Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 17.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1387/2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от А. на МВР /А./-гр.София,представлявана от ректора проф. д-р Й. П. и процесуален представител гл.юрисконсулт Б. П. срещу решение № 362/27.09.2012 г. по гр.д.№840/2012 г. на Окръжен съд-гр.Велико Т.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че МВР/Министерство на вътрешните работи/ е активно легитимирано да предяви иска за възстановяване на разходите по обучение в А. от курсант, който не е изпълнил задължението си да служи в системата на министерството за срок не по-малък от 10 години. Твърди се , че ответникът по касационната жалба е приет като курсант през 2004 г., сключил е договор, с който е поел това задължение и разходите по обучението му са направени от бюджета на А..Поради това искът е предявен въз основа на чл. 146 ал.2 ЗМВР/отм./. Счита, че чл. 198 ал.1 от действащия ЗМВР, според който тези разходи трябва да се възстановят на МВР не се отнася до заварените от него правоотношения. Иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да се реши спорът по същество, като предявеният иск бъде уважен.Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба С. Г. Д. я счита за неоснователна. Намира,че разпоредбата на чл. 146 ал.2 ЗМВР /отм./ не е действаща към момента на предявяване на иска и че следва да намери приложение чл. 198 ал.1 ЗМВР, според който разходите по обучение на неизправен курсант трябва да бъдат възстановени на МВР , а не на А.. Навежда и доводи, че не му е осигурена работа по специалността и не е спазена процедурата по назначаването му, според резултатите от обучението и вакантните длъжности. С определение № 21/09.01.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение относно материалноправния въпрос : кой е носителят на материалното право да предяви иск за възстановяване разходите за издръжка, обучение и униформено облекло, когато курсантът , приет в редовна форма на обучение в А. е отстранен поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление, напусне по собствено желание или откаже след дипломиране да заеме определената длъжност, в случаите когато договорът за 10-годишна служба в МВР е сключен при действието на ЗМВР /отм./ от 1997 г., а осъществяването на някоя от хипотезите на неизпълнение настъпи при сега действащия ЗМВР.Прието е, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, което представлява касационно основание по чл. 280 ал.1т.2 ГПК. По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира следното: При смяна на законите регулацията на заварените продължаващи правоотношения се определя с преходни и заключителни разпоредби на новоприетия закон. Сега действащият ЗМВР не съдържа преходни разпоредби уреждащи материалноправната легитимация относно иска за възстановяване на разходите по обучението на неизправен курсант за заварени правоотношения . При липса на такова предписание следва да намерят приложение общите принципи за действие на закона във времето. Основният принцип е, че законът действа занапред, ex nunc.Обратното действие е изключение и трябва да бъде изрично предвидено. Незабавното действие на закона или т.нар. несъщинско обратно действие , е присъщо на процесуалните норми. По отношение на материалноправните норми принципът е различен. Когато новоприетият закон завари продължаващи съществуването си правоотношения, породени от юридически факт, възникнал преди влизането му в сила, но който се обхваща от приложното му поле , то към тези правоотношения следва да се приложи правната уредба , която е била в сила при възникването им. Следователно за заварените правоотношения следва да намери приложение ЗМВР /отм./ Материалноправно легитимирана да предяви иск за разходите по обучението на неизпълнил задълженията си курсант относно правоотношения, възникнали при действието на ЗМВР /отм./ е А.. По касационната жалба настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 536/07.05.2012 г. по гр.д.№5229/2011 г. на районен съд-гр.Велико Т.. С него е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател иск против ответника за присъждане на разходите , направени по обучението му, включващи издръжка, обучение и униформено облекло , общо в размер на сумата 15 358,98 лв., ведно със законната лихва. Въззивният съд е приел за безспорно, че на 05.08.2004 г. между страните е сключен договор, според който касационният жалбоподател е поел задължението да обучава ответника по специалността „защита на националната сигурност”, а той от своя страна се е задължил след завършване на обучението си да служи в МВР за срок не по-малък от десет години. Според т.2 от договора при отстраняване от обучение поради слаб успех, напускане по собствено желание по време на обучението, отказ да заеме определената длъжност, освобождаване от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди да е изслужил срока от десет години, обучаваният следва да възстанови на А. разходите по обучението.Уговорено е , че измененията в нормативната уредба водят до промяна в съответните текстове от договора. Ответникът подписал и декларация по чл. 146 ал.1 ЗМВР /отм./ съдържаща задължение да работи в системата на МВР най-малко десет години. Прието е също така, че след завършване курса на обучение отказал да заеме длъжността, на която бил назначен. Въззивният съд е счел, че разходите по обучението му могат да бъдат претендирани от МВР, но не и от А., тъй като с новия ЗМВР- чл. 198 е посочено изрично, че те се възстановяват на министерството.Приел е също така, че при това разрешение за материалноправната легитимация не е необходимо да се произнася по останалите наведени от ответника възражения относно основателността на иска. С оглед дадения отговор на поставения въпрос, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно. Налице е заварено от новоприетия ЗМВР правоотношение, възникнало при ЗМВР /отм./, по което материалноправно легимирана да претендира разходите по обучението му е А.. Измененията в нормативната уредба не могат да променят материалноправната легитимация за предявяване на иска.Като е приел, че тя принадлежи на МВР въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, а като не се е произнесъл по всички направени от ответника възражения, както го задължава чл.236 ал.2 ГПК, е допуснал нарушение на процесуалните правила. Следва то да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав за произнасяне по останалите възражения на ответника по основателността на иска. При повторното разглеждане на делото на основание чл.294 ал.2 ГПК съдът трябва да се произнесе по искането на касационния жалбоподател за разноски за водене на делото във ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 362/27.09.2012 г. по гр.д.№840/2012 г. на Окръжен съд-гр.Велико Т. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: