1 7 Р Е Ш Е Н И Е № 60146 СОФИЯ, 13.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 223/2021 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С въззивно решение № І-234 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. № 1642/2020 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 62 от 20.03.2020 г. по гр.д. № 940/2019 г. на Районен съд гр. Айтос и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което С. К. К., М. Д. К. и „Адванс-Спас Костадинов” ООД са осъдени на основание чл. 109 ЗД да преустановяват неоснователните си действия, с които пречат на упражняване на правото на собственост на ищците Ж. С. Л. и Д. И. Л., като преустановят ползването на УПИ ...., ...., ...., ...., ...., .....и ....в кв. ....и УПИ ...., ...., ....., ...., ...., и ....в кв. ....по плана на [населено място] като склад за продажба на дърва и въглища, с площадка за обработване на дървесина с поставени мобилни машини за рязане, цепене и дробилки за наситняване на дървесината, както и да премахнат струпаните върху описаните УПИ въглища, дървен материал и отпадъци, да премахнат ограждението и да освободят достъпа до общинска [улица] а по плана на града, заградена между о.т ....и о.т. ..... С определение № 60299 от 06.07.2021 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост в частта, с която е уважен предявеният негаторен иск за осъждане на ответниците да премахнат ограждението и да освободят достъпа до общинската [улица] а, и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК в останалата обжалвана част. Жалбоподателите „Адванс-Спас Костадинов” ООД със седалище и адрес на управление гр. Айтос, С. К. К. и М. Д. К. чрез своя процесуален представител адв. Ст. С. поддържат, че решението е недопустимо в частта, с която са осъдени да премахнат ограждението и да освободят достъпа да общинската улица, тъй като в тази част производството по делото е било прекратено от първоинстанционния съд, и въззивната инстанция не може да се произнася по него за пръв път, а е следвало, ако намери прекратителното определение за неправилно, да отмени същото и да върне делото за произнасяне на районния съд. Поддържат също и доводите си за неправилност на въззивното решение в останалата му част поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Ж. С. Л. и Д. И. Л. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение-обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че ищците са собственици на УПИ .....в кв. ....”а” по плана на [населено място], застроен със жилищна сграда. Ответниците са собственици на УПИ ...., ...., ...., ...., ...., ....и ....в кв. ....„а” и УПИ ...., ....., ...., ...., .....и .....в кв. ..., предназначени за индивидуално жилищно строителство. Върху тях ответниците са обособили склад за продажба на дърва и въглища с площадка за обработване на дървесината с поставени мобилни машини за рязане, цепене и раздробяване, а върху други е обособен склад /навес/ за съхраняване на въглища, битова сграда и кантар за теглене на дървесината За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след като предназначението на имотите по действащия план е за жилищно строителство, всяка промяна на това предназначение не по установения ред представлява нарушение на строителните правила и санитарно-хигиенните норми, залегнали в ПУП-ПРЗ, с който са съобразени предвидени от законодателя норми за осигуряване на пълноценно ползване на съседните имоти. Приел е, че това нарушение е такова, което по естеството си пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, затова те дори не трябва да доказват как организирането и експлоатацията на производствената площадка в жилищна територия им създава затруднения за пълноценното упражняване на правото им на собственост. Самият факт, че в имотите се осъществява производствена дейност, свързана с допълнителни замърсявания, е достатъчен да се приеме, че се създават пречки на ищците да упражняват безпроблемно правото си на собственост. В т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на въпроса необходимо ли е ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Според посочения тълкувателен акт за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота, и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Посочено е, че в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Такива са случаите, когато ответникът извършва действия в собствения на ищеца имот, без да има облигационно или вещно право за това, или когато действията на ответника нарушават строителни или санитарно-хигиенни норми, установени с цел осигуряване възможност за пълноценно използване на съседните имоти или запазване живота и здравето на хората. Тълкувателното решение дава принципен отговор на поставения въпрос. Преценката за това дали действията на ответника представляват нарушение, което по естеството си