Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 119/2019 год.


гр. София, 21.01.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4676 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на С. М. Ш., с постоянен адрес в [населено място], живуща в Република Чехия, [населено място], чрез пълномощника й адв. Ив. Н. от ВТАК, против въззивното решение № 212 от 14.08.2018 год. по гр. д. № 61/2018 год. на Великотърновския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 17.11.2017 год. по гр. д. № 892/2016 год. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката против „Дунавия” АД, в несъстоятелност, със седалище в гр. Русе, установителен иск за собственост на 49.640 % ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], З. п. з., [улица], с площ 1 686 кв. м., по предходен план парцел ** п.п., заедно с построената в него сграда цех Стерилен - Карвало с идентификатор ****, със застроена площ 540 кв. м.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск за собственост бъде уважен. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Н., поддържа евентуално довод за недопустимостта му, поради което и същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане с оглед извършване на необходимите съдопроизводствени действия. Претендира и присъждане на направените разноски., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по касационната жалба - „Дунавия” АД, /в несъстоятелност/, представляван от синдика Д. Б., чрез пълномощника му адв. Ж. Н., оспорва жалбата като неоснователна по съображенията в писмения отговор, с искане въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационното обжалване на горното въззивно решение е допуснато с определение на настоящия състав на ВКС № 361 от 2.07.2019 год. за проверка относно вероятността за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 год.по гр. д. № 1/2001 год. ОСГК на ВКС/.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото и извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен установителен иск за собственост на посочените в исковата молба идеални части от недвижим имот, като ищцата се е позовала на възстановяване на собствеността върху същите по ЗВСОНИ като наследник на бивши акционери в одържавено през 1947 год. предприятие „Винома” АД. Позовала се е на данните за дялово участие на наследодателите й в предприятието на основание нарочен баланс, като относно правата й е представено и решение на Върховния административен съд по адм. д. № 7170/ 2001 год., с което е признато право на обезщетение с компенсаторни записи по реда на чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 5 ЗОСОИ. Ищцата, сега касатор, се е позовала и на заповед № 407 от 23.02.1994 год. на кмета на община Русе, с която е наредено отписване от актовите книги за държавна и общинска собственост описания в същата недвижим имот и съществуващите в него сгради в размер на 91.277 % ид. ч., част от описания такъв по АДС 8381 от 20.02.1987 год.
Въззивният съд, като приел заявената с исковата молба претенция за редовна, постановил решение по съществото й, като, потвърждавайки първоинстанционното решение, отхвърлил иска за собственост на описания недвижим имот поради липса на релевираните от ищцата основания – наследство и реституция. Приел, че не е настъпил реституционния ефект по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Действително по делото е установено, че ищцата е наследник на акционерите във „Винома” АД – родителите й В. С. М. и Н. Р. с дялово участие съответно 45.687 % и 0.340 % /въз основа данните на представения нарочен коригиран баланс/, с дял 1/2 ид. ч. като един от двамата им наследници /въз основа на представените удостоверения за наследници/, но липсват доказателства за имуществото на национализираното предприятие „Винома” АД към момента на национализацията му през 1947 год. Данните по делото за образуването му /едва/ през 1945 год., липсата на такива за одържавяването, с оглед съставения чак през 1987 год. акт № 8381, в който липсва отразяване на имот на бившето предприятие, както и невъзможността на вещото лице да посочи терена на имота му към национализацията поради липса на картен материал, е обосновало извода на въззивния съд за неоснователност на иска за собственост по отношение на терена. Относно претендираната сграда съдът е обосновал извода си за неоснователност на иска на установения от доказателствата факт, че същата е построена след одържавяване на бившето предприятие „Винома” АД и не е идентична с част от сградите по заповедта на кмета от 1994 год. Освен това, съдът посочил, че последната няма правопораждащо действие, с оглед възстановяване на собствеността на основание ЗВСОНИ при наличие на предвидените в него предпоставки, част от които в случая не са установени – какво имущество е притежавало бившето предприятие при национализирането му и дали то реално съществува в този размер към влизане в сила на реституционния закон.
Настоящият състав намира, че постановеното въззивно решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, което обосновава извод за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания за отстраняване на нередовността /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/. Спорът между страните е за собствеността върху недвижим имот, за който ответникът се легитимира като собственик с нотариален акт № 177 от 2008 год., а ищцата, сега касатор, се позовава на възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ и наследство. Релевираните основания предполагат посочване в обстоятелствената част на исковата молба на фактите, от които произтича придобиването на процесния имот, в т. ч. и тези към миналия момент на одържавяването на имота от бившето предприятие. При поддържаното твърдение от ищцата, че е собственик на основание възстановяване на собствеността на акционерното дружество, като наследник на част от акционерите му, следва да изложи и твърдения за фактите, въз основа на които правото е възникнало и притежавано от това дружество, към момента на национализацията, тъй като тези факти съставляват основанието на предявения иск, по което съдебното решение ще формира сила на пресъдено нещо. Съгласно задължителните указания в ТР № 1 от 4.01.2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба. Затова, когато ищецът основава претенциите си за собственост на реституция в полза на неговия праводател, редовността на исковата молба налага излагане на твърдения за обстоятелствата, от които произтича правото на възстановяване, тъй като неговото право на собственост произтича от това на праводателя му и следователно основанието на спорното право е осъщественият в полза на праводателя придобивен способ заедно с факта на правоприемството /решение № 67 от 24.06.2014 год. по гр. д. № 7350/2013 год. ІІ г. о. на ВКС/.
В случая липсват твърдения за фактите относно собствеността и основанието, на което бившето предприятие „Винома”АД е било собственик на претендирания имот, както и такива относно състоянието и статута му към момента на национализирането, респ. възстановяването му, релевирането на които факти се изисква от позоваването на ищцата на възстановяването на собствеността на процесния имот по реда на ЗВСОНИ, с оглед необходимостта от произнасяне по наличие на предвидените в закона предпоставки. Горните факти представляват част от основанието, на което е предявен иска за защита на спорното право, поради което и следва да бъдат релевирани в исковата молба, а не да се извеждат от представени по делото доказателства, в т. ч. заключения на вещи лица по други дела и съдебни решения по такива.
Непосочването на горните факти, като част от обстоятелствата, на които се основава искът, представлява нередовност на исковата молба, по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Това налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за предприемане на необходимите процесуални действия за отстраняване на констатираната нередовност в обстоятелствената част на исковата молба съгласно горните съображения. При релевиране на посочените факти, съдът ще следва да даде и съответните указания на страните за представяне на доказателства /напр. относно собствеността на имота в лицето на бившето предприятие, относно идентичността му с процесния имот и др./. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК в зависимост от изхода по делото.
По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 212 от 14.08.2018 год. по гр. д. № 61/2018 год. на Великотърновския апелативен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията за предприемане на процесуални действия за отстраняване нередовностите в исковата молба.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: