РЕШЕНИЕ № 47 София, 17. февруари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3805 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 173/24.04.2015 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 206/2015, с което е потвърдено решение № 67/16.01.2015 на Врачанския районен съд по гр. д. № 2986/2014 в частта, в която са уважени предявените искове за сумата 10.099,98 лева обезщетение за имуществени вреди по чл. 200, ал. 3 КТ със законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за възможността да се присъжда обезщетение за бъдещи вреди и необходимостта обезщетяването да се извършва периодично, когато вредите настъпват по този начин. По поставения материалноправен въпрос, Върховният касационен съд намира, че обезщетението при деликт може да компенсира и бъдещи вреди, когато те произтичат от увреждането и тяхното настъпване е сигурно, а размерът им – установим. При трудова злополука обезщетение за бъдещи вреди се дължи, когато е доказана трайна нетрудоспособност на работника, настъпила в резултат на трудовата злополука. Когато вредите за бъдеще време са установими, т.е. увреждането има траен или необратим характер, това обстоятелство може да бъде отчетено при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, но когато в имуществената сфера на пострадалия вредата ще настъпва периодично, обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се определя на периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на обезщението. Същото важи и когато вредите настъпват в периоди, следващ датата на подаване на исковата молба. Това не съставлява изменение на размера на петитума на иска, тъй като петитумът на иска за обезщетение е съдържанието на претендираното право – вземане за определена парична сума. Ищецът не е длъжен да конкретизира иска си по пера (като отделни суми и периоди), а е достатъчно да бъде посочено най-общо за кой период и какъв е общият размер на претендираната сума. Изключение от това правило е предявяването на частичен иск, при който ищецът си запазва правото с отделен иск да претендира обезщетение за част от сума или за отделен период. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е частично основателна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 02.02.2012 г. ищецът е претърпял трудова злополука, преосвидетелстван е и с ЕР ТЕЛК № 0352-009/20.01.2014 му е призната по-голяма – от 50% на 64% трайна нетрудоспособност за две години до 01.01.2016 г., като утежнението се дължи на общо заболяване. През процесния период от 01.02.2014 до 01.01.2016 г. ищецът ще получи пенсия за инвалидност в размер на 3.306,94 лева, а брутното трудово възнаграждение, което ще пропусне да получи е в размер на 13.476,76 лева, поради което на предявеното основание му се дължи сумата 10.099,98 лева със законната лихва от 01.02.2014 г. и разноските по делото. Правилно въззивният съд е приел, че при определяне на дължимото обезщетение е отчетено състоянието на ищеца, тъй като претендираните вреди са настъпили във връзка с претърпяната трудова злополука, което е установено от доказателствата по делото. Също правилно е установено, че влошаването на здравословното състояние и увеличеният процент на намалена трудоспособност (от 50 % на 64 %) ще доведат до пропущане на ползи – по-нисък месечен доход. Като не е съобразил, че се претендира обезщетение за вреди, които ще настъпват периодично в бъдеще време, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо това ответникът бъде осъден за периода от 01.02.2014 г. до 01.01.2016 г. да заплаща ежемесечно сумата 439,13 лева – разлика между брутната работна заплата, която ищецът би получил в този период и пенсията му за инвалидност, ведно със законната лихва, считано от първото число на съответния месец. Видно от изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а дължимото обезщетение – присъдено периодично. При този изход на делото на ответника [фирма], М. следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер на 160,30 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 173/24.04.2015 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 206/2015. ОСЪЖДА [фирма], М. да заплаща ежемесечно на Г. С. М., по 439,13 лева за периода от 01.02.2014 г. до 01.01.2016 г. на основание чл. 200, ал. 3 КТ ведно със законната лихва, считано от първото число на съответния месец. ОСЪЖДА Г. С. М. да заплати на [фирма], М. сумата 160,30 лева разноски по компенсация. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.