Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 01 юли 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 179/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия И. С. М. против въззивна присъда № 20/30.10.2019 г., постановена по ВНОХД № 848/2019 г. от Софийски апелативен съд. В жалбата се сочи, че обжалваният съдебен акт в неговата осъдителна част е неправилен и необоснован, поради нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата. В допълнителното писмено изложение се изтъква, че въззивната присъда не се основава на пълно, обективно и всестранно изследване на всички правнозначими факти. В тази връзка в жалбата е изложена фактология, счетена за установена, която според касатора прави тезата на обвинението недоказана. Изтъква се още, че не са събрани доказателства за „нулев икономически размер на стопанството”. В обхвата на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК се излагат доводи за отсъствие на виновно поведение на подсъдимия. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият И. М. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на атакуваната въззивна присъда, като счита, че липсва нарушение на процесуалните изисквания при извършения доказателствен анализ. Доказани са всички признаци на престъпния състав по чл. 254б от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 3/29.01.2019 г., постановена по НОХД № 120/2018 г., Окръжният съд – Перник е признал подсъдимия И. С. М. за невинен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения по чл. 254б, ал. 1 от НК и по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест, по който е образувано ВНОХД № 848/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. С нова присъда, постановена на основание чл. 336, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, въззивният съд отменил първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия И. М. за виновен в това, че в периода 26.11.2012 г. – 31.10.2015 г., в [населено място], използвал не по предназначение съгласно договор № 14/112/08240 от 31.10.2012 г. и приложен към него бизнес –план получени финансови средства в размер на 7 990, 56 лева от фонд, принадлежащ на Европейския съюз (Европейски фонд за развитие на селските райони), поради което и на основание чл. 254б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок за три години. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по обвинението за разликата до 22 383.76 лв. В останалата част относно оправдаването на подсъдимия М. по обвинението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК за това, че на 04.12.2015 г. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – договор за покупко-продажба на МПС, на който е придаден вид, че е нотариално удостоверен от нотариус, представяйки го пред отдел „РРА” на Областна дирекция – София в ДФ „Земеделие”, първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Макар и общо формулирани твърденията, съдържащите се в нея, все пак позволяват да се установят причините за оспорването на въззивния съдебен акт. Доводите за допуснати процесуални нарушения не намират опора в данните по делото. Въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, след като направил констатацията, че показанията на свидетелката И. С. не са били надлежно приобщени чрез прочитането им от първоинстанционния съдебен състав при проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, поради което е допуснал нейния разпит. Допуснал е разпит и на С. С., непосочен в обвинителния акт, преценявайки, че показанията му имат значение за изясняване в пълнота обстоятелствата по делото. Така попълнената доказателствена съвкупност е обсъдена задълбочено, а дейността на вторана инстанция не е дистанцирана от задълженията, произтичащи от чл. 107, ал. 5 от НПК. Не се откриват нарушения при извеждането на правнорелевантните факти. В мотивите на присъдата си, които отговарят на изискванията на чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК, апелативният съд е изложил съображения за кредитираните доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Възражението, че въззивният съдебен акт в осъдителната му част не се основава на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства е без особена конкретика. В жалбата не се посочват обстоятелствата, за които се счита да са останали извън вниманието на въззивния съд. Последващото изложение в нея се отнася до клаузите на договора № 14/112/08240 от 31.10.2012 г., сключен между ДФ „Земеделие” и подсъдимия М. и обобщението, че той е изпълнил задълженията си по т. 3.1, т. 4.21 и т. 4.22 от същия договор. Така формулирано оспорването налага да се припомни утвърденото разбиране в съдебната практика, че нормата на чл. 254б от НК инкриминира използването не по предназначение на финансови средства, получени от дееца от фондове, принадлежащи на Европейския съюз (ЕС) или предоставени от ЕС на българската държава, за подпомагане на дейности по програми с точно определено съдържание и цели. Обяснимо в жалбата се пропускат изводите на съда, че за част от сумата до 19 556.80 лева, съответстваща на европейското съфинансиране, а именно 7 990, 56 лева, не е установено разходването й за някои от инвестициите по договора, които очевидно към изтичането на срока до 31.10.2015 г. не са били изпълнени в пълен обем - в обекта не е била изградена система от капкови оросителни маркучи за лехи за отглеждане на червеи (виж мотиви, стр. 9). Верни са разсъжденията на съда, че изпълняването на задължението по договора, визирано в т. 4.22, има отношение към условията, предвидени в него, за реализиране на следващото второ плащане от безвъзмездната помощ, а не към целевото разходване на предоставените средства, което е от значение за изпълнителното деяние на коментираното престъпление. На следващо място, неоснователен е доводът, че прокурора не е посочил в кой акт са регламентирани съответните задължения, възникнали за подсъдимия, и за какво точно е следвало той да разходва средствата. В обвинителния акт ясно е отразено, че условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони е регламентирано в Наредба № 9/03.04.2008 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието (след изм. "храните”) на основание § 35, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители. Съгласно чл. 3 от цитираната наредба финансовата помощ се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В обстоятелствената част на прокурорския акт са посочени дейностите и целите, за които е отпусната финансовата помощ на подсъдимия, съгласно сключения договор, анекса към него, респ. приложенията – 1а и 2а. В този смисъл упреците за непълнота в иницииращия съдебното производство процесуален документ не се оправдават от данните по делото. Твърдения в жалбата за „голословност на приетия нулев икономически размер на стопанството”, първо, не държат сметка за установените факти по делото, а именно, че при двукратно извършената от свидетелите проверка, е констатирано минимален брой червеи само в една от осемте лехи, както и че в обекта не е изградена система за капково напояване. Второ, в мотивите на проверявания съдебен акт в коментираната му част, съдебният състав коректно е отбелязал, не друго, а основанието на което ДФ „Земеделие” е отказал второто плащане (т.4.4, б. „й” от договора) – не е установена популация на калифорнийски червеи, а размерът на стопанството, изразен в икономически единици е нула. Оспореното приложение на закона в жалбата, основаващо се на декларативното твърдение за несъставомерност на деянието от субективна страна поради липса на пряк умисъл, е несподелимо. Както е известно въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред в дейност по установяване на фактическите положения (по доказването) и след това по приложението на материалния закон, защото тези елементи от състава на престъплението се извличат от поведението на дееца. В мотивите на проверяваната присъда въззивният съд е направил цялостна преценка на действията на подсъдимия във връзка със сключването на договора и изпълнението му, изтеглянето на преведената сума от фонда, от които законосъобразно е направил извод, че са налице всички интелектуални и волеви белези на пряк умисъл за престъпление по чл. 254б, ал. от НК. Претенцията на подсъдимия М. за оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворена, тъй като от надлежно установените по делото факти и обстоятелства, в рамките на които касационната инстанция извършва проверката си, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което и хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, в случая е неприложима. В жалбата не се съдържат доводи, относими към третото от касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, които да подлежат на обсъждане, а и наложеното наказание като вид, размер и начин на изтърпяване не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 20/30.10.2019 г., постановена по ВНОХД № 848/2019 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.