Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
гр.София, 17.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
осми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6249/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1446/ 15.12.2014 г. на ВКС, ІV г.о. по жалба на Р. з. к. - П. (Р. Пловдив) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 482/ 11.03.2014 г. по гр.д.№ 433/ 2014 г. с което са уважени предявените от Г. Ц. Ц. (починал след постановяване на въззивното решение, с правоприемници И. Г. Ц. и Ц. Г. Ц.) искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЗП-4/ 25.03.2013 г. на директора на Р. Пловдив, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар по дентална медицина - контрольор” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 980 лв.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос ползва ли се със синдикална закрила по чл.333 ал.3 КТ избраният от синдикалното ръководство втори секретар, определен като организационен такъв по въпросите за условията на труд. Във връзка с кръга лица, които се ползват от синдикална закрила по смисъла на чл.333 ал.3 КТ, практиката вече е установена от Върховния касационен съд по реда на чл.291 ГПК, като няма основания за променянето й. В решение № 2/ 21.03.2012 г. по гр.д.№ 1123/ 2010 г., IV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, е прието, че не съществува правна пречка синдикалната организация да избере неограничен брой секретари. В пар.1 т.6 ДР КТ обаче е уредена синдикална защита само за двама члена от ръководството: председателя и един секретар. Останалите секретари не се ползват от защита при уволнение. Когато в ръководството са избрани повече от един секретари, със синдикална защита се ползва само „първият” или „организационният”. Това е този секретар, който изпълнява най-съществени функции. Ако функциите между избраните повече секретари не са разграничени, работникът, който твърди че се ползва от специалната закрила при уволнение поради обстоятелството, че е член на синдикалното ръководство, трябва да докаже, че именно той от избраните повече секретари изпълнява най-съществени функции.
Предвид този отговор на въпроса, по които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил при ответната Р. по трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя поради дисциплинарното му уволнение. Към момента на връчване на писменото изявление за прекратяване, ищецът е избран за организационен секретар по условията на труд в синдикалната организация на К. към Р. – Пловдив. Макар тази организация има избрани и други секретари, всеки от тях се ползва със закрила по чл.333 ал.3 КТ и извършеното без предварително съгласие уволнение на ищеца е незаконно само на това основание, без да се разглежда спора по същество.
Даденото правно разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, според която при избрани повече от един секретар в съответната синдикална организация, със синдикална защита се ползва само изпълняващият най-съществени функции. Следователно обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.281 т.3 ГПК – и подлежи на отмяна. Не се налага извършването на други съдопроизводствени действия и спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция (чл.293 ал.3 ГПК).
Конститутивният иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ се явява недопустим, предвид настъпилата смърт на ищеца по този иск след постановяване на въззивното решение. В тази част същото следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати.
В останалата част съдът дължи произнасяне по същество, тъй като правото на обезщетение вследствие незаконно прекратяване на трудовото правоотношение е наследимо, а решението по иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ е обжалвано от ответника. Поради това следва да бъде разгледан спорът за законността на извършеното уволнение, който е обуславящ по отношение на правото на обезщетение.
Установено е, че Г. Ц. Ц. е работил по трудов договор при Р. – Пловдив на длъжност „лекар по дентална медицина - контрольор”. Основна цел на длъжността е сключване на договори с изпълнители на дентална помощ, приемане и обработване на отчетни медицински документи, предварителен и последващ контрол на партньорите на Р. относно изпълнението на сключените договори. В длъжностните задължения на ищеца са включени участието в комисии по прием и проверка на подадени документи, извършване на последващи проверки по изпълнението на медицински дейности, съставяне на констативни протоколи за резултатите от проверките, а при установено административно нарушение – осъществяване на производство по ЗАНН за надлежното му констатиране.
В Р. – Пловдив е създадена синдикална организация на Федерация на синдикатите в здравеопазването – К.. Съгласно чл.66 от Устав на Федерация на синдикатите в здравеопазването – К., синдикалните организации се ръководят от изпълнителен съвет, който включва председател и секретари. В чл.68 са уредени правомощията на председателя, но уредба на функциите на секретарите на синдикалните организации уставът не съдържа. От протокол за учредително събрание за създаване на синдикална организация към К. в Р. – Пловдив, проведено на 03.10.2007 г., е видно, че за председател на организацията е избран И. Д., а за секретар – Н. Н.. С решение на общото събрание от 12.10.2007 г. за втори секретар е избрана В. Г., а с решение от 14.07.2009 г. за заместник на Н. Н. била избрана Р. К.. С решение от 06.04.2011 г. на Изпълнителния съвет на синдикалната организация към К. в Р. – Пловдив, Г. Ц. е избран за организационен секретар по въпросите за условията на труд.
С експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив АД № 1418/ 13.05.2011 г. на Г. Ц. е призната 93 % трайно намалена работоспособност и е дадено заключение, че работата, която изпълнява, е подходяща за здравословното му състояние. Констатирано е, че страда от захарен диабет.
На 18.01.2013 г. директорът на Р. – Пловдив издал заповед, с която наредил кандидатите за сключване на договори с Касата да подават пакета от документи, необходим за кандидатстване, в деловодството на Р. – Пловдив, в запечатан плик. Разглеждането на постъпилите документи следвало да се осъществява от Първични комисии и Главна комисия, като последната била определена в състав д-р Г. Ц. и д-р Е. Т.. Първичните комисии трябвало да преглеждат документите по реда на постъпването им и при констатиране на пропуски да подготвят уведомления до подателя за отстраняването им, а при подадена пълна и коректна документация – да представят документите на Главна комисия, която да представи на директора на Р. или предложение за сключване на договор или мотивирано писмено становище за отказ. При възникнали в процеса на работата спорове, Главните комисии следвало да отнасят спорните въпроси до Ц. комисия.
На 30.01.2013 г. д-р М. Т. посетила Р. – Пловдив за да подаде документи за сключване на договор с Касата. Била насочена за консултация към д-р Ц., който прегледал еднолично документите, в присъствието на свидетеля д-р Т., и заявил, че договор не може да бъде сключен. Писмен отказ или предложение за такъв не бил съставен, документите нито били приети в деловодството на Касата нито били представени на комисия. Според свидетеля Т., в Р. – Пловдив не е имало друг случай, в който да се откаже сключване на договор без да се напише становище. Впоследствие, след консултация с юрист, Ц. променил становището си, документите на М. Т. били приети и договор бил сключен. Тя обаче заявила пред свидетелката Р. (заместник-директор на Р. – Пловдив), че по телефона и бил оказан психически натиск от д-р Ц., който след подаване на документите й се обадил със заплаха, че няма да сключи договор, щом си е позволила своеволно да подаде документите въпреки отрицателното му становище. Според същата свидетелка, приемащата документите служителка на Р. (И. И.) била предупредена предварително от Г. Ц., щом М. Т. дойде, да бъде изпратена на разговор при него преди приемането на книжата й.
На 08.02.2013 г. М. Т. – изпълнител по договор с НЗОК за оказване на първична извънболнична дентална помощ – подала жалба до директора на Р. Пловдив, в която съобщила за извършени от Г. Ц. при изпълнение на длъжността му в Р. нарушения, състоящи се в отказ за приемане на документи за сключване на договор с Касата за 2013 г. В жалбата са изложени и твърдения за оказан й психически натиск и проявено лично отношение от Г. Ц. към Т., във връзка с предходни жалби срещу негови действия.
Със заповед от 12.02.2013 г. работодателят изискал обяснения от Г. Ц. защо при подаване на документите от М. Т. не е спазил процедурата, утвърдена със заповедта от 18.01.2013 г. за проверката им от първична комисия и изготвяне на писмо до кандидата с указания да отстрани пропуските. Изискани са обяснения и защо проявява лично отношение към Т.. На същата дата Г. Ц. подал писмено изявление, в което отрекъл да има лично отношение към Т. и заявил, че не е отказал да приеме документите и да сключи договор, а е поискал преди това да проведе консултация с юрист, предвид спецификата на случая.
