5 Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр. София, 27 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря……...Марияна Петрова...………и в присъствието на прокурора…………....Атанас ГЕБРЕВ........…..изслуша докладваното от съдия……Топузова…… касационно дело № 940 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение от 14.04.2016г., постановено по внохд № П54/15 г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до установяване, проверка и преценка на релевантните факти, изразили се в игнориране и превратно тълкуване на доказателства. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва не уважаването на доказателствените искания на прокуратурата. Допуснатите съществени нарушения на процесуални правила, според прокурора са довели и до неправилен извод за невиновност на подсъдимите, с което е нарушен материалният закон. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Пред касационния съд протестът се поддържа от представителя на ВКП както е подаден. Защитникът на подсъдимия С. Ч. – адв. Г. И. счита, че по делото не са събрани доказателства, подкрепящи обвинението. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Защитникът на подсъдимия Д. Д. – адв. Л. П. счита, че протестът следва да се остави без уважение. Намира за неоснователно искането за разпит на свидетелите, поискани от прокурора, доколкото за същите обстоятелства са налице писмени документи. Споделя становището на въззивния съд, че представените доказателства за проведени разпити в САЩ не са годни доказателствени средства. Защитникът на подсъдимия П. Б. – адв. С. П. също счита, че изпратените документи от САЩ не са годно доказателствено средство, още повече, че не са такова и по американското право. Според защитника липсват доказателства за извършени престъпления по чл.321 и чл.253 от НК, тъй като обясненията на подсъдимите и наличните по делото копия от банкови документи подкрепят тезата , че подсъдимите са считали, че действат правомерно, с оглед развиването на бизнес с чужди инвеститори. В последната си дума подсъдимите Ч. и Б. молят за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява пред касационния съд. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 8 от 17.10.2014г., постановена по нохд № С-217/10г. на СГС, 24 състав, подсъдимите Ч., Д. и Б. били признати за невинни и оправдани както следва: 1. Подсъдимият С. Н. Ч. - по обвинението по чл.321, ал.3, пр.3 във вр. с ал.2 от НК; - по обвинението по чл. 253, ал.5 във вр. с ал.3, т.1, алт.3 във вр. с ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК; - по обвинението по чл. 313, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. 2. Подсъдимият Д. Г. Д. - по обвинението по чл.321, ал.3, пр.3 във вр. с ал.2 от НК.; - по обвинението по чл. 253, ал.5 във вр. с ал.3, т.1, алт.3 във вр. с ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 от НК; - по обвинението по чл. 313, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. 3. Подсъдимият П. Л. Б. - по обвинението по чл.321, ал.3, пр.3, алт.3 във вр. с ал.1 от НК; - по обвинението по чл.253, ал.5 във вр. с ал.3, т.1, алт.3 във вр. с ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. По протест на прокурор при СГП срещу оправдателната присъда било образувано внохд № П54/15г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в. С решение № 9 от 14.04.2016г., въззивният съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Протестът е основателен. С определение от 11.04.2013г., постановено по нохд № С-217/10г., поради невъзможност за участие в производството на член от състава на съда, първоинстанционният съд отменил извършените процесуално - следствени действия и започнал разглеждането му от стадия на даване ход на съдебното следствие. В същото съдебно заседание съдът на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК прочел показанията на разпитаните до този момент свидетели пред предишния съдебен състав, които впоследствие обсъдил в мотивите на присъдата. В мотивите на въззивното решение (л.78 от внохд) апелативният съд е изложил съображения, че този начин на приобщаване на свидетелските показания е в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото заобикаля принципа за неизменност на състава на съда, който разглежда делото. В допълнение към тези изводи, които се споделят от настоящата инстанция, следва да се отбележи, че прочитането на свидетелските показания по този ред е възможно при неявяване на свидетеля и дадено от страните съгласие за това. В случая за съдебното заседание тези свидетели не са били изобщо призовани, за да е налице първата от двете предпоставки по чл.281, ал.1, т.5 от НПК. Пред въззивния съд представителят на прокуратурата е поискал свидетелите да бъдат разпитани, което искане съдът е оставил без уважение. В мотивите на въззивното решение са изложени аргументи, че не е необходим разпит на свидетелите, съдържанието на чиито показания може да бъде ефективно заменено с писмени доказателства, установяващи банковите преводи. Въпреки изключването на тези свидетелски показания от доказателствата по делото (с което е направен опит за саниране на допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение), въззивният съд ги е коментирал в решението си (л.79, абз.2 от мотивите). С анализа на свидетелските показания, които сам е изключил от доказателствената маса и преценката им в контекста на доказаност на обвинителната теза, въззивният съд на свой ред е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Предмет на показанията на свидетелите - банкови служители е не само фактът на откриване на сметки и осъществяване на банкиране, а и поведението на подсъдимите Чамов и Д., което е от значение при преценката на достоверността на техните обяснения относно мотивите за извършените от тях действия, а оттам и за субективната страна на деянията. Отказът за допускане и разпит на посочените от прокуратурата свидетели е ограничил правата на обвинението като страна в процеса. Съображенията, изложени от въззивната инстанция относно процесуалната негодност на приложените меморандуми в изпълнение на съдебна поръчка до САЩ се споделят и от касационния съд. За да приеме от обективна страна, че липсват доказателства за предикатното престъпление, въззивният съд се е позовал единствено върху негодността на меморандумите, приемайки, че предвид установената практическа невъзможност за разпит на пострадалите от първоначалното престъпление американски граждани, извършването му остава недоказано. Извън вниманието на съда са останали писмени доказателства и доказателствени средства, от значение за установяване на обстоятелства от предмета на доказване, включително и относно предикатното престъпление. Така, на л.10 и л.15 в т.6 от ДП са приложени банкови документи, издадени от Б. оф Америка с искане за връщане на плащания, направени на 27.03.2008г. и 02.04.2008г. с бенефициент С. Ч., в които е посочено, че изпращачът твърди измамливи действия при плащането. На л.143 и л.153, т.1 от ДП са приложени официални писма, издадени от правното аташе към посолството на САЩ в София, удостоверяващи факта на водено разследване, извършени арести и съдебни дела в Съединените щати за теле маркетингови и лотарийни измами с участието на израелски граждани. Като извършители на измамите са в писмата са цитирани имената на израелските граждани М. Т., Я. Л., Е. Д. и Р. Б., а сред пострадалите е американската гражданка Д. П.. С протокол за доброволно предаване (л.8 и сл. от т.1А от ДП) св. И. С. е предоставил сключени договори за наем между него лично и като пълномощник на П. С. с Я. Л. и Р. Б., по силата на които на израелските граждани са дадени под наем апартаменти и офиси в[жк]и на [улица] [населено място]. В протокол за оглед на веществени доказателства на л.18, т.4 от ДП е отразено извършването на оглед на веществени доказателства иззети с протокол за претърсване и изземване от 07.04.2008г. на жилището на подсъдимия Чамов в [населено място]. Под № 13 е отразено изземването на факс с данни на банката, банковата сметка и наредител на превода Д. П., изпратен от офиса на [улица], за който е депозирано заключение на графическа експертиза на л.27, т.1А от ДП, че е изписан ръкописно от св. И. С.. Показанията на св. С. са преценени от въззивния съд като такива с ниска информационна стойност. Разпитът на този свидетел пред първоинстанционния съд е схематичен, като липсата на спомен за част от обстоятелствата, за които е дал показания на л. 5 и сл., т.1А от ДП, не е констатирана и показанията му не са били прочетени въпреки наличието на основания по чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК. Този пропуск не е отстранен от въззивната инстанция. Показанията на този свидетел са от принципно значение за установяването на причинна връзка между имуществения предмет на изпирането на пари и предикатната дейност. С оглед изложеното касационният съд намира, че са допуснати нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК, като са игнорирани част от доказателствата по делото и не е извършен цялостен анализ на доказателствения материал. Нарушенията са съществени, тъй като сочат на порок във формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. Допуснатите съществени нарушения на процесуални правила обуславят отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат разпитани свидетелите, чиито показания са били незаконосъобразно приобщени към доказателствения материал от първоинстанционния съд, както и св. И. С.. Оплакването в протеста за нарушение на материалния закон няма как да бъде разгледано, тъй като указания по приложението на закона могат да бъдат дадени при наличието на фактическа обстановка, основана на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 9 от 14.04.2016г., постановено по внохд № П54/15 г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.