Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 476 гр. София, 02 декември.2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември.........….две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова….………….…..…………………….…в присъствието на прокурора Ат. Гебрев.......…......……………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно дело № 487  по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. С. Ж. за възобновяване на ВНОХД № 2//2009 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 63/06.04.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 53/08.12.2008 г. по НОХД № 106/2008 г. на районен съд - Царево. С тази присъда подсъдимият С. С. Ж. е бил признат за виновен в това, че на 07.07.2008 г., около 01.50 ч., в ММЦ – гр. П., пред пицария „Нептун” управлявал л. а. “Тойота Ландкрузър” с ДК № С* с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 4 промила на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1 от НК му е било наложено наказание пробация, включващо пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и двете за срок от 6 месеца и кумулативно на основание чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че подсъдимият е бил осъден за несъставомерно деяние, тъй като към момента на надлежното установяване на употребата на алкохол концентрацията е била под 1, 2 промила. На тази основа се претендира отмяна на осъждането и оправдаване на Ж. по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се застъпват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, относими към правилното изясняване на времето на употребата на алкохол, изразило се в игнориране на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Н, че това е станало след произшествието в 01.50 ч. пред пицарията и липсата на надлежно обсъждане на възраженията на защитата по този въпрос, изтъкнати пред въззивната инстанция. В този аспект се иска отмяна на въззивното решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане на Бургарския окръжен съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 06.08.2009 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 06.04.2009 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, като разгледано по същество ВКС намери и че е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото е видно, че на подсъдимия Ж е било повдигнато обвинение и той е бил съответно осъден за това, че е управлявал МПС в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръв 1. 4 промила на хиляда – на 07.07.2008 г., около 01. 50 ч. в ММЦ – гр. П., пред пицария „Нептун”. В мотивите си първата инстанция е посочила, че подсъдимият е бил тестван за употреба на алкохол в 2. 45 ч., като резултатът от кръвната проба, взета в 03.50 ч., е показала концентрация 1, 10 %о. За да приеме, че той е управлявал автомобила с концентрация 1, 4 %о пред пицария „Нептун”, когато на заден ход е блъснал табелата и част от оградата на заведението и това се е случило в 01. 50 ч., районният съд се е позовал от една страна на заключението на вещото лице П. , а от друга – на липсата на категоричност в твърденията на подсъдимия и на св. Н след възобновявяне на съдебното следствие, че двамата „са отишли в магазина преди да посетят дискотеката, а не след като вече са били в дискотеката и са употребили алкохол”. Поставен е бил акцент върху това, че било възможно подсъдимият да се е объркал пред полицаите, че първо посетил дискотеката, а след това отишъл в магазина за цигари. Обосноваността на фактическата констатация, на основата на която подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението по чл. 343б ал. 1 от НК, а именно, че е бил употребил алкохол към момента на бутането на табелата и част от оградата на пицария „Нептун”, което се е случило около 01. 50 ч. (като това е различно от времето на надлежното констатиране на употребата на алкохол), е била оспорена от защитата пред въззивната инстанция. В тази връзка са изложени подробни възражения относно оценката на показанията на св. Н обясненията на подсъдимия, а и като цяло на останалите данни по делото, които според защитата са опровергавали обвинителната теза. Вместо надлежно да изпълни задълженията си да провери внимателно и задълбочено доказателствената съвкупност, като съответно изложи разумни правни аргументи защо подкрепя изложената фактология на деянието в оспорваната част, която е била и определяща за съставомерността, като съответно предложи отговор на възраженията на защитата, Бургаският окръжен съд само се е задоволил да констатира, че те са били обстойно обсъдени от районния съд и изводите му се споделят, а също и че при последната си дума подсъдимият бил признал, че е употребявал автомобила след употреба на алкохол. Това съдържание на мотивите не само не се съвместява с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК, но и като цяло демонстрира категорична неправилност на процесуалния подход при изпълнение на задълженията на окръжния съд като въззивна инстанция съобразно чл. 314 ал. 1 от НК. Фактическият въпрос с решаващо значение за правилното разрешаване на случая при конкретното обвинение е бил дали подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол (1. 4 %о) към 01. 50 ч. , когато е имало данни, че неговият спътник е влязъл в магазин за цигари, а след това при потеглянето на заден ход водачът е блъснал табелата и част от оградата на съседната пицария „Нептун”. Оплакванията на защитата, че разрешаването на този въпрос е станал в противоречие със събраните доказателства и основно показанията на св. Н обясненията на подсъдимия – че първо са купили цигари, а след това са отишли в дискотеката „Ла пиовра”, където и двамата са употребили алкохол, а тестването по надлежен начин е станало след този момент, изобщо не са били анализирани. Без съмнение това е било стриктно необходимо, имайки предвид съдържанието на първоинстанционните мотиви, в които явно е била застъпена тезата, че подсъдимият и св. Н първо са били в дискотеката, където са употребили алкохол, а след това до магазина за цигари, респ. тогава е станало блъскането на табелата и част от оградата на пицарията и начинът по който тази теза е била обоснована – поради липсата на категоричност в тези доказателствени източници след възобновяване на съдебното следствие. Внимателният прочит на същите обаче демонстрира най-малкото противоречивост, освен превратно тълкуване, тъй като преди т. нар. възобновяване на съдебното следствие е повече от видно, че подсъдимият и св. Н са изразили категоричност първо да са били в магазина, а после са употребили алкохол в дискотеката, след което са се развили останалите събития, вкл. пробването за употреба на алкохол и установяване на конкретната концентрация. Извън това, повече от неясно е поради какви причини първостепенният съд е акцентирал върху изявленията на подсъдимия за възможното му объркване пред полицаите, които нито се сочат, нито изобщо е известно да са давали показания в такава връзка, а още по-малко как е възможно осъдителните заключения да се основават върху липсата на посочената от съда категоричност, изведена единствено от обясненията на подсъдимия, вместо върху несъмнена доказаност на съществен елемент от фактическата обстановка при спазване на правилото за разпределяне тежестта на доказване, а също и на изискванията по чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК. Въззивната инстанция като последна по същество е бил длъжна да провери внимателно доказателствената съвкупност, да анализира същата като открои противоречията в нея, ако е имало такива, което практически не е било сторено от районния съд и да изрази своето становище по фактите, вкл. по оспорваният от защитата, че всъщност подсъдимият и св. Н са отишли първо в магазина, когато е станал транспортния инцидент с табелата и оградата на пицарията, а не обратното, в какъвто аспект са били направените възражения и на тях не е било отговорено. Нещо повече, въззивният съд си е позволил и да подкрепи изводите на първата инстанция, позовавайки се на данни, съобщени от подсъдимия при последната дума – че е употребил алкохол, без изобщо да съобрази първо, че изявленията при последна дума не са доказателствено средство и второ – че по въпроса за употребения алкохол се съдържат данни в обясненията, но те са били съотносими към различен момент – при престоя в дискотеката, а не преди това. На основата на изложеното дотук, ВКС намира, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като практически не е изпълнил задълженията си като въззивна инстанция, предвидени в чл. 314 ал. 1 от НПК, нито е отговорил на възраженията на защитата в противоречие с изискването на чл. 339 ал. 2 от НПК, касаещи фактическата и правна обоснованост на обжалваната присъда. Поради това и не може да бъде проверено доколко материалният закон е бил приложен правилно. Всичко това определя, че е налице основанието по чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на въззивното производство и връщане на делото на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на съдебното заседание. При новото разглеждане въззивният съд следва да провери цялостно първоинстанционната присъда, като надлежно да обсъди доказателствената съвкупност и посочи въз основа на какви доказателства приема конкретни фактически положения за установени, включително тези оспорени от защитата, като съответно отговори и на възраженията, поставени във въззивната жалба. С оглед изложеното и на основание чл. чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 2/2009 г. по описа на Бургаския окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 63/06.04.2009 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от фазата на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.