от свобода. Основание за този извод дават не само посочените по-горе данни за личността на осъдения, но и обстоятелството, че извършеното деяние се явява негова инцидентна проява в живота му досега, т.е. той не е личност с трайно изградени престъпни навици, поради което следва да бъде подкрепена възможността да се утвърди в съзнанието му уважение и стремеж към спазването на закона. Това би могло да бъде постигнато, като се даде приоритет на личната превенция и се отчете, че за поправянето на Н. не е необходимо той да бъде изолиран от обществото в пенитенциарно заведение. В този смисъл отлагането на изпълнението на определеното наказание в достатъчна степен ще упражни своя възпитателен и възпиращ ефект по отношение на осъдения. Според настоящия състав в най-пълна степен тази цел, наред с останалите, визирани в чл.36 от НК биха се постигнали, най-адекватно като определеното наказание от две години лишаване от свобода се отложи за изпълнение с изпитателен срок от четири години. Относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за причинените прободни увреждания и 10 000 лв. за порезните увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното им изплащане, настоящият състав счита, че те, макар да са доказани по основание по несъмнен начин, присъдените размери не съответстват на причинените на гражданския ищец вреди и противоречат на обществения критерий за справедливост, въведен съобразно чл.52 от ЗЗД и съдебната практика. За да потвърди тези възприетите от последния въззивен съд размери, третият касационен състав, въпреки променената правна квалификация на престъплението е приел, че те са съответни на претърпените от пострадалия болки и страдания, свързани с провеждането на две оперативни интервенции, дългия възстановителен след това период и констатираното невъзстановяване в пълен обем на функцията на левия горен крайник. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от заключението на последната, приета в наказателното производство допълнителна СМЕ, заведена под № 80/2015 г., изготвена от д-р А. М., поради причинените на 04.08.2013 г. на двадесет и пет годишния П. В. две прободни рани с дължина от 2,5 – 3 см. и дълбочина до 5 см., съответно вляво и вдясно на гръдния кош е направена спешна операция в болницата в [населено място], при която са поставени два полиетиленови дрена. В единия е евакуирана 300 мл. кръв, а в другия – 24 мл., като пострадалият е изпратен за лечение и хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов”. Там е направена торакоцентеза вдясно, след което пострадалият е настанен в централна реанимация с медикаментозно лечение и свалени гръдни дренове, изписан е единадесет дни по-късно - на 15.08.2013 г. Отделно от визираните две наранявания, довели до излив на кръв в гръдната кухина и масивен подкожен емфизем вдясно, които са могли да доведат не неминуемо /непременно/ при неоказване на медицинска помощ до смърт, на В. са причинени допълнително: една порезна рана в задната повърхност на гръдния кош с дължина около 3 см. и дълбочина 6-7 см. перпендикулярно на гръбначния стълб, която е зашита и една на лявата мишница с дължина 10 -12 см. с разрязване на бицепса – затворена послойно. В самата молба за предявяване на граждански иск е посочено, че след 15.08.2013 г. лечението е продължило месец и половина в домашни условия. В цялото наказателно производство, въпреки назначените множество съдебно медицински експертизи, освен заявеното в показанията на пострадалия по време на разпита му пред първоинстанционния съд на 22.04.2014 г., няма каквито и да било други обективни данни, а още по-малко доказателства, за установено и констатирано невъзстановяване в пълен обем на функциите на левия горен крайник, изразяващи се в отсъствието на чувствителност в областта на нараняването. На тази основа, с оглед интензитета на преживените от гражданския ищец болки и страдания и времето за възстановяването му, като съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че определеният размер на дължимото обезщетение следва да бъде намален общо на 20 000 лв., от които по 7 500 лв. за причинените му средни телесни повреди, и по 2 500 лв. за всяка една от двете леки телесни повреди. Пропорционално на намаленото и дължимо от страна на Н. обезщетение следва да бъде намалена и дължимата държавна такса, която възлиза на 800 лв., до които размери следва да бъде изменено влязлото в сила решение. С оглед на гореизложеното и на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК петчленният състав на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по к.н.д. № 570/2017 г. по описа Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. ИЗМЕНЯ влязло в сила решение № 156/20.10.2017 г., постановено по к.н.д. № 570/2017 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, като НАМАЛЯВА размера на: - наложеното на Н. Д. Н. за извършено престъпление по 129, ал.1 от НК наказание от четири на две години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпълнение с изпитателен срок от четири години. - обезщетението за причинени на П. В. В. неимуществени вреди от общо 50 000 лв. на 20 000 /двадесет хиляди/ лв., както и дължимата държавна такса от 2 000 лв. на 800 /осемстотин/ лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. 3. 4.