1 Р Е Ш Е Н И Е № 337 София, 13 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1012/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 419 и сл. от НПК, образувано е по искане на осъдения С. Х. П. за възобновяване на производството по ВНОХД № 135/2011 г., по което е било постановено решение № 28 от 28.02.2012 г. от Окръжния съд – Смолян, с което е потвърдена осъдителната присъда на районния съд от същия град. С първоинстанционната присъда № 309 от 29.11.2011 г., постановена по НОХД № 672/2011 г. от Районен съд – Смолян, подсъдимият С. П. е бил признат за виновен в това, че на 25.02.2011 г. – 26.02.2011 г., в [населено място], е държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества – амфетамин и добавен след синтеза на амфетамина, кофеин, с общо тегло 8.74 грама и стойност 262, 20 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.3, т. 1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца и глоба в размер на 3 000 лева. В искането за възобновяване на делото се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Счита се, че наказанието е несправедливо. В съдебното заседание пред ВКС осъденият С. П. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, подадено е в предвидения законов срок по чл. 421, ал.3 от НПК и от лице по чл. 420, ал.2 от НПК, но по същество е неоснователно. В самото искане, подадено от осъденото лице, липсват конкретни доводи, представени в подкрепа на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, единствено заявеното твърдение, с което се оспорва справедливостта на наказанието, е „че е притежател..” и „че не е разпространител”. Не е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Така поддържаното твърдение не разкрива съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Наказателната отговорност на подсъдимия П. е била ангажирана за „държане” на високорискови наркотични вещества по чл. 354а, ал.3, т. 1 от НК, а не по чл. 354а, ал.1 от НК. При спазване предписанията на чл. 373, ал.2 от НПК, с оглед проведената процедура, наказанието е било определено при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. В мотивите на съдебните актове са изложени съображенията, поради които предходните инстанции са индивидуализирали конкретния размер на наложените наказания (лишаване от свобода и глоба), съобразени със значимите обстоятелства по чл. 54 от НК. На вниманието на съдебните инстанции са били предходните осъждания на П., в това число и по чл. 354а, ал.1 от НК, както и възприетата фактология, призната от него, очертаваща трайната му причастност към противоправни действия, свързани с наркотични вещества. Въпреки тези данни, сериозно компрометиращи личността на дееца, съдилищата са определили наказанието лишаване от свобода в размер на 30 месеца (2 години и шест месеца), тоест, под средния размер на предвиденото в закона. Така определеното наказание лишаване от свобода, в съответствие с изискването на чл. 58а, ал.1 от НК, е намалено с една трета и полученото за изтърпяване е в размер на една година и осем месеца. Размерът на глобата е определен към минималния, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. При установеното по делото не се откриват обстоятелства, обосноваващи извод за наличието на предпоставките по чл. 55 във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, в който случай е възможно и да не се наложи наказанието „глоба”. Върховният касационен съд не намира аргументи за по-голяма снизходителност към осъдения и в рамките на използваната техника по чл. 58а, ал.1 от НК, защото индивидуализираната наказателна санкция с нейните два елемента, очевидно съответства на обществената опасност както на дееца, така и на деянието и удовлетворява постигането на целите в чл. 36 от НК. С оглед на изложеното липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Х. П. за възобновяване на производството по ВНОХД № 135/2011 г., по описа на Окръжен съд – Смолян. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.