Ключови фрази

11




Р Е Ш Е Н И Е

№ 60157

София, 26.11. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2040 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№756/01.04.2021г., подадена от М. Д. П. от [населено място], [община], чрез процесуалния му представител адв.Д. К. от АК-С., срещу решение №43, постановено на 24.02.2021г. от Смолянския окръжен съд по в.гр.д.№452/2020г., в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от него срещу В. Д. П. иск за признаване за установено, че М. Д. П. към момента на одобряване на ЗРП на [населено място], [община] със заповед №220/4.07.1990г., е собственик на поземлен имот с площ от 75 кв.м. (част от поземлен имот пл.№......, кв.......по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед №472/16.05.1960г., участващ в УПИ ......., кв....) при граници: от запад – река, от север – имот пл.№........(УПИ ........... и улична регулация), от изток – имот пл.№........и от юг – улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м., като при одобряване на плана е допусната грешка и този имот неправилно е заснет като част от поземлени имот с пл.№......в кв....., както и че погрешно е заснета границата между имоти пл.№.....и рл.№...., като в плана от 1990 г. не е нанесена като самостоятелен обект двуетажната масивна стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон (чл. 79 ЗС; чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 33, ал. 2 З. (отм.), допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 12, чл. 202, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал.2 и чл. 266, ал. 2 ГПК) и неточно прилагане на задължителната съдебна практика.
За неправилен счита извода на въззивния съд, че не се установява да е собственик на поземлен имот с пл.№........в кв. ....по плана на селото от 1960 г., както и извода, че парцел ........ по плана от 1960 г. не е очертаван върху имот пл.№........... За неправилни счита и изводите на въззивния съд, касаещи приложението на регулационните планове, както и извода, че не се легитимира като собственик на част от двуетажната стопанска сграда по причина, че половината от нея се намира извън очертанията на бившия парцел ........ в кв. ..., образуван с изменението на плана от 1982 г.
Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Д. П., чрез процесуалния си представител адв.Л. Й. С. от АК-С., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №458/22.06.2021 г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Смолянския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за доказателствената сила на нотариалния акт, който е съставен по реда на чл. 587 ГПК (чл. 483 ГПК – отм.) и за значението на изявлението за позоваване на изтекла придобивна давност, както и по въпроса кога следва да се счита приложен дворищнорегулационен план, изменен по реда на чл. 32, ал. 1, т. 3 З. (отм.).
По така поставените въпроси настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:
По първия въпрос:
Както ОСГК на ВКС приема в ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д.№11/2012 г., нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Даденото в това тълкувателно решение разрешение на първата част от поставения въпрос следва да намери приложение и по настоящето дело, т.е. и в хипотеза, при която нотариалният акт е съставен по реда на чл. 483 ГПК (отм.).
Както ОСГК на ВКС приема в ТР №4/17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г., при приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, касае хипотезите на придобивна давност. Даденото в това тълкувателно решение разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която до нотариус е отправено изявление за снабдяване с нотариален акт, съставен по реда на чл. 483 ГПК (отм.).
По втория въпрос:
Както е прието в решение №167 от 03.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 1366/2014 г. на I г.о. на ВКС, с дворищнорегулационните планове, приети при действието на З. (отм.), е допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: Когато ДРП е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение (хипотезата на чл. 33, ал. 1 З.), прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи (хипотезата на чл. 33, ал. 2 З.) планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик – когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл. 33 З. (отм.) настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план. Тези изводи следват от ТР №1/15.07.1993 г. на ОСГК на ВС. Обобщението, което се прави в това тълкувателно решение е, че за приложен план говорим когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии. В същия смисъл е и решение №304/12.07.2010 г. по гр.д.№263/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК.
Това разрешение напълно се споделя от настоящия състав на I г.о. на ВКС и следва да намери приложение в настоящия случай.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
М. Д. П. е предявил срещу В. Д. П. иск за признаване за установено, че към момента на одобряване на ЗРП на [населено място], одобрен със заповед №220/04.07.1990г., е собственик на поземлен имот с площ от 76 кв.м. (част от поземлен имот с пл. № ..., кв. ....по плана на [населено място], одобрен със заповед №472/16.05.1960 г.), при граници: от запад – река, от север – имот пл.№...и от юг – улица, ведно с изградената в него двуетажна масивна стопанска сграда с площ от 55.50 кв.м., като бъде установено, че при одобряване на плана от 1990 г. е допусната грешка, като този имот неправилно е заснет като част от поземлен имот с пл.№..., кв...., погрешно е заснета границата между имоти пл.№...и пл.№..., както и че в плана не е нанесена като самостоятелен обект двуетажната масивна стопанска сграда с площ от 55.50 кв.м. Твърди, че е собственик на имот с пл.№...в кв. ..по плана на [населено място] от 1960 г., като владее този имот от 1971 г. и за частта от имота, която участва в парцел........, кв....по същия план е издаден н.а.№.., том .., дело №.../1982 г., с който е признат за собственик на имота по давност в границите на парцела според изменението на ЗРП от 1982 г. и според предвижданията на плана в имота през 1982 г. е построена жилищна сграда, а през 1986 г. в дъното на имота към подпорната стена на реката е изградена и масивната стопанска сграда. Поддържа, че по сега действащия план на селото, одобрен със заповед №220/04.07.1990 г., имотът е с пл.№..., участващ в УПИ ......... и част от имота с площ от 76 кв.м. според този план без правно основание, без заплащане на обезщетение, е включена към имот с пл.№...в кв.....
В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва твърденията на ищеца, като поддържа, че през процесните 76 кв.м. повече от 40 години се е осъществявал достъпът до изградените в северозападната част от неговия имот стопански сгради, като такъв достъп до сградите се осъществява и понастоящем, тъй като тези 76 кв.м. обслужват неговия имот, винаги са се ползвали необезпокоявано като подход за достъп до стопанските сгради и са негова собственост.
От фактическа страна по делото е установено, че страните са наследници по закон (синове) на Д. Ю. П., починал на 02.03.2017 г., които имена са идентични с имената Д. С. П..
Установено е, че на 13.07.1982 г. е съставен н.а.№.., том ..., дело №..., с който М. Д. П. е признат за собственик по давностно владение върху парцел ..., пл.№...в кв....по плана на [населено място], от 500 кв.м., при граници: магазин, улица, река и С. Х.. По плана на селото имот пл.№..е записан на името на М. Д. П., а със заповед №109/28.07.1982 г. на председателя на ОНС-С. въз основа на решение по чл. 32, ал. 1, т. 3 З. и протокол №13, решение 4 от 27.07.1982 г. е утвърдено отреждане на парцел ...-за магазин и ....... със застроителни петна, във връзка с промяна на уличната регулация между осови точки 162, 163-159-160 в кв. 25.
На 20.09.2013 г. е съставен н.а.№..., том .., дело №......./20.09.2013г., с който В. Д. П. и С. Е. П. са признати за собственици на основание давностно владение на масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 72 кв.м. и масивна пристройка на два етажа от югозападната страна на жилищната сграда, със застроена площ от 54 кв.м., построени върху имот пл.№...в кв....по плана на [населено място], образуващ УПИ ......., участващ в уличната регулация, УПИ ........... и УПИ ........... в кв...по плана на селото, одобрен със заповед №220/04.07.1990 г., при граници на имот с пл.№...: изток-улица, запад-река, север-имот с пл.№..., образуващ УПИ ...., югоизток-имот с пл.№..., образуващ УПИ ........, югозапад-улична регулация, след което на 20.09.2013 г. (н.а.№..., том..., дело №.......) са дарили този имот на дъщеря си Е. В. П..
