Р Е Ш Е Н И Е № 376 гр. София, 23 октомври 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ :ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1134/ 2014 година Производството е образувано по искане на осъдения В. С., за изменение на влязлата в сила присъда №36/26.06.2013г., обявена по нохд №433/2012г. на Районен съд /РС/ - Тетевен, в санкционната част, по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.3 от НПК. Депозираното искане е израз на недоволство от определените с атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, наказания. Излагат се подробни аргументи за несъответност на индивидуализираната санкция лишаване от свобода, при условията на ефективно изтърпяване, на обществената опасност на инкриминираното престъпление и на данните за личността на В. С. /чисто съдебно минало, положителни характеристики, влошено здравословно състояние, добро процесуално поведение и искрено разкаяние за случилото се/, като се поставя акцент на неправилната интерпретация на заеманата от осъдения длъжност – служител на МВР като отегчаващо отговорността обстоятелство. Релевират се оплаквания и за незаконосъобразност на наложеното наказание –лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, мотивирана с обекта на посегателство по чл.234, ал.1 от НК, който не е свързан с упражняваната от В. С. професия – полицай. Предлага се реализиране на касационните правомощия по чл.422, ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, чрез правоприлагане на института на чл.55 от НК и чл.66 от НК по отношение на санкцията лишаване от свобода, и отмяна на кумулативно предвиденото наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. В съдебно заседание на 14.10.2014 година В. С. не се явява, като след изрично заявено нежелание за лично участие в инициираната от него извънредна процедура, се представлява от упълномощен адвокат. В хода на пренията договорният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него доводи за явна несправедливост на наказателните санкции. Представител на ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на искането на В. С. за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №36 от 26.06.2013г., постановена по нохд №433/2012г., Тетевенски РС е признал В. А. С. за виновен в това, че на 29.06.2012г., в землището на [населено място], в лекотоварен автомобил, марка „модел” с ДК [рег.номер на МПС] , в съучастие като съизвършител с Б. Т. К., държал акцизни стоки- тютюневи изделия по смисъла на чл.4, ал.1, вр.чл.2, ал.2 от ЗАДС- 4500 броя кутии цигари с филтър, на стойност 14 850 лева, без изискуемия се по закон /чл.25, ал.1 и 2 от ЗТТИ, чл.28 от ЗТТИ, вр.чл.100, ал.1 от ЗАДС/ бандерол, като случаят е немаловажен, поради което на основание чл.234, ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, глоба в размер на 29 700 лева и лишаване от правото да упражнява професията на полицай или друга дейност в системата на МВР, за срок от ТРИ ГОДИНИ. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по внохд №317/2013г., по описа на Окръжен съд /ОС/ - Ловеч, финализирала с решение №10 от 20.01.2014г., с което е потвърден изцяло първоинстанционния съдебен акт . Искането на осъденото лице е допустимо за разглеждане при установения в чл.419 - 426 от НПК нормативен регламент, но преценено при съблюдаване на възраженията в него за явна несправедливост на наложените на В. С. наказания, сочи на неоснователност. Наказателната отговорност на осъдения С., лимитирана в обсега на материалноправните изисквания на чл.54 НК, е индивидуализирана при съобразяване на тежестта на инкриминираното престъпление и на личната опасност на неговия автор, в контекста на визираните в чл.36 от НК цели. Професионално е интерпретирана конкретиката на престъпното деяние. Неправомерното поведение на В. С. субсумира престъпния състав на чл.234, ал.1 от НК, при форма на изпълнително деяние - „държане на акцизни стоки без бандерол”, което с оглед естеството на засегнатите обществени отношения от значение за нормалното функциониране на стопанството; установеното по делото за начина на извършване на неправомерния акт; участващите в него лица; и количествените и стойностни параметри на акцизните стоки, предмет на посегателство; обосновава заключение за висока степен на обществена опасност на престъплението. При анализа на тежестта на престъпното деяние не следва да бъде игнорирана и честотата на този вид противоправни посегателства в обхвата на облика на общата престъпност, отразена в официалната статистика, което предопределя сериозна социална укоримост и предпоставя специално внимание на правоохранителните и правоприлагащи органи, чрез адекватна строгост в провежданата наказателна политика. При диференциране на санкционните последици е отдадено нужното значение и на данните за личността на В. С., проектирани в спецификата на престъплението, в което като поведенчески акт се проявяват обществени, психологически и индивидуални качества на дееца; и съдържими се в приложените по делото доказателствени материали. Отчетени са чистото съдебно минало на лицето /реабилитиран по право/, и акцентираните от защитата в искането – социален статус, семейно положение, влошено здраве /страда от диабет и нестабилна стенокардия/, добри характеристики и процесуални прояви, в рамките на които С. не признава вина и не заявява съжаление за съпричастност към случилото се. Демонстриран е юридически усет и при обсъждането на заеманата от осъдения С. длъжност - полицай в група „ППД”, сектор „Охранителна полиция при 06 РПУ- София, правилно ценено като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство. В качеството си на служител на МВР, на същия са възложени задължения по противодействие и предотвратяване на престъпни посегателства, които не само е пренебрегнал, но възползвайки се от своето положение и носейки поверените му униформено облекло, служебна карта и оръжие, се поставил в услуга на занимаващи се с престъпна дейност лица и участвал при осъществяването й. В разисквания аспект противоречи на буквата и духа на закона твърдяното от защитата на В. С., че визираният факт, относим към длъжностното качество на осъдения, не следва да се взема предвид при индивидуализация на санкцията, доколкото липсва криминализиран квалифициран престъпен състав за случаи, при които упражняваната професия „полицай” да е улеснила или спомогнала извършването на престъплението и постигането на вредоносния резултат. Безспорно е в теорията и практиката, че обстоятелствата, визирани в състава, очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което особената норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на престъпното посегателство е съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, поради което и те не могат след това да се яват едновременно и като такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и следващото се за него съответно наказание. Изведеното умозаключение, в съответствие с императивно установеното в чл.56 от НК, и приетото в доктрината и правораздавателната дейност на съдилищата, се отнася за всички признаци от състава /обективни, субективни и такива свързани с особеностите на личността на дееца/, и е правнозначимо за всеки основен, квалифициран или по-леко наказуем състав. Разглежданият казус илюстрира случай, обективиращ консумиран престъпен състав по чл.234, ал.1 от НК от лице, работещо като служител на МВР /полицай/ към инкриминираната дата, което не е изискуемо качество на субекта на престъпление, но несъмнено е индиция за по-висока степен на лична опасност на дееца, предпоставяща засилена наказателна репресия при неговото санкциониране и следва да се оценява в обсега на чл.54 от НК. Очертаните факти, правнорелевантни при лимитиране на наказателната отговорност, изграждат вътрешното убеждение на настоящия състав за правилно отмерване на санкцията на В. С. - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода /предвиденият в закона минимум/, при общ режим на изтърпяване, която не компрометира критериите за справедливост и стриктно корелира на предписаната в нормата на чл.36 от НК необходимост от поправително, предупредително и възпитателно въздействие спрямо осъдения и на идеята за генерална превенция на престъпността. Предложената аргументация категорично мотивира отсъствие на претендираните в искането на осъдения многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и на такива от изключителен характер, при които и най-лекото предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко, налагайки приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Липсват основания за ревизия на придобилата юридически стабилитет присъда №36 от 26.06.2013г. на РС-Тетевен, в санкционната част, по реда на възобновяването, и чрез прилагане на института на условното осъждане. Отлагане изпълнението на наложеното наказание - лишаване от свобода, изисква кумулативната даденост на лимитираните в чл.66 от НК материалноправни предпоставки относно размера на наложената санкция и съдебното минало на подсъдимото лице, които компетентният орган е суверенен и оправомощен, да преценени съвкупно с възможното постигане целите на чл.36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото. Нормата на чл.66 от НК отдава преимуществено значение на личната превенция, но това не обосновава пренебрегване на генералните възпитателни и предупредителни последици на наказателната санкция. Приложението на очертания институт по конкретното дело, очертаващо реализирана усложнена престъпна дейност по чл.234, ал.1 от НК, с участието на полицейски служител, при демонстрираната упоритост в осъществяване на този вид престъпления – своеобразни неправомерни посегателства, засягащи обществените отношения, свързани с търговията с акцизни стоки, като отрасъл на националното стопанство, с които органите на МВР са натоварени да се борят, сочи на опасност същият да бъде възприет като безнаказаност. Социалният отзвук от подобни престъпни деяния и очакванията на гражданите за насоченост на превенцията, налагат извода, че за постигане целите на наказанието, е наложително осъденият да бъде поставен в изолация Несъстоятелни са и доводите на защитата за допуснато нарушение при индивидуализация на отговорността на В. С., чрез определяне на допълнителната санкция лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Визираното наказание е кумулативно предвидено в особената материалноправна норма на чл.234, ал.1 от НК, наред със санкциите лишаване от свобода и глоба, и доколкото упражняването на професията „полицай” или друга дейност в системата на МВР, е несъвместимо с характера на извършеното престъпление, налагането му е задължително /чл.50, ал.1 от НК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. С. за изменение на влезлия в сила съдебен акт №36/26.06.2013г., обявен по нохд №433/2012г., по описа на Тетевенски РС, при предвидените в чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК условия за възобновяване. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.