Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 102   гр. София, 03.08.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 897 по описа за 2009г., взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „С” ЕООД, гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Д срещу решение № 1* от 20.05.2009г. по гр. д. № 1604/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставено в сила решение от 09.05.2008г. по гр. д. № 1312/2007г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от „С” ЕООД, гр. С. срещу „М” АД, гр. С. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен договора за лизинг, сключен на 19.07.2005г. относно прехвърляне на собствеността на лек автомобил марка БМВ, модел 645 ЦИ, шаси № WBAFH71060B291160 с нов регистрационен № С* като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ сума в размер 3 250 лв. – разноски по делото. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 19, ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 342, ал. 3 ТЗ, чл. 87, ал. 4 ЗЗД, чл. 48 ГПК /отм./ и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Според касатора неправилно и без отчитане на уговорките между страните е прието, че критерият „незначителност” следва да се преценява с оглед размера на всяка отделна лизингова вноска, а не с оглед размера на лизинговата цена. Необоснован е изводът, че договорът не може да бъде обявен за окончателен, тъй като няма белезите на покупко-продажба, а на договор за лизинг. Неправилно въззивният съд е приел, че при заплащане над 90% от цената и едностранно прекратяване от страна на лизингодателя на договора, независимо дали е основателно или не, лизингополучателят губи право да получи собствеността върху автомобила. В противоречие с представените доказателства е констатацията, че нотариалната покана за прекратяване на договора е надлежно връчена. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът „М” АД, гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Д оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна. Релевира доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Правилен и в съответствие с представените доказателства е изводът, че поканата е надлежно връчена съобразно чл. 44, ал. 4 от договора за лизинг във връзка с т. 7 и т. 7.1. от договора за заместване в дълг и договорът за лизинг е прекратен съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от него поради забава на плащането на лизингова вноска № 22. Ответникът поддържа становище, че е сключен договор за оперативен лизинг, който е договор с периодично изпълнение, поради което неговото разваляне няма обратно действие, както и че уговорката, че лизингодателят има право да прекрати едностранно с незабавен ефект договора и да обяви неиздължени суми по договора за изискуеми при забава в плащането от страна на лизингополучателя с повече от 7 дни, на която и да е дължима обща месечна лизингова вноска, изцяло или частично, или забава с повече от 7 дни на плащането на всяка друга дължима сума, не противоречи на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Излага съображения за правилност на извода, че е налице договор за лизинг, а не предварителен договор за покупко-продажба, който не може да бъде обявен за окончателен, тъй като по делото няма доказателства ищецът да е упражнил правото си на изкупуване в съответствие с чл. 30, ал. 1 от договора за лизинг, както и поради това, че към датата на завеждане на исковата молба не е платена лизингова вноска № 24. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 86/15.02.2010г. по т. дело № 897/2009г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за начина на определяне на критерия „значителност или незначителност” с оглед интереса на кредитора поради това, че в противоречие с практиката на ВС, обективирана в ППВС № 3/29.03.1973г., въззивният съд не е преценил „незначителността” на неизпълнението с оглед „обективните дадености”, не е съобразил вида на договора за лизинг /финансов или оперативен/ и неговата цел и в този смисъл е тълкувал и приложил разпоредбата на 87, ал. 4 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС и ВС. За да стигне до извод, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, въззивният съд е приел, че сключеният между ответника „М” АД, гр. С. и трето лице „Е” ЕООД, гр. Б. договор няма белезите и не съдържа съществените условия на договор за покупко-продажба, а на договор за лизинг, както и че страните по него не съвпадат със страните, които следва да бъдат по окончателния договор за покупко-продажба. Изложени са съображения, че процесният договор не може да бъде обявен за окончателен, доколкото към момента на подаване на исковата молба същият не съществува в правния мир поради неговото прекратяване. В тази насока е констатирано, че към 07.06.2007г. ищецът е имал неизплатена лизингова вноска № 22 в размер 2 901,78 евро и неустойка в размер 495,62 евро, падежът на вноска № 22 е настъпил на 19.05.2007г. и с нотариална покана, получена от ищеца на 15.06.2007г., ответникът е прекратил договора съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от него. Решаващият съдебен състав е възприел доводите на ответника, че възражението за незначителност на неизпълнението е неоснователно, доколкото същото се преценява с оглед размера на всяка отделна лизингова вноска, а не с оглед на цялата наемна цена. В подкрепа на този извод е изложил, че страните са уговорили възможност за прекратяване на договора, когато определена лизингова вноска е платена на падежа, но частично. Решението е неправилно. Въззивният съд необосновано е приел, че сключеният на 19.07.2005г. между ответника „М” АД, гр. С. и трето лице „Е” ЕООД, гр. Б. договор няма белезите и не съдържа съществените условия на договор за покупко-продажба, а на договор за лизинг, както и че страните по него не съвпадат със страните, които следва да бъдат по окончателния договор за покупко-продажба. Решаващият съдебен състав не е съобразил, че в договора за лизинг е уговорена възможност при определени условия лизингополучателят да придобие собствеността на автомобила и в този смисъл са налице основните клаузи на договора за покупко-продажба – предмет /лек автомобил марка БМВ, модел 645 ЦИ, шаси № WBAFH71060B291160, двигател № 62B44A52303150, цвят черен, рег. № С 0476 ХХ/ и цена /99 941.92 евро/. В противоречие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ въззивната инстанция не е обсъдила сключения на 22.02.2006г. между „М” АД, гр. С. като лизингодател, „С” ЕООД, гр. С. като поемател /нов лизингополучател/ и „Е” ЕООД, гр. Б. като стар лизингополучател договор за заместване в дълг, с който касаторът е заместил „Е” ЕООД в договора за лизинг. Съгласно чл. 102, ал. 1 ЗЗД старият лизингополучател е освободен от отговорност към лизингодателя, тъй като със съгласието на последния е заместен от ищцовото дружество, а разпоредбата на ал. 3 дава възможност на новия длъжник - касатора да противопостави на кредитора – ответник възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение. Следователно страните по договора за лизинг след извършеното заместване в дълг съвпадат със страните, които следва да бъдат по договора за покупко-продажба. В противоречие на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и практиката на ВС, обективирана в ППВС № 3/29.03.1973г., решаващият съдебен състав е приел за неоснователен довода на ищеца за незначителност на неизпълнението. Неправилни са съображенията на въззивната инстанция, че незначителността се преценява с оглед размера на всяка отделна лизингова вноска, а не с оглед на цялата наемна цена. Софийски апелативен съд не е преценил „незначителността” на неизпълнението с оглед цялата фактическа обстановка, не е съобразил вида на договора за лизинг /финансов или оперативен/ и неговата цел и в този смисъл е тълкувал и приложил разпоредбата на 87, ал. 4 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС и ВС. В разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е заложен принципът, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Действащата нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни причини, обосноваващи развалянето на договора. В хипотезата на договор за лизинг посоченият законов текст намира приложение при прекратяване на лизинговия договор. Поради това не се допуска разваляне, респективно прекратяване на договора, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД налага преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението. Процесният договор за лизинг има правната характеристика на договор за финансов лизинг, уреден в чл. 342, ал. 2 ТЗ. С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансово-кредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. При оперативния лизинг не е налице мандатен елемент – поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от трето лице. При него стойността на вещта не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за ползване от друг лизингополучател. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е получаване на цялото лизингово възнаграждение. Процесният договор за лизинг има характера на финансов лизинг, тъй като лизингодателят се е задължил да придобие конкретен лек автомобил, избран от лизингополучателя, срещу задължението на лизингополучателя да заплати лизинговата цена в размер 99 941.92 евро на отделни лизингови вноски, като първата лизингова вноска е в размер на 30.42% от цената на автомобила, а именно 26 285.92 евро. При платено от лизингополучателя над 90% лизингово възнаграждение или общо сумата 91 277,92 евро /първоначална вноска 26 285,92 евро + 21 лизингови вноски общо в размер 64 992 евро/ от дължими към падежа на 22 вноска общо 94 180 евро /първоначална вноска 26 285,92 евро + 22 лизингови вноски общо в размер 67 894 евро/ се налага изводът, че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на лизингодателя, поради което е налице хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и последният не би могъл да прекрати договора за лизинг. Платените със забава лизингови вноски № №* и 23 са основание за ангажиране отговорността на лизингополучателя за неустойка за забава по чл. 38 от договора, но не и за неговото прекратяване. Разпоредбата на чл. 35 от лизинговия договор би могла да намери приложение, ако платената със забава част от лизинговото възнаграждение е значителна, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложените съображения, без значение е дали нотариалната покана за прекратяване на договора е връчена надлежно и дали е допуснато нарушение на чл. 48 ГПК /отм./. Страните са уговорили възможност лизингополучателят да придобие собствеността на лекия автомобил, като не по-късно от един месец преди изтичане срока на договора, т. е. до 19.06.2007г., отправи до лизингодателя едностранно писмено уведомление, че изкупува лизингованата вещ /чл. 30, ал. 1 от договора/. Този срок не е преклузивен и няма пречка изявлението за купуване на автомобила да бъде направено от лизингополучателя и след него на основание 342, ал. 3 ТЗ. Преклузивните срокове ограничават упражняването или съществуването на субективни права. Поради това, че изтичането на тези срокове води до погасяване на субективното право, когато се установяват с договор между страните, е необходимо точно и ясно да бъде изразена волята на съконтрахентите относно последиците от неупражняване на субективното право в уговорения срок. С отправяне на нотариални покани, връчени на „М” АД на 02.07.2007г. и 12.07.2007г., касаторът е заявил на лизингодателя, че желае да купи лекия автомобил, поканил го е да сключат окончателния договор пред определен нотариус, като му е посочил място, дата и час и го е уведомил, че при сключване на договора за покупко-продажба ще заплати и последната лизингова вноска. Ответникът не е изпратил представител и на двете дати за сключване на договора за покупко – продажба. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че с отправяне на първата нотариална покана преди изтичане срока на договора лизинговият договор се е трансформирал в предварителен договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил. Към 17.07.2007г. /втората посочена от ищеца дата/ предпоставките за сключване на окончателния договор за покупко-продажба са били налице, тъй като всички лизингови вноски с настъпил падеж, застрахователни суми и пътен данък са били платени /заключение на съдебно-счетоводна експертиза и пояснения на вещо лице С. Ф. Й. в съдебно заседание на 11.04.2008г./. Тълкувайки разпоредбата на чл. 30, ал. 1 – ал. 4 от договора, настоящият съдебен състав счита, че заплащането на последната вноска № 24 в размер 2 881 евро е следвало да бъде извършено в деня на сключване на окончателния договор за покупко-продажба, предвид обстоятелството, че уговореният падеж на вноска № 24 е с по-късна дата, на 19.07.2007г. Като не е изпратил представител пред нотариус А. Ч. на 17.07.2007г., ответникът се е поставил в положението на неизправен длъжник. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Софийски апелативен съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде уважен. Предварителният договор за покупко-продажба, в който се е трансформирал лизинговият договор, следва да бъде обявен за окончателен на основание чл. 362, ал. 1 ГПК, аналогичен на чл. 297, ал. 1 от отменения ГПК, при условие, че „С” ЕООД, гр. София изпълни задължението си да плати на „М” АД, гр. С. последната вноска в размер 2 881 евро в двуседмичен срок. На основание т. II-8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност следва да заплати по сметката на ВКС сумата 920,94 лв., както и сумата 4 886,73 лв. /2,5% върху покупко-продажната цена/ по сметка на Столична община – район „Оборище” на основание чл. 47, ал. 2 ЗМДТ във връзка с чл. 35, ал. 2 Наредба за определяне на размера на местните такси на Столичен общински съвет. На основание чл. 78 ГПК ответникът дължи на касатора сума в размер 12 328,58 лв. – разноски за всички съдебни производства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 1* от 20.05.2009г. по гр. д. № 1604/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав и решение от 09.05.2008г. по гр. д. № 1312/2007г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав и вместо това постановява: ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителния договор за покупко-продажба, в който се е трансформирал договора за лизинг, сключен на 19.07.2005г. между „М” АД, гр. С. и „Е” ЕООД, гр. Б., последният заместен като длъжник с договор за заместване в дълг от 22.02.2006г. от „С” ЕООД, гр. С., и с който „М” АД, гр. С. прехвърля на „С” ЕООД, гр. С. собствеността върху лек автомобил марка БМВ, модел 645 ЦИ, шаси № WBAFH71060B291160, цвят черен, с регистрационен № С* на „С” ЕООД, гр. С. за цена в размер 99 941.92 евро /деветдесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и едно евро и деветдесет и два цента/ на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при условие, че „С” ЕООД, гр. С. изпълни насрещното си задължение за изплащане на остатъка от цената в размер 2 881 евро /две хиляди осемстотин осемдесет и едно евро/ в двуседмичен срок от влизане на решението в сила на основание чл. 362, ал. 1 ГПК /чл. 297, ал. 1 от отменения ГПК/. ОСЪЖДА „С” ЕООД, гр. С., район „Оборище”, ул. „Буная” № 6 да заплати по сметка на ВКС сумата 920,94 лв. /деветстотин и двадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ и по сметка на Столична община – район „Оборище” местен данък в размер 4 886,73 лв. /четири хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ на основание чл. 364 ГПК /чл. 298, ал. 3 от отменения ГПК/. Препис от решението да се издаде след представяне на доказателства за платени разноски по прехвърлянето и дължимите данъци и такси. ОСЪЖДА „М” АД, гр. С., район „Връбница”, бул. „Сливница” № 429 да заплати на „С” ЕООД, гр. С., район „Оборище”, ул. „Буная” № 6 на основание чл. 78 ГПК сумата 12 328,58 лв. /дванадесет хиляди триста двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ - разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.