Според заключението на изслушаната по делото СТЕ, по рег.план на [населено място] от 1960 г., одобрен със заповед №472/16.05.1960 г., имот с пл.№...е с площ от 981 кв.м., като участват със 770 кв.м. в улична регулация между о.т.159, 160, 161, 162, 163 в кв...., със 179 кв.м. в образуването на парцел ........ в кв. ... и с 32 кв.м. в парцел ......... в кв. ...(придаваема част). Анализът е направен от вещото лице на база извадка от регулационния план на [населено място] от 1960 г., съхранявана в Геокартфонд – София. Със заповед №109/28.07.1982 г. на председателя на ОНС – С. се изменя ЗРП на селото като се изменя уличната регулация между о.т.159,160, 162 и 163 в кв. ...и се отрежда парцел ...-за магазин и парцел ........ за жилищно застрояване, при което в новообразувания парцел ........ имот пл.№..........участва с 399 кв.м., също така се придават 75 кв.м. от уличната регулация между о.т.16.59 и 163, попадаща в речното корито и 17 кв.м. от имот пл.№......... Според така направените изменения общата площ на парцел .......... е 491 кв.м. и подход (улична регулация) към парцел ..........., .... откъм реката не е предвиден. В разписния лист към плана имот пл.№462 е записан на М. Л. Д. и А. С. Д..
Според заключението на СТЕ, по рег.план на [населено място] от 1960 г., имот пл.№....е с площ 568 кв.м., имот пл.№...е с площ 248 кв.м., а имот пл.№...е с площ 745 кв.м. В разписния лист към плана имот пл.№...е записан на А. О. Х., имот пл.№......е записан на Д. С. П. (Д. Ю. П.), а имот пл.№......е записан на В. С. (Ш. Ю. П.). По регулационния план от 1990 г. според СТЕ е предвиден подход с площ 90 кв.м., ширина 3 кв.м. и дължина 30.10 метра, отреден върху част от имот пл.№......., част от речно корито и обслужващ парцели ........, ....... и ......... в кв..........., като същевременно част от имот с пл.№........се придава към парцел ........... Според вещото лице предвиденият проход по плана от 1990 г., сравнен с регулационния план на селото от 1960 г. и изменен със заповед №109/28.07.1982 г., попада в парцел .......... (частта върху речното корито) и улична регулация между о.т.159 и о.т.159а, т.е. не попада върху имот с планоснимачен номер. Спорната част от имот пл.№.......по плана от 1990 г., оцветена в жълто на комбинираната скица към СТЕ, сравнена с плана от 1960 г., попада в парцел ........ (частта върху речното корито – т.2, т.3, т.4, т.7, т.8, т.10, т.11, т.12, с площ от 34 кв.м.), уличната регулация между о.т.159 и о.т.159а – частта върху речното корито – т.1, т.2, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, с площ от 41 кв.м.) и в имот пл.№........1т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, с площ от 30 кв.м.). Спорната площ по плана от 1990 г. не попада в границите на поземлени имоти с пл.№.........и пл.№.........по плана от 1960 г.
Според СТЕ данни за прилагане на регулационните планове от 1960 г. и 1990 г. (отчуждителни процедури и уреждане на регулационни сметки) в обхвата на процесните имоти не са открити в [община], като от направения оглед и геодезическо заснемане вещото лице е установило, че в процесния имот са изградени две стопански сгради – двуетажна полумасивна сграда №1 със застроена площ от 52 кв.м. и долепена паянтова сграда №2 със застроена площ от 24 кв.м. Сграда №1 попада с 36 кв.м. в имот пл.№.......по плана от 1990 г., а сграда №2 – със 7 кв.м. В регулационно отношение частите от сграда №1 и сграда №2 попадат в улична регулация ( подход), речно корито и парцел ........ по плана от 1990 г.
