6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 611
гр. София, 05 март 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Красимира КОЛОВА.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1788 по описа за 2012 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на адв. В. В. – защитник на осъдения А. И. И. за възобновяване на нохд № 5125/10г. на Варненски районен съд, НО – 23 с-в и внохд № 57/12г. на ОС гр.Варна. В искането се посочва, че присъдата на първата инстанция е постановена при процесуални нарушения, законът не е приложен правилно и наложеното на осъдения наказание е явно несправедливо. Настоява се за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от адв. В. със същите доводи и искане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането предвид липсата на касационни основания за уважаването му.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 549 от 14.12.2011г., постановена по нохд № 5125/10г. на районен съд гр.Варна, А. И. И. бил признат за виновен в това, че на 09.08.2002г. в [населено място], обл.Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – Ф. В. С., на 12г., като деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.149, ал.4, т.1 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК му било наложено наказание от три години и шест месеца „лишаване от свобода” при строг режим.
Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК, била приведена в изпълнение присъда по нохд № 3227/2000г. на Варненски районен съд, с която на подсъдимия било наложено наказание от една година „лишаване от свобода” за престъпление по чл.195 от НК.
И. бил осъден да заплати в полза на Ф. В. С. сумата от 3500 лв. за причинени от деянието неимуществени вреди, като претенцията била отхвърлена до пълния й размер.
По жалба на защитника било образувано внохд № 57/12 г. на Окръжен съд гр.Варна. С решение на въззивния съд № 87 от 30.03.2012г. по същото дело, присъдата била изменена, като наказанието на осъдения било намалено на три години „лишаване от свобода” и потвърдена в останалата й част.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Изложените в искането съображения за допуснати съществени нарушения на досъдебното производство и при оценката на доказателствения материал от първоинстанционния съд са идентични с тези във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор в мотивите на въззивното решение.
Несъстоятелни са доводите за извършване на следствени действия извън сроковете за разследване. След възобновяване на спряното дознание са били искани и получени съответни разрешения за удължаване срока на разследване. В рамките на този срок е извършено привличането на И. като обвиняем в негово отсъствие и в присъствието на защитник. Обстоятелството, че разследването е водено от трима различни разследващи полицаи не представлява процесуално нарушение, тъй като в рамките на досъдебното производство няма изискване за неизменност по отношение на разследващия орган. Не могат да бъдат възприети съображенията, че първоинстанционният и въззивният съд са основали изводите си от фактическа страна върху негодни доказателствени средства. Първоначалните разпити на малолетните свидетели, с изключение на този на св. С. С. са били проведени в отсъствие на педагог или психолог. Това нарушение е било впоследствие отстранено чрез законосъобразното повтаряне на следственото действие при спазване на изискванията на чл.99, ал.1 от НПК (отм.), който е идентичен по съдържание със сега действащия чл.140 от НПК. С включването на тези показания към доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4 от НПК, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение. Още повече това е валидно по отношение на показанията на пострадалата свидетелка Фиданка С.. Първоначалният й разпит на досъдебното производство е проведен на 13.08.2002г. в нарушение на чл.99, ал.1 от НПК (отм.). Впоследствие С. е била разпитана в рамките на ДП на 15.11.2005г., 13.03.2008г. и 03.04.2008г.(последният разпит пред съдия ). При всичките си разпити е възпроизвела по идентичен начин събитията по време на инкриминираното деяние. Към момента на провеждане на последните три разпита пострадалата е била непълнолетна, поради което присъствието при това процесуално – следствено действие на педагог или психолог е било по преценка на органа по разследването.
Приетата от инстанционните съдилища правна квалификация на осъщественото от осъдения деяние като престъпление по чл.149, ал.4 във вр. с ал.1 от НК е правилна. Твърдението за нарушение на закона в искането за възобновяване се основава на теза за превратно тълкуване на доказателствата относно възприятията на осъдения за възрастта на пострадалата. Тъй като необосноваността не представлява касационно основание, в правомощията на касационния съд е да прецени единствено дали приетите за установени факти са съответни на приложените норми от материалния закон. В конкретния случай такова съответствие е налице, поради което оплакването за незаконосъобразност не може да бъде възприето.
В подкрепа на тезата за явна несправедливост на наложеното наказание се навеждат съображения за наличието на основания за определяне на наказанието на И. при условията на чл.55 от НК предвид продължителния период, изминал от извършване на деянието; липсата на криминални прояви и създаването на семейство от осъдения; младата възраст. Наличието на превес на смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства е било отчетено от въззивния съд, който е намалил наложеното наказание до минималния предвиден за престъплението размер. Продължителността на наказателното производство по принцип е обстоятелство, което би следвало да намери отражение върху отговорността на дееца в посока на смекчаването й. В конкретния случай обаче дългият период на разследване се дължи на процесуалното поведение на осъдения, който след привличането си като уличен в бързото полицейско производство за престъпление по чл.149, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, е напуснал пределите на страната на 20.09.2002г. Това наложило спирането и възобновяването на делото. Производството както на досъдебната, така и съдебната фаза на процеса е било забавено поради необходимостта от изпълнение на съдебни поръчки до Кралство Испания, където осъденият имал известен адрес, за редовното му призоваване. В този смисъл липсват основания за намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” под законоустановения минимум.
Не може да бъде възприет и доводът за изтичане на давността за изпълнение на наказанието на И., наложено по нохд №3227/2000г. на Варненски районен съд, за престъпление по чл.195 от НК, в размер на една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години. Присъдата по делото влязла в законна сила на 13.02.2001г. В рамките на изпитателния срок - на 09.08.2002г., било извършено деянието по настоящото дело. Съгласно чл.82, ал.2 от НК давността за изпълнение на наказание с отложено по реда на чл.66 от НК изпълнение, тече от влизане в сила на присъдата или на определението по чл.68 от НК.
Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. И. за възобновяване на нохд № 5125/10г. на Варненски районен съд, НО – 23 с-в и внохд № 57/12г. на Варненски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :