Р Е Ш Е Н И Е   № 131   София,  21 май  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети  февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                   ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 79/2010  година Производството е образувано на основание протест на Апелативна прокуратура-София срещу въззивна присъда № 80 от 09.12.2009г. по внохд № 614/2009г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия,шести състав. В протеста ,който се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура се релевира довод за нарушение на закона. Прави се искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимата по делото Н. И. В. лично и чрез защитника си моли присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 65 от 17 октомври 2006г. по нохд № 1156/2005г. Софийският градски съд е признал подсъдимата Н. И. В. за ВИНОВНА в извършено на 1 ноември 1999г. в гр. С. престъпление по чл.282,ал.2 вр.с ал.1 НК,затова,че като длъжностно лице-касиер в Б. „Росексимбанк” АД,сега ДЗИ нарушила служебните си задължения-да провери,преброи и обработи сума в местна и чуждестранна валута при извършване на плащане,от което настъпили значителни вредни последици за банката в размер на 19 800 щ.долари с левова равностойност 36630,20 лева,поради което и на основание чл.54 НК Я ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО да упражнява счетоводно-отчетническа дейност за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Признал е подсъдимата за ВИНОВНА и в извършено по чл.244,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК престъпление,тъй като на същата дата и по същото време е направила опит да прокара в обръщение подправени парични знаци-19 800 щ.долара с левова равностойност 36 630,20 лева,като опита останал недовършен по независещи от нея причини,поради което и на основание чл.54 НК Я ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимата ОБЩО наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и лишаване от право да упражнява счетоводно-отчетническа дейност за срок от четири години. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. По жалба на подсъдимата,Софийският градски съд е ОТМЕНИЛ присъдата и ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва: Признал е подсъдимата Н. И. В. за НЕВИНОВНА в това ,че на 1 ноември 1999г. в гр. С. като длъжностно лице-касиер по смисъла на чл.93,т.1,б.”б” НК е нарушила служебните си задължения-да провери,преброи и обработи сума в местна и чуждестранна валута при извършване на плащане,допускайки замяна на действителни с подправени парични знаци в размер на 19 800 щатски долара,с левова равностойност 36 630,20 лева по курса на деня в БНБ,с цел да набави за себе си имотна облага и от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 36 630,20 лева за ТБ”Росексимбанк” АД,поради което и на основание чл.304 НПК Я ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение по чл.282,ал.2 вр.с ал.1 НК. Признал е подсъдимата за НЕВИНОВНА и в това,че на същото място и по същото време направила опит да прокара в обръщение подправени парични знаци-19 800 щатски долара,с левова равностойност 36 630,20 лева,за които е знаела,че са подправени,като опитът е останал недовършен по независещи от нея причини,поради което и на основание чл.304 НПК Я ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение по чл.244,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК. Касационният протест е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН: В същия се поддържа,че фалшивите банкноти са подадени от подсъдимата на Ст. Р. и достъп до тези парични знаци не е имал никой от банката освен нея. Освен това доказателствата са категорични,че Р. не е разполагала с време и с възможности,след получаване на парите да ги подмени. По отношение на обвинението по чл.282 НК съгласно протеста,подсъдимата е нарушила служебните си задължения свързани с получаване и обработване на инкриминираната сума,респ.при предаването й на С. Р. Неправилно съдът е приел,че извършеното от нея нарушение на т.5 от длъжностната й характеристика е „формално” и касае единствено дисциплинарната й отговорност. В съдебно заседание прокурорът счита,че макар и да няма преки доказателства,налице са косвени които в тяхната последователност водят до извод,че подсъдимата е нарушила служебните си задължения-не е изброила парите,изготвила е нова заявка при вече съществуваща от предходен ден. Освен това,не е отчетено обстоятелството, че единствено подсъдимата е имала възможност да подмени парите. Нарушена е обективната логика,което е довело до неправилен съдебен акт. Касационният състав установи следното: Прието е от фактическа страна,че на 29 октомври 1999г. Станя Р. попълнила заявка за теглене на сумата 98 000 щатски долара в брой от АД”Росексимбанк” ,където имала валутен влог. Имала намерение да пренесе парите в „Евробанк” и ги остави на депозит при по-висока лихваговорила срещу заплащане превоз на щатската валута с инкасов автомобил на „Евробанк” със служители по сигурността. На 01.11.1999г. се явила в АД”Росексимбанк” след 14.30ч. Касиерката С. Н. ,на която предала заявката била в обедна почивка,при което подсъдимата предложила тя да изплати сумата,тъй като нямало значение кой касиер ще я обслужи. Заявила,че следва да попълни нова заявка и след обработка на документите пристъпила към изплащане на сумата. Прието е,че подсъдимата отворила торбата,която представлявала ценна пратка,оттам взела една връзка съдържаща 10 пачки с банкноти от 100 щатски долара или общо 100 000 щатски долара. От тези пачки подсъдимата отделила една,от която изтеглила 22 броя банкноти,доколкото исканата от Р. сума била 97 800 щ.д. и преброила машинно само съдържимото в тази пачка. След това подсъдимата предала парите на Р. ,която ги прибрала в торбичка. Оттам Р. придружена от охрана се качила в инкасовия автобомил на „Евробнак” заедно с водача и охраната. Св. Б. също от охраната се качил с лицето Л. придружаващ Р. в пилотния автомобил. Пристигайки в „Евробанк” двата автомобила директно влезли в гаража за инкасова дейност. От там Р. придружена от охрана се качила в банковия салон за обслужване на клиенти,където св. Б касиер,по указание на управителя на банката взела пачките с пари,от които девет пачки били с нов фабричен бандерол на Федералния резерв на САЩ и ги занесла на четвърта каса,където се намирал апаратът за проверка истинността на паричните средства. При проверката се установило,че в две от пачките само първата банкнота с номинал 100 щ.долара е истинска,а останалите 99 банкноти са неистински. Общият брой на неистинските банкноти възлизал на  198,а стойността им на 19.800 щ.долара. Веднага била уведомена АД”Росексимбанк”,Радойкова се върнала обратно ,където отново било потвърдено наличието на нестински банкноти. По-късно банката възстановила сумата,предавайки на Р. истински щ.долари,а стойността на неистинските банкноти била осчетоводена като липса за банката,преименувана по-късно на „ДЗИ Банк” АД. При изложената фактическа обстановка въззивният съд е приел,че деянието по чл.282 НК е несъставомерно,а това по чл.244 НК е недоказано от обективна и субективна страна,на които основания е оправдал подсъдимата. По отношение обвинението за деяние по чл.282 НК правният извод на въззивния съд е обоснован и законосъобразен. Подсъдимата е работила в частна търговска банка,каквато е била АД „Росексим банк” и макар да е била длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1 б.”б” от НК,същата не може да носи наказателна отговорност за престъпление по служба. Това следва от съдържанието и мястото на нормата на чл.282 НК,която е включена в глава осма на НК-озаглавена- престъпления против дейността на държавните органи,обществени организации и лица,изпълняващи публични функции. Подсъдимата не е участник в обществените отношения,свързани с дейността на държавните и обществените организации и не се намира в тяхната система. В този смисъл нарушението или неизпълнението на служебните й задължения,като касиер в процесната банка не водят до съставомерност на деянието по възведената правна квалификация. В останалата част доводите на обвинителната власт са основателни. За да оправдае подсъдимата за деянието по чл.244 НК, въззивният съд е приел,че няма доказателства за това подсъдимата В. лично да е поставила 198 неистински банкноти в сумата пари,предоставени на Ст. Р. Нямало доказателства,че подсъдимата е знаела за наличието на такива банкноти,доколкото ценната пратка е пристигнала от чужбина. Нямало доказателства от записи на камери, чрез които да се проверят обясненията на подсъдимата,тъй като на инкриминираната дата видеокасетофонът не работел и не е записвал. В този смисъл не било доказано,че подсъдимата е сложила неистинските банкноти сред другите истински. На следващо място е приел,че въпреки инцидента на 01.11.1999г. с подмяната на щатските долари,не са извършени претърсване и изземване на помещенията,в които е работила подсъдимата,съседни помещения в които работят други оперативни касиерки,както и не са проверени личните вещи на подсъдимата-дрехи,чанта и пр.т.е. не е проверено ,ако подсъдимата ги е подменила,къде са истинските банкноти от 19 800 щ.долари. Също така,че не било установено кога са предоставени на подсъдимата парите,съставляващи ценната пратка в качеството й на оперативен касиер. Съдът се позовава на показанията на св. Н. Т. ,която не давала информация за това. Съдът обаче не е обърнал внимание,че според свидетелката „ се предават с документ на касиера”. Последното обстоятелство сочи,че предаването на ценната пратка може да се установи именно чрез съответния документ удостоверяващ предаването. Приел е още,че процесуалната невъзможност да се огласят показанията на свидетелите очевидци Р. и Л. лишава съдебните инстанции от важни доказателства от значение за изясняване на обективната истина. Съображенията на съда биха били верни,ако по делото ,освен показанията на починалите свидетели относно действията на подсъдимата нямаше други доказателства. В случая обаче са налице достатъчно косвени доказателства,които в тяхната логическа взаимовръзка могат да обусловят друг правен извън този приет от въззивния съд. Аргументите на касационния състав са следните и изхождат от събраните по делото гласни доказателства. Св. Кр. К. е заявил,че не е възможно да се извърши размяна на ценната пратка от пътя от „АД”Росексим банк” до „Експрес банк” АД. Такава не може да се извърши и от банката до инкасовата кола,което разстояние е 20 метра. На следващо място е установено,че подмяната на банкнотите от трезора до касата на оперативния касиер,също не може да се извърши. Парите са вакумирани,главният касиер няма достъп до тях,а пратката в цялост се предава на оперативния касиер. Връзката се отваря и проверява от оперативния касиер вътре в неговото помещение,което както е установено е самостоятелно с отделна врата и не се позволява достъп на други лица. Установено е също така,че не е възможно във вакумираната пратка да има подправени банкноти. Анализът сочи,че единственият човек,който има достъп до съдържанието на пратката е съответния оперативен касиер,който разкъсва найлоновия плик и изважда наличните в него 10 пачки с банкноти. От тук насетне,задължение за установяване съдържанието на плика има само касиера,т.е. подсъдимата В. Съгласно задълженията й визирани във Вътрешни правил на „Росексим банк” АД за касова дейност Глава трета т.31 и тези в длъжностната й характеристика, тя е била длъжна да преброи-машинно или полистно пачките с банкноти,да провери-на машина или с ръка вида и състоянието на всяка от банкнотите,след преброяването да удостовери с подпис върху официалния бандерол или с нов печат на банката обстоятелството,че тя е имала достъп до поверените й банкноти. Тезата,че след като не ги е броила,проверявала и пр.тя не може да знае,че дадените на С. Р. банкноти са неистински , от което би следвало,че тя няма умисъл за неправомерно и противозаконно действие е несъстоятелна. От данните по делото е видно,че В. е със стаж от 10 години като банков касиер. Неправдоподобно е обяснението й,че тя не ги брои и проверява,защото били с оригинална бандерола-от чужбина. Това обяснение обезмисля реда и правилата регламентирани в банката,но това обяснение има за цел да обезпечи защитната й теза,че не е знаела за наличието на неистински банкноти след като не ги е проверявала. Системата от нарушения при изпълнение на задълженията й на оперативен касиер обективират и съзнателното й отношение към извършеното действие-предаване на банкноти за които знае,че са неистински. При създадения хронологичен ред на получаване,разпечатване,проверяване на съдържанието на пратката с пачки банкноти ,установен по делото , от който става ясно,че след постъпването в касата на оперативния касиер единствено последният разполага с фактическа власт върху поверените му парични средства следва,че подсъдимата В. е единствения човек с достъп до парите. При установеното от гласните доказателства,че пратката получена от трезора с печати на Държавния федерален резерв на САЩ,който е гаранция за това,че банкнотите щатски долари са истински,следва извода,че тези банкноти могат да се подменят само от подсъдимата. Оттук насетне,предаването им на С. Р. в инкриминирания вид-19 800 неистински, е основание за ангажиране на наказателната й отговорност. По правилата на формалната логика следва,че няма кой друг да ги подмени освен подсъдимата. Съдът не е съпоставил и обсъдил обясненията на подсъдимата,че е изплатила на Р. от един и същ плик нови щатски банкноти оформени в ценна пратка с нарочна пломба,получени от федералния резерв, с данните от извършената ревизия. Последната е установила,че оригиналните действителни банкноти,получени от федералния резерв са от една и съща серия „АG” и с поредни номера,а недействителните носят различни серии АА ,АС, АD,АЕ,АН,АL ,номерата не са поредни,а някои се повтарят трикратно по серия и номер. При извършената на първи ноември ревизия в края на работния ден било установено, че седем от десетте върнати в АД”Росексим банк” пачки не отговарят на описа върху найлоновия плик,от който подсъдимата е твърдяла,че ги е извадила.. Само три от пачките отговаряли на съдържанието от найлоновия плик,за който е обяснила,че го е разпечатала пред клиентката. Съвкупността от доказателства води на друг извод,извън приетия от въззивния съд. Доколкото съдът е имал съмнение в категоричността на депозираните доказателства следваше да изясни от банкова техническа експертиза дали щемпела на Федералния резерв поставен на всяка ценна пратка е достатъчна гаранция ,че банкнотите в нея са истински,респ.възможно ли е при такъв трансфер да се допуснат неистински банкноти. Освен това би могъл да изясни кога са предоставени на подсъдимата парите,съставляващи ценната пратка от св. Т,което обстоятелство както се посочи по-горе е документирано. Деянието е с особено висока степен на обществена опасност. Независимо,че парите са излезли от частна банка,възможността длъжностно лице от такава институция да прокара в обръщение неистински парични знаци е действие,което драстично засяга доверието в банковата институция въобще. В този смисъл вътрешното убеждение на съда следва да е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,включително и на данни за личността на подсъдимата, от значение за правилното му решаване,така както изискват разпоредбите на чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Като не е съобразил изложените обстоятелства въззивниятг съд е постановил присъдата си в нарушение на чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,което предпоставя отменяване на присъдата в частта по чл.244,ал.1 вр.с чл.18 НК и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да се изясни посредством допълнителна банкова експертиза дали поставения щемпел на Федералния резерв на САЩ съставлява достатъчна гаранция за истинността на банкнотите щатски долари съдържащи се в ценна пратка,респ. възможно ли е при трансфер да се допуснат неистински банкноти, както и ,да се изиска и провери съответния документ,за който св. Т касиер през инкриминирания период свидетелства в съдебно заседание на 25 ноември 2009г. Следва По преценка,съдът може да провери респ.събере и други доказателства,каквито правомощия има съгласно чл.332 НПК. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 80 от 09.12.2009г. по внохд № 614/2009г. по описа на Софийския апелативен съд,в частта с която подсъдимата Н. И. В. е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл.244,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК.ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата протестирана част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: