О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 117   София , 06.03.2009 г.   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на  деветнадесети февруари две хиляди и девета  година,  в състав:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА       ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                 МАРИАНА КОСТОВА        изслуша докладваното от съдията  Костова ч. т. дело №  53/2009 год. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Подадена е частна касационна жалба от “Т” АД гр. С. против определение №848/6.11.2008 г. по ч. гр. д. №3742/2008 год. на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, с което се оставя без уважение частната му жалба подадена против разпореждане от 28.05.2008 г. по гр. д. № 14329/2008 г. на Софийския районен съд, 35 състав, с което се отхвърля заявлението му по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу В. К. К. от гр. С., за сумата 1033.09 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия и мораторна лихва от 206.87 лв. за времето от 2.05.2005г.до 25.03.2008г. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и искане за отменяването му и постановяване на друго, с което да се дадат указания за уважаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че заявлението не отговаряло на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, но независимо от приетото от съда, след като е констатирал нередовността му, той е следвало да процедира съгласно чл. 101 ГПК, като даде указания на “Т” АД гр. С. за отстраняване на нередовностите по заявлението. Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, ал. 1, т. 2 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това са представени копия от съобщения за даване на указания за отстраняване на нередовности в заявлението за издаване на заповеди за изпълнения, копия от заявления за издаване на заповеди за изпълнения и изпълнителни листове. Ответникът по частната касационна жалба В. К. К. от гр. С., не взема становище. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. І ГПК и е процесуално допустима. По допустимостта на касационното обжалване съставът на ВКС, Търговска колегия, първо отделение приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, какъвто характер има и настоящото определение, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. І, т. 1 - т. 3 ГПК изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на В. касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за правомощията на съда в тази връзка представлява в случая съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно отхвърлянето на искането за издаване на заповед за изпълнение. И доколкото този въпрос е разрешаван по различен начин от съдилищата, видно от приложените към частната касационна жалба доказателства, както и предвид обстоятелството, че същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено заявлението на “Т” АД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето В. К. , въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.1 във връзка с чл.127, ал.1 ГПК. Според СГС в заявлението не се съдържат обстоятелствата, на които се основава вземането. Този пропуск, според приетото от въззивния съд, налагали извод, че заявлението не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1 ГПК и поради това същото следва да се отхвърли. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. От съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва извода, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, в това число юридическия факт, на който се основава вземането и периода от време за който се претендира. Посочването в заявлението, че сумата се дължи за ползвана топлоенергия не е достатъчно, затова защото същата може да се дължи от различни правопораждащи факти – договор или на неоснователно обогатяване. Настоящият състав счита, че в заповедното производство е недопустимо даването на указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл.410, ал. 2 ГПК не препраща изрично към чл. 129 ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл.410, ал. 2 във вр. чл. 127 и чл. чл.128 ГПК и по основателността на искането по чл. 411 ГПК. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК, която задължава съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт - заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл. 127, ал. 1 и 3 или по чл. 128, т. 1 и т.2 ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението. Предвид изложеното, въвзивното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 848/6.11.2008 год. по ч. гр. д. № 3742/2008 год. на Софийския градски съд, първо гражданско отделение. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: