Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 2245/2019 г., стр. 6/6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 639
София, 15.12.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2245 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. И по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба и по частна касационна жалба на ищците Ш. И., Ф. Д., Я. М., Х. М. и Ф. М. срещу решение на Софийски апелативен съд:
- в частите, с които, след частична отмяна, респ. потвърждаване, на първоинстанционното решение, като краен резултат предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над 90000 лв. до 150000 лв., и
- в частта, с която по въззивен ред е потвърдено първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части с искания за отмяна със съответните последици.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбите.
Привлеченото на негова страна трето лице – помагач ЗК „Олимпик – клон България“ КЧТ не изразява становище.
I. Произнасяйки се по въззивни жалби и на двете страни, предявения от първоначалната ищца Ю. М. (починала в хода на въззивното производство) иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на съпруга й въззивният съд е намерил за частично основателен – до размер на 90000 лв.
За да приеме за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в посочения размер въззивният съд е съобразил приетото за установено (въз основа на събраните гласни доказателства) негативно отношение на смъртта на съпруга на ищцата върху психическото състояние на последната. Отчел е също възрастта на ищцата и на пострадалия към момента на произшествието, съпоставяйки я със средната продължителност на живота в страната към същия момент, оказваната на ищеца подкрепа от страна на четирите й деца и техните семейства, както и периода (четири години от произшествието до смъртта си), през който ищцата е търпяла психически страдания. Бланкетно е посочил, че този размер на обезщетението е съобразен с икономическата конюнктура в страната, отразена в действащите към момента на увреждането лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, отделно позовавайки се на конкретни влезли в сила решения като израз на съдебна практика относно размера на обезщетенията към момента на произшествието.
Предявеното от ответника възражение за съпричиняване на увреждането съдът е отхвърлил като неоснователно.
II. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС по общо осем отделни въпроса, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
1. Седем от поставените въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се отнасят до различни аспекти на решаващите изводи на въззивния съд по приложението на чл. 52 ЗЗД, поради което и съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК могат да бъдат обобщени и уточнени като въпрос относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Независимо от релевантността на така уточнения въпрос не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По приложението на чл. 52 ЗЗД е установена задължителна съдебна практика, изразена в т. 11 от ППВС № 4/1968. Съгласно тази практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на вредата. Определящо е наличието на връзка между съответните обстоятелства и вредата, а не само по себе си видът на обстоятелствата. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест съобразно особеностите на конкретния случай. С оглед на това допустимо е съдът по същество да не съобрази дадени обстоятелства, които, макар и обичайно значими за наличието на вреда в сходни случаи, не са налице в конкретния случай, и обратно – да съобрази обстоятелства, които, макар и да не са сред неизчерпателно посочените в постановлението, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетяване страдания. Въпрос на конкретните особености на случая е и преценката относно тежестта на установените и подлежащи на съобразяване обстоятелства, т. е. преценката на тяхното значение в рамките на общата съвкупност във всеки отделен случай.
На така установената практика изводите на въззивния съд не противоречат, поради което по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато. Що се отнася до правилността им по отношение на кръга и значението на съобразените от въззивния съд обстоятелства, до чието оспорване всъщност се свеждат доводите на жалбоподателите, същата не е предмет на настоящата фаза на касационното производство.
2. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът (уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/2009) дали при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се съобразява периодът, в който ищецът е търпял болки и страдания, когато същият е починал в хода на производството.
Поддържа се, че по този въпрос липсва установена задължителна практика, а някои съдилища от по-ниска степен приемат по-ниската продължителност като фактор, обуславящ присъждане на по-ниско по размер обезщетение. Излага се по-нататък становището на ищците по този въпрос.
Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.
В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика, и то задължителна (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.
3. Налице е обаче основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от жалбоподателите процесуален въпрос „Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд?“.
Въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото крайният правен извод на въззивния съд относно размера на обезщетението е пряко обусловен от психическите страдания на първоначалната ищца, приети за установени (като вид и тежест) при съобразяване на събраните доказателства и несъобразяване на недопуснати и несъбрани такива. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото отказът на въззивния съд да допусне до разпит свидетели, недопуснати от първоинстанционния съд независимо от своевременното им посочване и от надлежно подновеното искане за разпита им при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, противоречи на практиката на ВКС, изразена в посоченото от жалбоподателя решение по гр. д. № 1008/2013 г. на IV г. о. и цитираните там решения.
III. По частната касационна жалба.
С въззивната жалба пълномощникът на първоначалната ищца, като е изложил подробните си оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, е формулирал и искане да бъде изменено решението в частта за разноските „с оглед изхода от спора“.
С разпореждане от 31.05.2018 г. на съдия от въззивния съд преписката е била върната на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното с жалбата искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
С разпореждане от 05.06.2018 г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да уточни дали иска изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК или иска присъждане на допълнителни разноски от въззивния съд при уважаване на жалбата.
По повод така дадените указания с молба от 15.06.2018 г. пълномощникът на ищцата е заявил, че се иска изменение по реда на чл. 248 ГПК поради това, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер, по-нисък от следващия се такъв съобразно цената на иска и чл. 7, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
Това искане първоинстанционният съд е отхвърлил с определението от 31.08.2018 г., потвърдено с въззивното решение по повод подадените от новоконституираните ищци частни жалби.
С оглед горните обстоятелства и независимо от изложените от жалбоподателите основания касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка по допустимост.
Производството по чл. 248 ГПК е установено в изключение от общата забрана по чл. 246 ГПК като средство за отстраняване на пороци на крайния съдебен акт в частта за разноските от допусналия ги съд, т. е. когато страната твърди, че отговорността за разноски е разпределена незаконосъобразно (присъждане на разноски без направено в срок искане, съобразяване на разноски, недоказани или без връзка с производството и обратно – неотчитане на сторени и доказани разноски, несъобразяване със съотношението между уважена и отхвърлена част от иска и т. н.). Извън тези случаи остава искането за привеждане на разноските за първоинстанционното производство в съответствие с търсения от жалбоподателя изход на спора пред въззивната инстанция, което не представлява искане по чл. 248 ГПК.
В разглеждания случай във въззивната жалба не са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което и съобразно изричното му обосноваване - „с оглед изхода от спора“ - направеното в жалбата искане не е такова по чл. 248 ГПК.
Искане по чл. 248 ГПК от името на ищцата е направено едва с молбата от 15.06.2018 г. Същото е просрочено, тъй като за ищцата в конкретния случай срокът по чл. 248, ал. 1 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК е изтекъл на 05.03.2018 г. (доколкото първоинстанционното решение е редовно връчено на упълномощения адвокат на 19.02.2018 г.). Без значение е, че конкретните основания по чл. 248 ГПК са изложени по повод дадените от първата инстанция указания, доколкото, при пълната липса на такива основания в жалбата, неправилното квалифициране на искането от страна на въззивния и първоинстанционния съд не се отразява на действителната правна природа на първоначалното искане.
С оглед горното първоинстанционното определение се явява недопустимо като постановено по просрочено искане по чл. 248 ГПК, оттук недопустимо е и въззивното решение в потвърждаващата го част, което налага същите да бъдат обезсилени, а производството по чл. 248 ГПК – прекратено.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
I. Допуска касационно обжалване на решение № 1424/13.06.2019 г. по гр. д. № 5770/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната от ищците част относно отхвърления за разликата над 90000 лв. до 150000 лв. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Указва на ищците в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1200 лв. При неизпълнение производството ще бъде прекратено.
II. Обезсилва решение № 1424/13.06.2019 г. по гр. д. № 5770/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта с характер на въззивно определение, с която са оставени без уважение частните жалби на ищците срещу определение от 31.08.2018 г. по гр. д. № 9054/2016 г. по описа на Софийски градски съд, както и самото определение от 31.08.2018 г., и прекратява производството по чл. 248 ГПК по молба вх. № 83458/15.06.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: