Ключови фрази
Грабеж * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

Гр. София, 05 март 2013 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 271 по описа за 2013 г.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия М. И. Й., подадена лично и чрез служебния му защитник (адв. А. Д.), против решение № 466 от 28.12.2012 год. по в.н.о.х.д. № 785/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 6 състав, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо.
Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано със завишен размер на санкцията, която не съответствала на тежестта на извършеното деяние и на дееца, както и на целите по чл. 36 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а наказанието за справедливо наложено.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата,
изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши
касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С решение № 466 от 28.12.2012 год. по в.н.о.х.д. № 785/ 2012 год. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 6 състав потвърдил присъда № 213 от 06.07.2012 г. по н.о.х.д. № 2180/ 2012 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 35 състав, с която подсъдимият М. И. Й. бил признат за виновен в това, че на 11.01.2012 г. около 20.40 ч. в гр.С., от къща в[жк], ул. „....” № ...., направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1 бр. мъжко зимно шушляково яке на стойност 108.00 лв. от владението на Н. Х. Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като заварен на мястото на престъплението е употребил сила, за да запази владението върху откраднатата вещ и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 198, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 от НК наложил наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 304 от НПК съдът признал подсъдимия за невинен да е извършил деянието при опасен рецидив и го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК.
За изпълнение на наказанието от две години лишаване от свобода съдът определил първоначален строг режим в затвор, на основание чл. 61, т. 2, пр. 1 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Съдът приспаднал, на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 11.01.2012 г. до влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.
Наведеният довод за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователен.
Въззивната инстанция е подложила на повторна оценка и анализ всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия М. Й. обстоятелства, като е намерила за справедлива преценката на първоинстанционния съд.
Подсъдимият изложил в жалбата си, че при определяне на наказанието не били взети предвид редица смекчаващи отговорността обстоятелства, като: самопризнанието на фактите, описани в обвинителния акт, процесуалното поведение по време на съкратеното следствие, пълното съдействие за пестене на време на съда и средства на данъкоплатеца, разкаянието на подсъдимия, ниската стойност на откраднатата вещ, силното алкохолно опиянение, социалното и материалното положение, отхвърлената квалификация, че деянието е опит, неприлагането на института по чл. 58, във вр. с чл. 55 от НК като за опит.
Признанието на фактите, изложени в обстоятелствата част на обвинителния акт и съгласието на подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти, са взети предвид от закона за провеждане на съкратено съдебно следствие, а определеното в тази процедура наказание лишаване от свобода се намалява с една трета. Ето защо, инициираното съкратено съдебно производство по чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК пред първоинстанционния съд и спестените усилия и средства за неговото провеждане са довели до определяне на наказанието на подсъдимия Й. при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Признанието на фактите от подсъдимия не може да бъде повторно отчетено като индивидуализиращо обстоятелство, освен в случаите на дадени самопризнания преди започване на съкратената процедура, с които деецът е оказал съдействие на разследващите органи за по-бързото и пълно разкриване на престъплението (в т см: т. 7 от ТР № 1/ 2009). В проведения на 12.01.2011 г. (в хода на досъдебното производство) разпит на обвиняемия не се съдържат факти и обстоятелства за извършения грабеж.
Алкохолното повлияване на подсъдимия по време на осъществяване на престъпното посегателство не може да бъде прието за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като деецът сам се е поставил в това състояние.
Поведението на подсъдимия в хода на процеса, изразеното от него разкаяние за стореното, стойността на откраднатата вещ, социалното и материалното положение на дееца – всички тези смекчаващи обстоятелства са били взети предвид при отмерване на санкцията от три години лишаване от свобода, макар изрично да не са изброени в мотивите на съдебните актове. Отегчаващите обстоятелства не са повлияли съществено при определяне размера на наказанието, което е отмерено на специалния минимум, предвиден от закона.
Повдигнатата с обвинението правна квалификация, възприета и с присъдата, е за опит към грабеж на яке. При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление (в случая – по чл. 198, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК), като се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено (чл. 18, ал. 2 НК). Въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението за приложението на института по чл. 58, б. „а”, във вр. с чл. 55 от НК, тъй като не били налице условията за това.
Не всеки опит към престъпление задължително води до определяне на наказанието според привилегированите разпоредби на чл. 58 от НК. Изложените от въззивната инстанция доводи са убедителни и се опират на конкретната степен на осъществяване на изпълнителното деяние – подсъдимият е успял да установи своя временна власт върху чуждата вещ, но не е могъл да я задържи трайно, тъй като поведението му е било разкрито и деецът – задържан от пострадалия непосредствено преди да напусне двора на къщата. Противоправното поведение на подсъдимия Й. е започнало като кражба и е прерастнало в грабеж, тъй като деецът е употребил физическа принуда, за да задържи своето владение върху чуждата вещ. Изпълнителното деяние по чл. 198, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК не е било довършено, но е реализирано в по-големия обем от активни телодвижения, необходими за отнемане на вещта. Поради това и приложението на чл. 58, б. „а” от НК не е било основателно.
Стойността на предмета на грабежа (108 лева), останалото във фазата на опита изпълнително деяние, оказаната от извършителя яростна съпротива за запазване на владението върху вещта и предходните осъждания на подсъдимия не предпоставят наказанието от три години лишаване от свобода за несъразмерно тежко. След редукцията, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, подлежащото на изпълнение наказание от две години лишаване от свобода е в размер под минимално предвидения в закона за съответното престъпление, като по този начин е постигнат целения ефект и без да бъде приложен института по чл. 55, ал. 1, т.1 от НК.
Наложеното на подсъдимия М. Й. наказание е съответно на извършеното престъпление, на личността на дееца и на целите по чл. 36 от НК, поради което е справедливо. Отсъства необходимост от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и не се налага изменение на въззивното решение. Обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466 от 28.12.2012 год. по в.н.о.х.д. № 785/ 2012 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 6 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.