2 решение по гр.д.№ 300 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 303 София, 29.09.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 300 от 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 495 от 14.10.2004 г. на Районен съд-гр.Г. Д., постановено по гр.д.№ 673 от 2003 г. В молбата за отмяна се твърди, че след влизане в сила на съдебното решение с решение № 3406 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 180 от 2008 г. на Районен съд- [населено място], потвърдено от решение № 85 от 09.03.2011 г. по в.гр.д.№ 1061 от 2010 г. на Благоевградския окръжен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 1198 от 09.11.2011 г. по гр.д.№ 901 от 2011 г. на ВКС, е признат за неистински документ, на който е основано решението по делото, чиято отмяна се иска- удостоверение № 92-Г-98 от 23.032.1998 г. на [фирма] [населено място]. В писмен отговор от 21.02.2012 г. ответникът по молбата за отмяна С. Р. А. оспорва молбата за отмяна. Останалите ответници по молбата за отмяна Н. Р. А., А. М. Я., Р. Б. Б., К. Р. Ш., А. Р. Л., Р. Р. Б. и Ф. Р. А. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирана страна /ответник по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.2 от ГПК /решението, с което е установена неистинността на документа, на който се основава решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 09.11.2011 г., а молбата за отмяна е подадена на 08.02.2012 г./. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е установяването по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В настоящия случай не е налице основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като неистинността на документа не е установена по надлежния ред. Представеното от молителя влязло в сила решение от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 180 от 2008 г. на Районен съд- [населено място], с което е уважен иск с правно основание чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ за признаване за неистинско на удостоверение № 92-Г-98 от 23.032.1998 г. на [фирма] [населено място] /поради това, че не е подписано от посочения в него като негов автор и издател изпълнителен директор на дружеството, нито от упълномощено от него лице/ не установява по надлежния ред това обстоятелство. „Надлежният ред” за установяването на неистинност на документ по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК /съответно и по чл.231, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е или с влязла в сила присъда за документно престъпление или със съдебно решение по иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК или чл.97, ал.4 от ГПК /отм./ за установяване на престъпно обстоятелство /документно престъпление/ в случаите, когато са били налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство или когато извършителят на престъплението е останал неоткрит. Съдебните решения по предявени искове по чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ и чл.124, ал.4 от ГПК за установяване на неистинност на документ не установяват това обстоятелство по надлежния по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК ред, поради което и не са основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС по приложението на чл.231, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./, който е аналогичен на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК на влязлото в сила решение № 495 от 14.10.2004 г. на Районен съд- [населено място], постановено по гр.д.№ 673 от 2003 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.