Р Е Ш Е Н И Е № 445 Гр. София, 18 януари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря К.ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП, Б.ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1383/15 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е на осн. чл.420 ал.3 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК по искане на осъдената К. К. М., чрез упълномощеният и защитник, адв. М.М., за възобновяване на нохд № 98/2015 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен. В искането за възобновяване на делото се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, които са предвидени и като основания за възобновяване на делото по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Като резултат след възобновяването на делото се иска оправдаване на осъдената М., алтернативно, намаляване на наложеното наказание или като втора алтернатива, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В срока по чл.426 вр. чл.351, ал.3 от НПК от защитата е постъпило писмено допълнение към искането за възобновяване, съдържащо подробна мотивировка на релевираните оплаквания. В подкрепа на твърдяното нарушение на материалния закон се сочи неправилна правна квалификация на деянието, която е несъобразена с разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК за по-благоприятния за дееца закон, с оглед настъпилите законодателни промени в текста на чл.254б от НК в хода на наказателното производство, което от своя страна е резултирало и в неправилно определено наказание при условията на чл.58а от НК, с оглед диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, при която е протекло съдебното производство по делото. Отделно от това се твърди несъставомерност на извършеното деяние, поради липса на факти, въз основа на които поведението на осъдената да се квалифицира като помагачество и подбудителство. Посочва се и липса на пряка връзка между извършеното от осъдената М. и съизвършителя по делото, М., както и се твърди субективна несъставомерност на деянието за М.. Оспорва се обвинителния акт по делото като несъответен на изискванията на чл.246 от НПК, поради неяснота в инкриминирания период, като се счита, че е налице и противоречие между фактите и юридическата формулировка на обвинението, което се цени като съществено нарушаване на правото на защита на осъдената. В допълнението се изтъква, че решението на въззивната инстанция страда от съществени пороци, поради липса на изложена фактическа обстановка, както и на анализ на доказателствата, което води до невъзможност да се провери правилността на правните изводи на тази инстанция, поради нарушение при изготвянето му на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Несправедливостта на наложеното наказание се мотивира с неприлагането на текста на чл.58а, ал.4 от НПК, както и с неправилна оценка на касаещите вината на осъдената обстоятелства. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдената М., адв. М., поддържа искането за възобновяване по изложените в същото и в допълнението към него съображения и с направените алтернативни искания. Счита, че от доказателствата по делото може да се аргументира извода, че деянието, вменено във вина на подзащитната му не съставлява престъпление. Обстоятелството, че производството е проведено по реда на диференцираната процедура по чл.371 ,т.2 от НПК счита, че не освобождава съда от задължението да извърши прецизен доказателствен анализ и да изложи съответни мотиви. При формата на съучастие, съгласно която е повдигнато обвинението спрямо подзащитната му, подбудителство и помагачество, намира, че липсва описание на изпълнителното деяние, както и не е налице обосновка на фактическите изводи, които са били възприети от съда. Намира, че при изготвянето на обвинителния акт по делото прокуратурата не е изпълнила указанията на ТР № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, поради което е налице съществено процесуално нарушение. Счита, че не са изложени съображения в подкрепа на субективната съставомерност на деянието, която според него липсва. Наложеното наказание намира, че не е съобразено с липсата на сериозни вредни последици и с невисоката обществената опасност на деянието и на дееца. Като смекчаващо отговорността обстоятелство моли да бъде отчетено, че доверителката му е жена в зряла възраст, на която затвора не би оказал възпитателна роля. Поддържа и алтернативното искане за налагане на условно наказание при условията на чл.66 НК, тъй като не са налице законовите основания за ефективното му изтърпяване . Осъдената М., в съдебно заседание пред касационната инстанция, в правото си на лична защита, поддържа изявлението на своя защитник и изразява становище, че не се чувства виновна, защото не е можела да предвиди настъпилите последици В последната си дума моли съда да бъде оправдана. Прокурорът от ВКП, в съдебно заседание пред ВКС, намира искането за неоснователно и счита, че следва да се остави без уважение. Застъпва становище, че съдилищата, в рамките на съкратената процедура по чл.371, т.2 от НПК са установили вярно фактите по делото и са квалифицирали правилно извършеното деяние, като подробно са мотивирали съдебните си актове. Преценява наложеното наказание като справедливо и законосъобразно, с оглед факта, че деянието е извършено в изпитателния срок, определен по друго дело, поради което не следва да се прилага чл.55 НК. Сочи, че процесуалното поведение на подсъдимата е било съобразено от съдебните състави, като първоначално определеното наказание е намалено от апелативния съд на 10 месеца лишаване от свобода и последваща проява на снизхождение би била необоснована. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по отношение на акт от категорията по чл.419, ал.1, пр.1 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – присъда на първоинстанционния съд, влязла в сила след извършена въззивна проверка, непроверена по касационен ред, от активно легитимирано за това лице, по смисъла на чл. 420 ал.2 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл.421 ал.3 от НПК / депозирано е на 17.08.2015 г., като присъдата е влязла в сила на 18.06.2015 г. /. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. С присъда от 05.03.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 98/2014 г., по описа на Плевенски Окръжен съд, Наказателно отделение, К. К. М. е призната за виновна относно това, че през периода от 01.01.2008 г. до 14.03.2009 г. в с.Г., област Плевен като помагач, в съучастие с Б. М. като извършител и като подбудител и помагач в съучастие с Г. М. умишлено склонила чрез уговаряне и психически натиск и улеснила чрез съвети, разяснения и оказване на помощ за изготвяне и подаване на документи в ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция - Плевен подсъдимата М. да не използва по предназначение съгласно договор № 15/112/00636 от 06.02.2009 г. получени финансови средства в размер на 19 556.80 лв. от фонд , принадлежащ на Европейския съюз – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. , поради което и на осн. чл.254б, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 и чл.54 от НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.58а ал.1 от НК наказанието е определено на една година лишаване от свобода. На осн. чл.61, т.2 вр. чл.60,ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим, в затвор, на изтърпяване на наложеното на осъдената М. наказание. На осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието на М. по влязло в сила споразумение № 35/02.03.2011 г. по н.о.х.д. № 1370/ 2010 г. по описа на Районен съд-Никопол, в размер на една година лишаване от свобода, за което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В тежест на М. са възложени и съответните разноски по делото. С въззивно решение на Апелативен съд-Велико Търново, № 118 от 18.06.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 84/2015 г., присъдата на Окръжния съд е била изменена в частта относно наказанието, което е намалено на десет месеца лишаване от свобода . Съдебното производство по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК под формата на съкратено съдебно следствие, като осъдената е признала изцяло фактите по обвинението и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Окръжният съд е намерил, че доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепят направеното признание и с нарочно определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК е приел същото и е постановил, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да събира допълнителни доказателства. Не се констатира в производството по делото, приключило с влязлата в сила присъда, да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушено право на защита на осъдената М., поради липса на валидно и в съответствие с изискванията на закона формулирано обвинение във внесеният спрямо нея обвинителен акт. Спецификата на производството по чл.371, т.2 от НПК, по реда на което е постановена присъдата по делото, чието възобновяване се иска, следва да бъде отчетена при преценката относно наличието на основанията за възобновяване. В това производство доказателствената обезпеченост на обвинението се преценява в рамките на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като е недопустимо събиране на допълнителни доказателства относно съставомерните факти. Респективно, по реда на инстанционния контрол относно правилността на съдебния акт, на преценка за законосъобразност подлежат действията на съда по одобряване на самопризнанието и основанията за това. Безспорно и за съкратеното съдебно следствие са валидни законовите изисквания за съдържанието и формата на внесения обвинителен акт по делото, като е необходимо същият да отговаря на разпоредбата на чл.246 от НПК, както и на задължителните указания, дадени с т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. По настоящото дело не се констатира нарушено право на защита на осъдената М., с оглед пълното съответствие на внесения по делото обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен с изискванията на процесуалния закон относно задължителните му реквизити, залегнали в чл.246, ал.2 и 3 от НПК и съответствието на неговото съдържание с възприетото в тълкувателното решение легално тълкуване на предназначението му като годен инструмент за формулировка на обвинението. Обвинителният акт по делото съдържа ясно описание на съставомерните факти относно инкриминираното деяние и участието на осъдената М. в извършването на същото. Налице е пълна конкретизация на периодите, за които е повдигнато обвинението, като същите са отграничени в зависимост от вида на съучастническата дейност на осъдената, респективно първоначално извършените за времето от 01.01.2008 г. до 14.03.2009 г. действия като подбудителство, а последващите за времето от 14.03.2009 г. до 06.02.2012 г. като помагачество / последната дата е определена от крайния срок на договора, сключен с Държавен фонд „Земеделие”, в рамките на който се дължи изпълнението по него /, както и на мястото на извършване на деянието. Престъплението по чл.254б, ал.1 от НК се състои в използването не по предназначение на финансови средства, получени от дееца от фондове, принадлежащи на Европейския съюз /ЕС/ или предоставени от ЕС на българската държава. В обвинителния акт, внесен спрямо М. е конкретизиран процесния фонд, който принадлежи на Европейския съюз, „Европейски земеделски фонд за развитие на земеделските райони, по мярка 112 „ Създаване на стопанства за млади фермери „ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и