На 04.02.2013 г. Г. Ц. бил разпитан в качеството на свидетел по НАХД № 771/ 2012 г. на Асеновградски районен съд, образувано по жалба на [фирма] срещу наказателно постановление, издадено по съставен от Ц. акт за нарушение. При разпита си Ц. заявил, че в Р. – Пловдив „... се карат колегите да си подпишат заповедта със задна дата и констативния протокол.”. Дал показания също така, че не извършил проверката на [фирма] в указания в заповедта на директора на Р. срок, тъй като проверяваното лице не се явило в този срок да подпише документите. Актът за нарушение също бил съставен след срока, указан в заповедта. С решение от 11.02.2013 г. съдът отменил наказателното постановление, тъй като резултатите от проверка, извършена след сроковете в заповедта за назначаването й, са в нарушение на закона. Освен това съдът посочил пропуски при издаване на наказателното постановление, които също водят до неговата незаконосъобразност.
На 25.02.2013 г. директорът на Р. Пловдив поискал от Г. Ц. да даде обяснения и по въпроса защо не е спазил срока за извършване на проверка по заповед № І-РД-13-2200/ 18.10.2012 г. и не е предприел действия по удължаване на този срок, а след изтичането му е съставил на [фирма] акт за установяване на административно нарушение. Обяснения са искани и за изявлението на Ц., направено в качеството му на свидетел в съдебно заседание по обжалване на издаденото въз основа на акта наказателно постановление, че подписването на заповеди и констативни протоколи със задна дата е обичайна практика в Р. - Пловдив. В отговор Г. Ц. заявил, че многократно се е опитал да проведе проверката по посочената заповед, но не е намерил лицето в срока, указан в заповедта, както и че не е бил уведомен да иска удължаване на срока. Напротив, инструкциите в такива случаи били заповедите да се подписват със задна дата.
Работодателят не възприел обясненията и на 25.03.2013 г. издал заповед, с която наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” на Г. Ц. за извършените нарушения. Според заповедта същите се състоят в: неспазване на реда за работа при проверка на документи за сключване на договор с изпълнител на дентална медицинска помощ; проведени телефонни разговори с кандидата за оказване на натиск; неспазен срок за извършване на проверка по заповед № І-РД-13-2200/ 18.10.2012 г.; непредприемане на действия за продължаване на срока и съставяне на акт за установяване на нарушение след изтичането му; изявление при разпита му като свидетел пред съд, че подписването на заповеди и констативни протоколи със задна дата е обичайна практика в Р. – Пловдив. Също на 25.03.2013 г. работодателят отменил предходни свои заповеди от 22.03.2013 г., с които разрешава ползване на платен отпуск на Г. Ц. на 28. и 29.03.2013 г.
Преди да издаде заповедта, работодателят изискал мнение от ТЕЛК и такова било дадено с Експертно решение № 474/ 12.03.2013 г. със заключение, че промяната на условията на труд не би се отразило върху здравословното състояние на лицето по смисъла на чл.333 КТ. На 21.03.2013 г. работодателят получил и предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.333 ал.1 т.3 КТ.
Директорът на Р. – Пловдив е бил натоварен от директора на Н. з. к. със заповед № РД-09-64/ 24.01.2013 г. да осъществява всички права и задължения на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в Р. – Пловдив.
При така установените факти от правна страна съдът намира извършеното уволнение на Г. Ц. за законно. Той го е оспорил на следните основания: като страдащ от заболяване диабет се ползва от закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ, а уволнението е извършено без да е взето мнението на ТЕЛК и разрешение от Инспекция по труда; като секретар на синдикалната организация на К. в Р. - Пловдив се ползва от закрила по чл.333 ал.3 КТ, а уволнението е извършено без да бъде взето съгласие от компетентния синдикален орган; преди налагане на дисциплинарното наказание не са му изискани обяснения; заповедта за налагане на наказанието не е надлежно мотивирана, тъй като посочените в нея правни разпоредби не съответстват на изложените обстоятелства; не са извършени посочените в заповедта нарушения, тъй като М. Т. е била при него за консултация, а не с документи за представяне на комисия; отмяната на наказателното постановление по съставен от него акт не се дължи на поведението му; ако има извършени нарушения, те не са тежки и не обосновават налагане на най-тежкото предвидено в КТ дисциплинарно наказание; издателят на заповедта не е компетентен да налага дисциплинарни наказания.
Доводите са неоснователни. От фактическа страна съдът установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал и получил писмени обяснения от служителя по обстоятелствата, които е счел за дисциплинарни нарушения. Съдържанието на заповедите от 12.02.2013 г. и 25.02.2013 г., с които са поискани обясненията, съответства на съдържанието на уволнителната заповед, т.е. обяснения са поискани именно за нарушенията, за които е наложено наказание. Твърдението на Г. Ц., че реално е бил лишен от възможност да се защити, тъй като за изясняване на обстоятелствата е било нужно запознаване с документи и събиране на допълнителни данни, не следва да бъде счетено за основателно. При даването на писмени обяснения той не е посочил такива обстоятелства, нито е поискал допълнителен срок за защита, поради което правилото по чл.193 КТ не е нарушено.
Няма нарушение и на разпоредбата на чл.195 КТ. Заповедта за налагане на наказанието е надлежно мотивирана – в нея е посочено кога, къде и при какви обстоятелства е извършено нарушението, както и нарушените разпоредби. Д., че има разминаване между фактическите обстоятелства и правната им квалификация, е неотносим. Съгласно установената от Върховния касационен съд по реда на чл.291 ГПК практика, при противоречие между правната квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на фактическите обстоятелства. В тези случаи заповедта не е лишена от мотиви, поради това не може да бъде отменяна на формално основание, като постановена в противоречие с чл.195 КТ (решение № 395/ 01.06.2010 г. по гр.д.№ 1629/ 2009 г., I. г.о., решение № 318/ 21.06.2010 г. по гр.д. № 120/ 2009 г., I. г.о., решение № 205/ 04.07.2011 г. по гр.д.№ 236/ 2010 г., IV г.о.). Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение.
Установи се твърдението на Г. Ц., че към момента на връчване на уволнителната заповед е страдал от заболяването диабет и поради това се е ползвал от закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ. Опровергано е от доказателствата по делото обаче твърдението му, че уволнението е извършено без да е взето мнението на ТЕЛК и разрешение от Инспекция по труда. По делото е представено от ответника Експертно решение № 474/ 12.03.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив, с което е дадено мнение по чл.333 ал.2 КТ, че промяната на условията на труд не би се отразило върху здравословното състояние на лицето. Представено е и издадено на 21.03.2013 г. писмено съгласие от Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място] за уволнението на ищеца. Тези документи са издадени преди връчване на уволнителната заповед, с което предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ е преодоляна.
От предварителна закрила по чл.333 ал.3 КТ Г. Ц. не се е ползвал, макар да е бил избран от 06.04.2011 г. за организационен секретар по въпросите за условията на труд. Този избор не е извършен от общо събрание, а с решение на Изпълнителния съвет, състоящ се от председател и секретар. Видно е следователно от самото решение, че синдикалната организация вече е имала секретар – това е Н. Н., която е участвала при вземането на решение за избора на Ц.. Това обстоятелство, както и факта, че той е секретар само по въпросите за условията на труд, сочи към несъмнен извод, че съществените функции на секретаря са изпълнявани не от Г. Ц., а от друг избран секретар на организацията. Според дадения отговор по въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, със синдикална защита се ползва само този секретар, който изпълнява най-съществени функции. Г. Ц. не е такъв секретар и не се е ползвал със закрила, съответно работодателят не е бил длъжен преди уволнението да получи предварителното съгласие от синдикален орган, определен от централното ръководство на К..
Доказано е извършването на посочените в заповедта нарушения. Неоснователно ищецът поддържа, че М. Т. е отишла при него за консултация, а не с документи за представяне на комисия. От свидетелските показания бе установено, че фактически Г. Ц. е наредил М. Т. да се яви при него, преди да бъдат приети документите й. Това е в очевидно нарушение на заповедта на работодателя от 18.01.2013 г., според която документите се подават в запечатан плик (не е предвидено предварително консултиране на подателите), като първичните комисии (а не Главната, на която е член Ц.) имат правомощия да установяват нередности в тях и да изискват отстраняването на пропуски. Г. Ц. е действал изцяло в разрез с така издадената заповед, тъй като не само е препятствал подаването на документите, но на практика е иззел функциите на работодателя, заявявайки отказ за сключване на договор, при това без да издаде писмен акт. Няма значение обстоятелството, че впоследствие документите са приети и договор е сключен. Нарушението на Ц. е формално и ако от него са последвали вреди, то това би увеличило тежестта му, но липсата на вреди не дисквалифицира действията му като дисциплинарно нарушение.
Доказано е също, че при разпит в съдебно заседание но НАХД 771/ 2012 г. Г. Ц. е заявил, че в Р. Пловдив е обичайна практика колегите да бъдат заставяни да подписват заповеди и констативни протоколи със задна дата. Това си изявление Ц. е поддържал и в дадените писмени обяснения, изискани по повод нарушението, но не е ангажирал доказателства в негова подкрепа. Не се установява по делото, нито може да се предполага наличието на такава практика в Р., тя би била противозаконна. Твърдението за наличие на такава уронва доброто име на работодателя, а доколкото не се доказа истинността му, то съставлява дисциплинарно нарушение. Няма значение обстоятелството, че е изнесено при разпит на Г. Ц. в качеството му на свидетел в съдебно заседание – това увеличава тежестта на нарушението, а не го дисквалифицира като такова. Поради това е без значение, че съдът е отменил наказателното постановление не единствено поради това, че Г. Ц. е съставил акт за нарушение след изтичане на определения от изпълнителния директор на Р. – Пловдив срок на проверка. Видно от съдебното решение, това е основната причина за отмяната на наказателното постановление, а само по себе си изявлението за съществуваща противозаконна практика в Р. Пловдив, е тежко дисциплинарно нарушение.
Като се има предвид броят на извършените нарушения и тяхната тежест, както и отражението им върху името на работодателя в професионалните среди и обществото, не могат да бъдат възприети доводите на Г. Ц., че най-тежкото предвидено в КТ дисциплинарно наказание се явява неадекватно. Работодателят е преценил обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, както и техния ефект върху дейността му и законосъобразно е счел, че уволнението се явява наказание, съответно на тежестта на нарушенията.
Що се касае до доводите, че издателят на заповедта (директора на Р. – Пловдив) не е компетентен да налага дисциплинарни наказания, те се опровергават от представената по делото заповед, с която този субект е овластен от директора на НЗОК да осъществява правата на работодателя по отношение на служителите в съответната Р..
Предвид изложеното, не са налице релевираните от Г. Ц. основания за незаконност на уволнението, извършено със заповед № ЗП-4/ 25.03.2013 г. Съответно неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Тези искове следва да бъдат отхвърлени, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 482/ 11.03.2014 г. по гр.д.№ 433/ 2014 г. в частта, в която е уважен предявеният от Г. Ц. Ц. иск, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар по дентална медицина - контрольор” в Р. з. к. – П..
ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 482/ 11.03.2014 г. по гр.д.№ 433/ 2014 г. в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Г. Ц. Ц., починал след постановяване на въззивното решение, с правоприемници И. Г. Ц., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], и Ц. Г. Ц., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против Р. з. к. – П., [населено място], [улица], за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЗП-4/ 25.03.2013 г. и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 980 лв.
ОСЪЖДА И. Г. Ц. и Ц. Г. Ц. да заплатят на Р. з. к. – П. 1 269 лв (хиляда двеста шестдесет и девет лева) разноски за производството в трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|