6 Р Е Ш Е Н И Е № 144 София, 11,11, 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1083 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 424 от 31.V.2010 г., постановено по делото, е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 10.VІ.2009 г. по гр. дело № 3714/08 г., с което са били отхвърлени както исковете на „Д. з.” АД – С. с правно основание по чл. 402 /отм./ - във вр. чл. 407 /отм./ ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени в условията на обективно съединяване срещу „Е. И.” АД – С. за присъждане на сума в размер на 7 840.90 лв. и на сума в размер на 1 002.62 лв., последната от които представляваща мораторна лихва върху главницата от 7 840.90 лв. за 11-месечен период, считано от 25.Х.2006 г., но също и евентуално съединените искове на първия застраховател срещу деликвента М. К. К. от гр. К. за същите две суми - с правно основание съответно по чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от същия закон. Касационният контрол е бил допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид релевираните от застрахователя касатор материалноправни въпроси за условията, при които договорът за застраховка „автокаско” влиза в сила и дали в тази връзка може да се счита доказан факта на плащане на първата част от дължимата годишна застрахователна премия с отбелязването в текста на полицата на номера на съответния платежен документ, доколкото по тях липсва съдебна практика и са налице промени в материята на законодателството, регулиращо застрахователния договор като абсолютна търговска сделка /по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ/. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС представителят на касатора „Д. з.” АД С. пледира жалбата да бъде уважена, като атакуваното въззивно решение на СГС се отмени, спорът бъде разгледан по същество от настоящата инстанция и на д-вото ищец бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, включващи и дължимото юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация „Е. И.” АД – С. и прекият деликвент М. К. К. от гр. К. не са участвали в откритото съдебно заседание пред ВКС. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди оплакванията на търговеца касатор и доводите на ответното „Е. И.” АД – С. в отговора му по чл. 287, ал. 1 ГПК, намира жалбата за основателна по следните съображения: За да отхвърли обективно съединените искове на касатора срещу предпочетения ответник-застраховател, но също и срещу евентуалния ответник-деликвент по чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е счела че е сезирана с възражение на ответното застрахователно д-во „Е. И.” АД досежно това, че не били настъпили законовите предпоставки за суброгация, понеже не било установено със средствата на пълното главно доказване да е влязъл в сила и породил действие сключеният в изискуемата от закона писмена форма договор между „Д. з.” АД и ЕТ – собственик на увредения автобус по клаузата „пълно автокаско”. Прието е било в тази връзка, че макар пасивно маркиране на увредения от ПТП автобус да е било извършено впоследствие /на датата 17.ХІ.2005 г./, не бил надлежно установен от страна на застрахователя ищец релевантния факт за извършено плащане на първата вноска от 660 лв. на 03.08.2005 г., съобразно предвидената в полицата схема на разсрочено плащане. Този решаващ правен извод на СГС е незаконосъобразен, а и доколкото надхвърля обема на противопоставеното от страна на ответното „Е. И.” АД – С. защитно възражение за отказ да извърши плащане по регресната покана на застрахователя ищец, накърнява принципа на равенството на страните в процеса и затова представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила отнасящи се до отделяне на спорното от безспорното. Налице са основанията по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК за касиране на атакуваното въззивно решение. Съгласно чл. 387 /отм./ ТЗ, който обаче е бил в сила към датата на настъпване на процесното ПТП, щом не е било уговорено че застрахователното покритие ще започне дори без да е платена първата премия, следва да важи правилото, че първата, така както впрочем и еднократната премия, се плащат: „при връчване на полицата”. Видно от уведомлението за щета /част „А”/, подадена от П. Ив С. от гр. Я. до „Д. з.” АД – клон Р. на 18.ХІ.2005 г., е, че в него се съдържа изрично позоваване на полица с № 085325 и се претендира по нея да бъде изплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховката автокаско. Това позоваване представлява доказателство, че полицата е била връчена на подателя на уведомлението и това не би станало ако той не е заплатил първата част от дължимата разсрочена застрахователна премия. Същевременно извършеното отбелязване на съответното място в текста на полицата на номера на съответния платежен документ за внасяне на сума в размер на 660 лв. - като първа от общо 4-те разсрочени вноски от уговорената застрахователна премия с падеж 3.VІІІ.2005 г., сочи на изпълнение от страна на застрахователя кредитор на задължението му по чл. 77, ал. 3 ЗЗД за „отбелязване върху документа на полученото частично изпълнение” по това разсрочено парично задължение от ЕТ-длъжник. Не на последно място този въпрос въобще не бил спорен между страните по делото, нито е включен в предмета на противопоставеното защитно възражение от ответното „Е. И.” АД – С.. Съгласно действащата към момента на настъпване на процесното ПТП от 15.ХІ.2005 г. разпоредба на чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ, с плащането на застрахователно обезщетение по застраховката „пълно автокаско” на ЕТ-собственик на увредения от ПТП автобус „Д. з.” АД е встъпило в правата на последния срещу причинителя на вредата, респ. срещу застрахователя на последния по задължителната застраховка „гражданска отговорност”. Касае се до законна суброгация като вид частно правоприемство, чиито ефект се проявява еx lеgе, т.е. извършеното от страна на застрахователя ищец плащане представлява единствената законова предпоставка за това „заместване”. Що се отнася до специалната уговорка в процесната полица № 085325 досежно това, че визираните в нея рискове не се покривали „до извършване на изисканата от застрахователя пасивна маркировка и подновяване информационното обслужване на същата”, сбъдването на това отлагателно условие, но вече след настъпване на ПТП от 15.ХІ.2005 г., би трябвало да се преценява единствено на плоскостта на чл. 11.9 от Общите условия на „Д. з.” АД: като относимо в случай на противозаконно отнемане на застрахованото МПС. Доколкото извънсъдебното възражение на ответното „Е. И.” АД – С. за отказа му да плати по регресната покана на „Д. застраховане” АД е имало за свой предмет изпълнението на въпросната специална клауза в тежест на застрахования, ще следва да бъде споделена констатацията на въззивния съд, че пасивна маркировка е била извършена на 17.ХІ.2005 г. - два дена след настъпване на процесното ПТП, както и че това обстоятелство, по аргумент от текста на чл. 25, ал. 2 ЗЗД, ретроагира към датата на сключване на процесната полица на „Д. з.” АД по застраховката „пълно автокаско” – 31 юли 2005 г. Съгласно чл. 20.3 от общите условия на застрахователя ищец по застраховката „Автокаско”, ако е договорено разсрочено заплащане на застрахователната премия /каквато е била и настоящата хипотеза/ и настъпи застрахователно събитие, неплатените до края на срока премийни вноски „стават дължими и изискуеми или се прихващат от застрахователното обезщетение”. Към датата на процесното ПТП вече е бил настъпил падежа на втората премийна вноска /3.ХІ.2005 г./, а предсрочно изискуеми на това основание са станали и останалите две до крайния срок за застрахователното покритие. Ето защо освен с равностойността на щети в задната част на автобуса, които доказано не са били причинени от механизма на процесното ПТП, изплатеното от „Д. з.” АД обезщетение на ЕТ П. Ив. С. от гр. Я. ще следва да бъде намалено още и със сума, представляваща сбор от трите изискуеми премийни вноски по полицата за „пълно автокаско”. За определянето на размера на дължимата мораторна лихва претендирана от застрахователя ищец върху тази главница на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ще следва да бъде изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Ето защо, предвид констатираните по-горе процесуални нарушения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, който следва да се произнесе и по претенциите за разноски, направени за производството пред настоящата инстанция Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 85 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 10.VІ.2009 г., постановено по гр. дело № 3714/08 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1083 по описа за 2009 г.