размера на получените средства от същия фонд, част от безвъзмездната финансова помощ , която е била предоставена на бенефициента М.. В предмета на обвинението са били включени само получените средства, които принадлежат на европейския фонд, а не и тези, предоставени от българската държава под формата на съфинансиране. Обвинителният акт съдържа и конкретизация в максимална степен относно основните дейности и цели, за които се отпуска финансовата помощ по съответната програма за изпълнението на мярка 112 от инкриминирания европейски фонд. Изпълнителното деяние, което се състои в неправомерно използване от дееца на правомерно получени финансови средства е ясно и точно формулирано, включително и относно характеризиращите съучастническата дейност на осъдената признаци – подбудителството като „ уговаряне и психически натиск върху извършителката М. „, а помагачеството като „съвети, разяснения и оказване на помощ за изготвяне на изискуемите документи, които следва да бъдат подадени от кандидата и последващото им разходване не по предназначението, с което са отпуснати”. Крайният срок на инкриминирания период е определен съобразно условията на договора за отпускане на финансовата помощ, сключен с бенефициента, в който е следвало да бъдат извършени инвестициите на получените средства. Субективната съставомерност на действията на осъдената М. е получила адекватно описание в обвинителния акт, като са посочени както фактите относно индивидуалното и психично отношение към деянието, така и тези, обуславящи общността на умисъла между съучастниците през отделните етапи от извършване на деянието. Изложеното мотивира извода на касационната инстанция за липса на допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК при формулировката на обвинението по отношение на осъдената М., инкорпорирано във внесения по делото обвинителен акт. Изложените от защитата в писменото допълнение към искането за възобновяване доводи за липса на съществени за обвинението факти, касаещи субективната съставомерност на деянието, са неоснователни и в противоречие с възприетите от прокурора фактически съображения и правни изводи. М. е предадена на съд по ясно, точно и прецизно формулирано обвинение, въз основа на валидно съставен обвинителен акт, като за нея не е била налице пречка да разбере в какво се обвинява и да организира адекватна защита. Последното е резултирало и в упражняването от нейна страна на правото и да инициира провеждане на съдебното производство при условията на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, като признае фактите по обвинението и се съгласи да не се събират допълнителни доказателства в подкрепа на тяхното установяване. Не се констатира окръжният съд да е допуснал нарушение на закона, като е приел, че направеното от осъдената признание на фактите се подкрепя от доказателствата по делото и го е одобрил с определение, което въззивният съд правилно е намерил за законосъобразно и обосновано. Проверката на правилността на съдебния акт по делото, което се иска да бъде възобновено, не може да излезе извън рамките на условията и предпоставките за провеждане на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК и тяхната специфика. При наличието на валидно формулирано в съответствие със законовите изисквания обвинение, доброволното признание от страна на подсъдимата на инкриминираните факти, при участието на упълномощен защитник и спазване от страна на съда на задължението му за разясняване на последиците от тяхното признаване, на проверка подлежи само обосноваността на извода за доказателствена подкрепа на тези факти. В това производство спрямо доказателствената обезпеченост на обвинението е недопустимо да бъдат прилагани по-строги критерии в сравнение с тези, валидни в производството по общия ред, а именно събраните по делото доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти, съгласно задължителното предписание на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Не се констатира определението по чл.372, ал.4 от НПК да е постановено от първия съд при липса на законовите предпоставки за това. Изводът на окръжния съд, че самопризнанието на подсъдимата е подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е обоснован и изграден в съответствие с наличната доказателствена съвкупност, обяснения на подсъдимата Б. М. относно причините и условията, при които е кандидатствала за финансовата помощ, показания на свидетеля П. Г. относно участието на подсъдимата М. в процеса по кандидатстване на М., което е било по нейна инициатива и извършеното от М. заплащане на възнаграждението на свидетеля за консултацията относно проектната документация, както и за съобщеното му впоследствие от М., че е кандидатствала за финансовата помощ по принуда от своите близки. В подкрепа на самопризнанията на М. се оценяват и показанията на свидетелите С. А. и Л. П. относно разходването не по предназначение на средствата от европейския фонд по договора, сключен с М. от М. и по нейна инициатива, приложеният договор за покупка на лек автомобил марка „А.” от подсъдимия М. и заключението на авто-техническата експертиза в тази връзка, строително-техническата експертиза по делото, както и цялостната документация относно заявяването и получаването на финансовите средства по мярка 112 от Програмата за развитие на селските райони за процесния период. С оглед изложеното, не се констатира допуснато нарушение от окръжния съд при формирането на неговата преценка за наличие на законовите предпоставки относно провеждане на процедура по чл.371, т.2 от НПК. Не се констатира и допуснато нарушение на материалния закон, което защитата аргументира с довода относно обективна и субективна несъставомерност на деянието за осъдената М.. Оплакването не е подкрепено с конкретни допълнителни доводи, които да бъдат обсъждани, освен коментираната по-горе субективна несъставомерност на действията на осъдената, при което мотивирането на нейната снаха да кандидатства и получи финансовата помощ са оценени като добронамерена помощ за семейството и . Възражението представлява по естеството си оспорване на признатите факти, залегнали в обвинителния акт, които обуславят субективната съставомерност на действията на М., а именно поведението на осъдената по упражнена принуда спрямо М., с цел кандидатстването и за получаване на финансовата помощ, по причина, че само тя отговаря на критериите за това и последващото разходване на отпуснатите средства не по предназначение. Изложените факти, при наличната им доказателствена подкрепеност, не могат да бъдат допълнително оспорвани, при положение че подсъдимият се е съгласил с тях и ги е признал. Респективно и правната квалификация на деянието следва да бъде определена в рамките, ограничени от обвинението. Окръжният съд е направил правилна правна оценка на събраните по делото доказателства, въз основа на които е приел , че извършеното от К. М. деяние се субсумира под признаците на фактическия състав на престъплението по чл.254б, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и 4 от НК. Касае се за правомерно отпусната финансова помощ, с произход на средствата от фонд, принадлежащ на Европейския съюз, за получаването на която бенефициента не е представил неверни сведения и е удовлетворил критериите за включването му в съответната програма и последващото не по предназначението, с което са били отпуснати, разходване на същите средства. Участието на К. М. в извършването на деянието като подбудител и помагач е получило вярна правна квалификация, основана на обективните и действия по мотивиране и подпомагане на извършителя, фактите, за които същата е признала. По изложените съображения за правилна правна квалификация на извършеното деяние , оплакването за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК относно допуснато нарушение на материалния закон се намери за неоснователно. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също се прецени като неоснователно. При определянето на съответното наказание от Окръжния съд е спазена императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на чл.58а от НК. Наказанието на М. е било определено от първия съд в размер на една година лишаване от свобода, при условията на чл.58а ал.1 от НК, като съдът не е приложил чл.58а ал.4 от НК, като е приел липса на предпоставките на чл.55 от НК относно извършеното деяние. Наказанието е определено при вярно и пълно отчитане на касаещите вината на осъдената обстоятелства, включително и напредналата възраст на М. и продължителността на наказателното производство, които са разгледани в нейна полза, както и при съобразяване на завишената и степен на обществена опасност като деец, предвид данните относно предходната и съдимост. Същото е било определено в рамките близо до законовия специален минимум от една година лишаване от свобода, в размер на една година и шест месеца,след редукцията с една трета - намалено на една година. Окръжният съд не е допуснал нарушение на закона, като е определил наказанието на осъдената в рамките на санкцията по чл.254б от НК в актуалната и редакция, приета с ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г. Престъплението по чл.254б от НК е продължено престъпление, като извършеното по настоящото дело е започнало при действието на чл.254б от НК в предходната му редакция / ДВ, бр.24 от 22.03.2005 г. / и е било довършено при действието на новата редакция. Приложимият закон е действащият към момента на довършване на престъплението, като в случая не може да се обсъжда приложение на по-благоприятен закон, доколкото се касае до едно продължено във времето престъпление, което има за крайна дата, датата на последното му проявление / по аргумент и разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК/. Независимо от това въззивният съд неправилно е приел, че наказанието на М. следва да се определи при условията на чл.2 ал.2 от НК, съгласно по-благоприятния закон, който е счел, че е закона, действал към момента на неговото започване, при което е намалил определеното от първия съд наказание на десет месеца лишаване от свобода, без да променя условията за определянето му по чл.58а, ал.1 от НК. Неправилното приложение на закона от въззивния съд е в полза на осъдената, като настоящото производство е инициирано по нейна молба, поради което е недопустимо да се влошава положението и . Настоящият касационен състав споделя изводите на съдилищата, че спрямо осъдената М. не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, както и че предвиденото в закона минимално наказание не е несъразмерно тежко относно извършеното, за да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр. чл.55 от НК. Наказанието от десет месеца лишаване от свобода, което въззивният съд е определил с решението, с което е изменил първоинстанционната присъда, фактически е под законовия минимум от една година, предвиден в разпоредбата на чл.254б, ал.1 от НК в приложимата и редакция, поради което не са налице основания за допълнителното му редуциране по размер. Приложението на чл.66 ал.1 от НК е изключено, с оглед предходното осъждане на М. на лишаване от свобода. С оглед изложеното, наложеното наказание не е явно несправедливо и не дава основание за възобновяване на делото и изменяване на решението на въззивния съд, поради което и искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на осн. чл.426 вр.чл.354 ал.1, т.1 от НПК , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената К. К. М. за възобновяване на н.о.х.д. № 98/2015 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.