3 Р Е Ш Е Н И Е 382 гр.София, 12.12. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 22 ноември 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдията Драгомир Драгнев гр. д. № 47 по описа за 2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Методи Г. М. срещу решение от 18.05.2010 г. на СГС, ГО, ІІ „Б” въззивен състав, постановено по гр. д. № 2215 по описа за 2008 г., с което е оставено в сила решение от 14.03.2008 г. на СРС, І ГК, 39 състав, постановено по гр. д. №21154 по описа за 2006 г. за отхвърляне на предявения от касатора против Ю. Г. М. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2005 г., по силата на който Ю. Г. М. продава на Методи Г. М. УПИ ХV-431, кв.27, във вилна зона „Киноцентър ІІ част”-разширение с площ от 885 кв.м, за сумата от 85 700 евро, от която при сключване на договора се изплаща капаро в размер на 8 700 евро, а остатъкът от 77 000 евро ще се изплати при изповядване на сделката пред нотариус. Касаторът твърди, че решението е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата Ю. М. я оспорва. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 766 от 29.5.2012 г. по настоящото дело по два въпроса на основание чл.280, ал.1 т.3 от ГПК. Първият от тях е следва ли съдът в производството по иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, без наличие на спор относно принадлежността на правото на собственост в патримониума на продавача по предварителния договор, да прави преценка за потенциална възможност за бъдещ съдебен спор от страна на трети лица и на това свое предположение да основе извод за неоснователност на иска. Вторият въпрос е при наличието на приет по делото и неоспорен нотариален акт за собственост може ли съдът да отхвърли иска по съображения, че принадлежността на правото на собственост следва повторно да се установява към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен, без да е налице спор затова. Допуснато е и касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали липсата на актуална данъчна оценка и доказателства за наличие или липса на данъчни задължения е пречка за уважаване на иска. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ГПК/отм./ задължава съда да основе решението си на приетите от него за установени обстоятелства. Това означава, че изводите на съда не могат да почиват на предположения, с изключение на изрично посочените в правните норми презумпции. Ето защо съдът не може в производството по иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, без наличие на спор относно принадлежността на правото на собственост в патримониума на продавача по предварителния договор, да прави преценка за потенциална възможност за бъдещ съдебен спор от страна на трети лица и на това свое предположение да основе извод за неоснователност на иска. В случая, за да отхвърли иска, въззивният съд е извършил точно такава погрешна преценка на доказателствата, достигайки до предположението, че имотът, предмет на предварителния договор, може да е реституиран по ЗСПЗЗ в полза на трети лица. Съдът е бил длъжен да провери дали правото на собственост принадлежи на ответника въз основа на приетия по делото и неоспорен от страните нотариален акт. Този нотариален акт създава правна легитимация на титуляра като носител на правото на собственост, поради което съдът не може да отхвърли иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД по съображения, че принадлежността на правото на собственост следва повторно да се установява към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен, без да е налице спор затова. По третия въпрос дали липсата на актуална данъчна оценка и доказателства за наличие или липса на данъчни задължения е пречка за уважаване на иска въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика-решение № 313 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 584 по описа за 2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Според това решение непредставянето на актуална данъчна оценка и декларация за наличие или липса на данъчни задължения не е препятствие за уважаване на иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Целеният с тях ефект е да се защитят интересите на фиска в случай на уважаване на иска. Този ефект се постига с вписване на възбрана върху имота-предмет на договора, до заплащане на нотариалните и местни такси по прехвърляне на имота и със забраната да бъде издаден препис от решението до представяне на доказателства за плащането им. От отговорите на въпросите следва, че отхвърляйки иска, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. За да установи правото на собственост на ответника, ищецът е представил нотариален акт за дарение № 11, том VІІІ, дело 1310 от 24.3.1972 г./ стр.18 по описа на СГС/ и скица от септември 2005 г./стр.7 по описа на СРС/. В скицата са цитирани нотариалният акт и удостоверение за наследници № 72 от 19.04.1988 г., а в забележка е посочен актуалният регулационен статут на имота, описан в нотариалния акт. По делото обаче липсва удостоверението за наследници и не е изслушана съдебно-техническа експертиза, от която да се установи идентичността на имота, описан в нотариалния акт, с имота, предмет на предварителния договор. Ето защо се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което съобразно чл.293, ал.3 от ГПК след отмяната на обжалваното решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 18.05.2010 г. на СГС, ГО, ІІ „Б” въззивен състав, постановено по гр. д. № 2215 по описа за 2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