Според показанията на св. Д. М., който е израснал със страните в една махала, стопанската сграда на М. е строена през 1986-87 г., намира се в долната част откъм реката на парцела на М., където се минава за стадиона, моста. Мостът според свидетеля е направен от общината през 1984 г., когато започнал строежът на стадиона и тогава се оформило речното корито. Направена била подпорна стена от моста, която ограничила парцела на М. надолу към имота на Х.. Къщата на М. според свидетеля е строена през 1981 г., а между имотите на М. и В. има парцел на Х., като В. живее в старата къща, която е била на бащата на страните. Старата къща била на два етажа, В. я развалил и направил на три етажа, а М. е в нова триетажна къща, той си я строил в друг парцел. Стопанската сграда (плевня) според този свидетел е на два етажа - с тухли и бетон отдолу, а нагоре с дъски, построена в парцела на М. до речното корито, на подпорната стена до реката, откъм пътя, където е мостът за стадиона. М. когато си направил плевнята, се изместил в новата къща, а В. останал в старата къща с плевня. Само М. ползва този имот според свидетеля и не е виждал В. да ходи там. Свидетелят е заявил, че докато бил жив баща им, двамата братя нямали проблем.
Според показанията на св. М. М., който до 1992 г. е живял в квартала, в който живеят страните, В. живее откъм главната улица, а брат му от другата страна на самата пресечка на улицата, която е откъм моста за стадиона. Подходът води до стопанска сграда на В., стадионът е от другата страна срещу къщите на страните. Според този свидетел до 1990-1991 г. там стопанска сграда не е имало, под имота на М.. Венци ползвал прохода и той няма откъде другаде да минава. И М. си минавал от там. Свидетелят е виждал М. да разтоварва дърва, но не знае къде е сайвантът му. Според свидетеля къщата на В. е на самата главна улица, а стопанската му сграда е в дъното на улицата.
Според въззивния съд от представените по делото доказателства не се установяват изложените в исковата молба фактически твърдения, че ищецът е собственик на поземлен имот с пл.№.........в кв.........по плана на селото от 1960 г.
Въззивният съд е приел, че посочването в представеното по делото удостоверение №39 от 15.01.1982 г. на [община], че по разписния лист към плана от 1960 г. имотът е записан на името на М. П., не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и е опровергано в хода на разглеждане на делото с представеното копие от разписен лист, констатациите на вещото лице и преписка по изменение на регулацията на процесните имоти със заповед №109 от 28.07.1982 г. Посочил е, че според разписния лист имот пл.№462 в кв.25 по плана от 1960 г. е записан на името на М. Д. и А. Д., като не са изложени фактически твърдения и по делото не се сочи по какъв начин процесният имот е преминал от патримониума на записаните собственици във владение на М. П., но в приетата преписка се съдържат данни за неформална покупка, осъществена през 1981 г. от собствениците М. Д. и А. Д. на парцел ......... в кв............по плана от 1960 г.
Преценявайки западната парцелна граница на парцел ........ и обстоятелството, че през 1982 г. М. П. придобива с н.а.№........., том ..., дело №.../1982 г. урегулиран парцел, въззивният съд е приел, че действителната граница на парцела на запад не е река, а улична регулация.
Направен е извод, основан на констатациите на вещото лице в приетата по делото СТЕ, че описаният в н.а.№.../1982 г. парцел ........ в кв. .......с площ от 500 кв.м. не е съществувал в описаните граници – на същото място се е намирала улична регулация между осови точки 162, 163, 159 и 160, а образуваните със заповед №109/28.07.1982 г. два нови парцела (парцел ...-за магазин и парцел .......... в кв......) са за сметка на площта, предвидена с действалия към момента план от 1960 г. за улична регулация – о.т.162, 163, 159, 160.
С оглед на това въззивният съд е приел, че в периода, твърдян в исковата молба (от 1971 г. до 1982 г.) самостоятелен имот или парцел ....... не е съществувал, поради което не е владян като такъв и не е могъл да бъде придобит на оригинерно основание.
Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 235 ГПК) и при неправилно приложение на материалния закон (чл. 68, 69 и 79 ЗС, чл. 32, ал. 1, т. 3 З. (отм.) и § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ).
След като от изслушаната по делото СТЕ е установено, че според регулационния план на [населено място] от 1960 г., одобрен със заповед №472/16.05.1960 г., имот пл.№.......е с площ от 981 кв.м. и участва със 770 кв.м. в улична регулация, със 179 кв.м. в образуването на парцел ........... и с 32 кв.м. в парцел ..........., но при липса на доказателства съответната част от 770 кв.м., предвидена за [улица], 160, 161, 162, 163, да е била отчуждена и улицата да е била реализирана, неправилно въззивният съд е приел, че самостоятелен имот в периода, твърдян в исковата молба (от 1971 г. до 1982 г.) не е съществувал и придобиването му по давност е било невъзможно.
Регулационният план на [населено място] от 1960 г. е приет при действието на ЗПИНМ. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ в редакцията на тази разпоредба, действала към 1960 г., недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон. Приобретателят на такива имоти - до обезщетяване на собственика - има правата и задълженията на своя праводател.
До извършване на отчуждаването по предвидения в закона ред собствениците на имоти, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, запазват правото си на собственост в старите имотни граници.
По делото не е установено в периода от 1960 г. до 1982 г. на лицата, посочени като собственици на имот пл.№.........в разписния лист към плана от 1960 г. да е било платено обезщетение за частта от техния имот, отредена за мероприятия по улично-регулационния план (предвидена [улица], 160, 161, 162, 163), нито е установено тази част от имота да е била заета и предвиденото мероприятие – реализирано. Поради това следва да се приеме, че правото на собственост върху така отредената част от имота е принадлежало на посочените в разписния лист лица (доколкото по делото не се поддържа имот пл.№.........да е имал друг собственик) до момента, в който е било придобито по давност от М. Д. П. в границите, посочени в н.а.№..., том ..., н.д.№..../1982 г. Още повече при последващото изменение на уличната регулация и на дворищнорегулационния план на [населено място], извършено със заповед №109/28.07.1982 г., от частта, отредена за мероприятие по улично-регулационния план от 1960 г. са обособени два парцела в частта между о.т.159, 160, 162, 163, което обстоятелство потвърждава извода, че предвидената за улица част от имот пл.№........не е била отчуждавана нито заемана и предвидената улица не е била реализирана. Планът е изменен на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 З. (отм.), т.е. в хипотеза, при която преди изменението планът не е осигурявал възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания. В подобна хипотеза, както беше посочено по-горе, планът се счита приложен от момента на влизането му в сила, ако парцелът е образуван на основата на самостоятелен имот по кадастралния план без към него да са били придавани по регулация части от съседни имоти. Само по отношение на придадените по регулация части от съседни имоти планът се счита приложен след заплащане на обезщетение за придадените части, като тази преценка се извършва към момента на влизане в сила на следващия регулационен план на същото населено място.
В настоящия случай, след като по отношение на спорната реална част по делото е установено, че е представлявала част от имот пл.№........, на основата на който с изменението на регулационния план от 1982 г. е образуван парцел ... без да е предвидено придаване на части от съседни имоти, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на регулационния план от 1990 г. в тази част планът от 1960 г. и по-специално изменението му от 1982 г., следва да се счита приложен.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че по делото не е установено М. Д. П. да е собственик на имота в границите по плана, изменен със заповед №109/28.07.1982 г.
По делото е представен н.а.№........., том ..., дело №....../1982 г., съставен по реда на чл. 483 ГПК (отм.), с който М. Д. П. е признат за собственик по давностно владение върху парцел ..., пл.№.......в кв.......от 500 кв.м. по плана на [населено място], при граници: магазин, улица, река и С. Х..
Така съставеният нотариален акт удостоверява принадлежността на правото на собственост върху описания в него недвижим имот до доказване на противното. Както ОСГК на ВКС приема в ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д.№11/2012 г., при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. По делото обаче не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост на посоченото в акта придобивно основание. Не е установено през посочения в исковата молба период (1971 г. – 1982 г.) друго лице да е упражнявало фактическата власт върху имота. Обстоятелството, че в разписния лист към плана на селото от 1960 г. като собственици на имота са посочени други лица (М. Д. и А. Д.) не опровергава констатациите на нотариуса, доколкото в приетата като доказателство по делото преписка се съдържат данни за неформална покупка, осъществена през 1981 г. от собствениците М. Д. и А. Д. на парцел ...... в кв.........по плана от 1960 г. Нотариусът е констатирал осъществяване на фактическа власт върху имота от М. Д. П. за период, предхождащ сключването на неформалния писмен договор и именно тази негова констатация е следвало ответникът по иска да опровергае.
От заключението на изслушаната по делото СТЕ се установява, че по регулационния план на [населено място] от 1990 г. е предвиден подход с площ 90 кв.м., ширина 3 метра и дължина 30.10 метра, отреден върху част от имот пл.№........и част от речно корито, обслужващ парцели .........., .......... и ........... в кв..., който обаче е придаден към парцел ..........., като данни за прилагането на този регулационен план (отчуждителни процедури и уреждане на регулационни сметки) в обхвата на процесните имоти не са открити.
Не е установено следователно към момента на влизане на ЗУТ в сила регулационният план от 1990 г. да е бил приложен, нито е установено дължимото обезщетение за частта от парцел ......... по плана от 1960 г., която е придадена към парцел .......... по плана от 1990 г., да е било платено в предвидения в § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ срок. Поради това следва да се приеме, че с изтичането на срока по § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищно-регулационен план на [населено място] от 1990 г. по отношение на спорната реална част е прекратено и към настоящия момент М. Д. П. се легитимира като собственик на тази част, както и на построените върху нея стопански сгради.
По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от М. Д. П. установителен иск бъде уважен.
С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 2185 лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение №43, постановено на 24.02.2021 г. от Смолянския окръжен съд по в.гр.д.№452/2020г. в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от него срещу В. Д. П. иск за признаване за установено, че М. Д. П. към момента на одобряване на ЗРП на [населено място], [община] със заповед №220/4.07.1990г., е собственик на поземлен имот с площ от 75 кв.м. (част от поземлен имот пл.№......., кв........по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед №472/16.05.1960г., участващ в УПИ ......., кв.....) при граници: от запад – река, от север – имот пл.№.........(УПИ ......... и улична регулация), от изток – имот пл.№..........и от юг – улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м., като при одобряване на плана е допусната грешка и този имот неправилно е заснет като част от поземлени имот с пл.№.........в кв.........., както и че погрешно е заснета границата между имоти пл.№..........и рл.№.........., като в плана от 1990г. не е нанесена като самостоятелен обект двуетажната масивна стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], обл. С., [улица], че М. Д. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], обл. С., [улица] собственик на поземлен имот с площ от 75 кв. м. (част от поземлен имот пл.№........, кв. .........по плана на [населено място], [община], одобрен със заповед №472/16.05.1960 г., участващ в УПИ ........., кв. ........) при граници: от запад – река, от север – имот пл.№..........(УПИ .......... и улична регулация), от изток – имот пл.№.........и от юг – улица (означени на комбинирана скица, приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението), ведно с построената в имота двуетажна масивна стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м., като при одобряване на плана е допусната грешка и този имот неправилно е заснет като част от поземлени имот с пл.№.........в кв........, както и че погрешно е заснета границата между имоти пл.№.........и рл.№.........., като в плана от 1990 г. не е нанесена като самостоятелен обект двуетажната масивна стопанска сграда със застроена площ от 52 кв. м.
ОСЪЖДА В. Д. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], обл. С., [улица] на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на М. Д. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], обл. С., [улица] сумата от 2185 лв. (две хиляди сто осемдесет и пет лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: