Р Е Ш Е Н И Е № 486 гр. София, 15.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми октомври......две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия Чочева касационно дело № 462 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. Т. Л. против въззивно решение № 165/29.06.2010 г. на В. апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 162/2010 г. с което е била потвърдена присъда № 71/19.04.2010 г. на Габровския окръжен съд по НОХД № 21/2010 г. С тази присъда подсъдимият И. Т. Л. е бил признат за виновен в това, че на 10.09.2009 г., в гр. Габрово, в игрална зала „И.” прокарал в обръщение подправен паричен знак – една банкнота с номинал 100 евро, като знаел, че е подправена, поради което и на основание чл. 244 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание 1 годИ. лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при строг режим. Разпоредил се е с вещественото доказателство, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. В касационната жалба, поддържана и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. При условията на алтернативност се претендира отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. В последната си дума подсъдимият моли за смекчаване на наложеното му наказание. Прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на доводите в касационната жалба, поради което и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Изложените в жалбата оплаквания, свързани с оценката на доказателствата и правилното изясняване на авторството на деянието, както и неговата съставомерност от субективна страна са напълно идентични на сочените във въззивната жалба. От мотивите е видно, че В. апелативен съд ги е разгледал и отхвърлил като неоснователни, излагайки конкретни и убедителни съображения в съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК, поради което и доводите за немотивираност на съдебния акт са очевидно неоснователни. За да постанови съдебния си акт и конкретно да потвърди, че подсъдимият е автор на инкриминираното му деяние, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, касаещи извършено от подсъдимия Л. престъпление по чл. 244 ал. 1 от НК. Не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение по фактите и приложимия закон. Изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. В конкретния случай няма основание да се счита, че въззивната инстанция произволно е игнорирала доказателствената информация, изведена от една група източници и е отдала приоритет на друга. Ясни и изчерпателни са съображенията поради какви причини се доверява на показанията на св. И. А., В. Ч. и Г. Г. досежно обстоятелствата за време, място и начин, по който подсъдимия е прокарал 100 евровата подправена банкнота в обръщение, както и идентичността на предадената от него с тази, която е била проверена в обменното бюро. Обясненията му, че е получил банкнотата от майка си, която работела в Г., са били съпоставени с тези на св. Р. К., заявил знанието си за обичайно предаване на евро банкноти, но с номинал не по-голям от 50 евро. Възражението, че апелативният съд неоснователно е приел подсъдимият да е бил запознат с конкретните характеристики на евро банкнотите до степен на възможност да различи подправени от истински по принцип е основателно, защото по делото е било достатъчно ясно, че по този повод се изискват специални знания. Независимо от пресилеността на този аргумент, следва да се посочи, че същият очевидно няма решаващо значение за формиране на заключението за авторството и субективната страна на деянието, което е било построено основно върху данни за обстоятелствата, при които Л. е предал банкнотата на св. А. и последващото му поведение – първоначално оставил банкнотата като залог срещу взет заем за 50 лв. , напуснал игралното заведение, за да достави български лева, но не сторил това, изконсумирал остатъка до пълния обменен размер на игралните автомати, а в следващите дни нито отговарял на мобилния си тел, нито се появил, за да предаде на А. обещаната равностойност в лева на 100 евровата банкнота и сътветно да си я вземе обратно. В мотивите си въззивната инстанция ясно е отговорила и на възражението защо приема, че банкнотата е пусната в обръщение, респ. че е използвана като платежно средство и тъй като ВКС споделя изложените по този повод съображения, не намира за нужно да ги преповтаря. Същото важи и за довода за нарушено право на защита поради непредявяване на банкнотата на досъдебната фаза. Такова очевидно не е реализирано, защото всички доказателства са били инкорпорирани от решаващия съд по надлежен процесуален начин, вкл. по реда на чл. 284 от НПК банкнотата е била предявена в с. з. на 19.04.2010 г. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, които е оценила съобразно действителното им съдържание и значимост, излагайки подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира обвинителната теза за доказана, а възраженията на защитата за неоснователни, няма основания да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено, което оттук насетне да е довело до неправилно приложение на закона с осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 244 ал. 1 от НК. Всъщност, доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НК, извън този, че банкнотата не била използвана като платежно средство, който е очевидно неоснователен, не са изтъкнати, поради което и липсва необходимост от касационен отговор. Неоснователно е и възражението срещу размера на наложеното наказание и претенцията за неговото намаляване. За престъплението по чл. 244 ал. 1 от НК предвиденото наказание е от 2 до 8 г., като предвид ниската стойност на неговия предмет е бил приложен чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК. С оглед предходните осъждания на Л., сред които фигурира и такова по чл. 244 ал. 1 от НК, правилно е прието, че наказанието от 1 годИ. лишаване от свобода е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. От материалите по делото е видно, че подсъдимият е разведен и живее сам, поради което и изтъкнатите аргументи за смекчаване на наказанието поради това, че има две деца, не могат да повлияят такава необходимост. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 165/29.06.2010 г. на В. апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 162/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.