предполага неправомерно и нетърпимо пряко и/ или косвено засягане на правото на собственост на ищеца, е конкретна по всяко дело. Настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с цитираното тълкувателно решение. Макар да е приел, че всяка промяна на предназначението урегулираните поземлени имоти не по установения ред представлява нарушение на строителните правила и санитарно-хигиенните норми, залегнали в ПУП- ПРЗ, е такова, което по естеството си пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, затова те дори не трябва да доказват как организирането и експлоатацията на производствената площадка в жилищна територия им създава затруднения за пълноценното упражняване на правото им на собственост, въззивният съд е изложил съображения в какво конкретно се изразяват създадените за ищците пречки. Следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че в случая ползването за производствени и складови дейности на урегулирани поземлени имоти, попадащи в жилищна устройствена зона и предназначени за жилищно строителство, представлява неоснователно действие, което пречи на собствениците на жилищните имоти да упражняват пълноценно своето право на собственост. Жилищните устройствени зони включват имоти, предназначени за задоволяване на жилищни нужди. В тях по правило се изграждат жилища за постоянно или временно обитаване и постройки от допълващото застрояване. Това предназначение предопределя и предвидените в редица законови и подзаконови нормативни актове засилени мерки за защита на правата и интересите на собствениците на жилищни имоти чрез установяване на конкретни, специфични за жилищните имоти, правила и норми за застрояване, за максимално допустими нива на шум и замърсяване на въздуха, водите и почвата и пр., целящи да обезпечат нормалното ползване на имотите и създаване на по-добри условия за живот на собствениците. Допустими за изграждане в жилищните устройствени зони са и нежилищни обекти, в това число занаятчийски работилници и сгради за безвредни производствени дейности /чл. 17, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/. Осъществяваната от ответниците дейност върху собствените им имоти, включваща рязане и цепене на дърва, наситняване на дървесина, складиране на дървен материал и въглища с цел продажба, притежава характеристиките на производствена дейност по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Закона за индустриалните паркове, но тя не може да бъде окачествена като безвредна по смисъла на чл. 17, ал.2 от Наредба № 7/2003 г., респ. като съвместима с основното и конкретното предназначение на имотите, определено с ОУП и ПУП. Не е спорно по делото, че дейността се осъществява на открито. Назначената по делото комплексна съдебна експертиза е установила, че процесорът за рязане на дърва се намира на открито, без предвидено съоръжение за улавяне на дървесните трици, които свободно падат на земята. Дървесните отпадъци също се съхраняват на открито, направо върху земята, което създава предпоставки при вятър за замърсяване на района с трици и фини прахови частици, а при дъжд-за гнилостни процеси. Вещите лица са установили и наличие на натрупан въглищен прах, който при вятър също води до запрашаване. Констатирали са и наличието на разхвърлени в имотите излезли от употреба автомобилни гуми и съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства. Върху имотите няма предварително обособени и благоустроени площадки за различните производствени и складови дейности и за съхраняване на отделяните от тях отпадъци. Няма и данни работното време на обекта да е съгласувано с общината. С гласни доказателства по делото е установено, че дейността се извършва целогодишно, включително и през почивните дни. Често дървеният материал се доставя късно през нощта и се разтоварва директно върху земята, което е съпроводено със силен шум и вибрации, които смущават съня на собствениците на съседните имоти. Така установените факти по делото са достатъчни до обосноват извод, че извършваната от ответниците производствена и складова дейност създава за собствениците на съседните жилищни имоти пречки да ползват същите съобразно тяхното предназначение, които са по-големи от обикновените. С оглед характера на дейността и конкретния начин, по който е организирана, тя се явява източник на шум, вибрации и замърсяване, надхвърлящи обичайните неудобства, които биха били породени от нормалното използване на имотите от собственика за задоволяване на жилищни нужди, за които са отредени. Житейски е известно, че количествата дърва и въглища в един склад, предназначени за продажба, значително надхвърлят количествата, необходими за задоволяване на лични нужди. Логично е и да се предположи, че дървесните отпадъци като трици/ талаш, които се получават при рязането, цепеното и раздробяването на дървесината в склада, както и количеството прах, което се отделя при товаренето разтоварването на въглищата, също са значително по-големи. В този смисъл не може да бъде споделено разбирането на касаторите, че неудобствата, причинени от производствената и складова дейност, извършвана от ответниците, са в рамките на обикновените, свързани с паралелното ползване на съседни имоти, които собственикът е длъжен да търпи. Неслучайно законът/ чл. 112, ал.2, т.4 ЗУТ/ предвижда с ПУП да бъдат определени санитарно-охранителни зони за кварталите и поземлените имоти, предназначени за производствени и складови дейности. Имотите на страните попадат в жилищна зона, предназначени са за жилищно строителство, поради което и такава санитарно-охранителна зона между имота на ищците и тези на ответниците не е предвидена. Обстоятелството, че при няколко измервания от РЗИ-Бургас на еквивалентните нива на шум в жилището на ищците не е констатирано превишаване на пределно допустимите норми при работа на един процесор за рязане и цепене на дърва не променя извода, че действията на ответниците влияят трайно негативно върху възможността ищците да ползват свободно и пълноценно собственото си жилище. Не могат да бъдат игнорирани установените по делото факти, че дейността се извършва целогодишно, включително в почивни дни, че при товаренето и разтоварването на дървата и въглищата също се излъчва шум и се получават вибрации; че дейността е свързана с отделяне на дървесни отпадъци и въглищен прах, които падат и се съхраняват свободно на земята, което създава предпоставки за разнасянето им в съседните имоти. Всички тези фактори обективно създават пречки за спокойното ползване на жилището от ищците, тъй като влошават хигиенно-битовите условия за живот. С оглед на изложеното, въззивното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която С. К. К., М. Д. К. и „Адванс-Спас Костадинов” ООД са осъдени на основание чл. 109 ЗД да преустановяват неоснователните си действия, с които пречат на упражняване на правото на собственост на ищците Ж. С. Л. и Д. И. Л., като преустановят ползването на УПИ ...., ....., ...., ....., ...., ....и ....в кв. ....и УПИ ...., ....., ...., ....., ...., и ....в кв. .....по плана на [населено място] като склад за продажба на дърва и въглища, с площадка за обработване на дървесина с поставени мобилни машини за рязане, цепене и дробилки за наситняване на дървесината, както и да премахнат струпаните върху описаните УПИ въглища, дървен материал и отпадъци. Въззивното решение е недопустимо в частта, с която ответниците са осъдени да премахнат ограждението и да освободят достъпа до общинска [улица] а по плана на града, заградена между о.т ....и о.т. ..... В тази част производството по делото е било прекратено от първоинстанционния съд поради липса на правен интерес. Упражнявайки контрол за законосъобразност на прекратителното определение по подадената от ищците частна жалба в правомощията на въззивната инстанция е да потвърди това определение или да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и за постановяване на акт по същество по тази претенция, но въззивният съд не може сам за пръв път да се произнася относно съществуването или несъществуването на спорното материално право, тъй като по този начин лишава страните от една инстанция. Затова в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на Бургаския окръжен съд за произнасяне по частната жалба на Ж. С. Л. и Д. И. Л. срещу решението на Айтоския районен съд в частта му с характер на определение, с което е прекратено производството по делото по предявения от ищците иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат ограждението и да освободят достъпа до общинска [улица] а по плана на града, заградена между о.т 1088 и о.т. 1086. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № І-234 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. № 1642/2020 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която С. К. К., М. Д. К. и „Адванс-Спас Костадинов” ООД са осъдени да премахнат ограждението и да освободят достъпа до общинска [улица] а по плана на града, заградена между о.т .....и о.т. ..... ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане в тази част с произнасяне по подадената от Ж. С. Л. и Д. И. Л. частна жалба срещу решение № 62 от 20.03.2020 г. по гр.д. № 940/2019 г. на Айтоския районен съд в частта му с характер на определение, с което е прекратено производството по делото по предявения от ищците иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат ограждението и да освободят достъпа до общинска [улица] а по плана на града, заградена между о.т ....и о.т. ..... ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № І-234 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. № 1642/2020 г. на Бургаския окръжен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: