Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София, 31 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 67/2015г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. Г., депозирана чрез неговия защитник срещу решение №260 от 12.12.2014г. на Апелативен съд /АС/- Велико Търново, с което е потвърдена обявената по нохд №616/2014г. присъда на Плевенски окръжен съд /ОС/ . В жалбата на подсъдимото лице, дословно възпроизвеждаща съдържанието на подадената пред Великотърновски АС въззивна жалба, се релевират бланкетни оплаквания за допуснато нарушение на закона, довело до постановяване на осъдителен съдебен акт, при липса на категорична доказаност на обвинението по отношение на упражнената от Г. Г. чрез сила и заплашване принуда, при отнемане на инкриминирания предмет. Поставя се акцент на обстоятелствата, че по делото не са приложени медицински удостоверения за нанесения на Р. П. побой и не е приобщен като веществено доказателство използваният при грабежа нож, който не е открит у посочения за извършител, при задържането му. Декларира се и явна несправедливост на наложеното наказание, несъобразено с направените признания и оказаното процесуално съдействие. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакуваното въззивно решение или ревизия на съдебния акт, в санкционната му част. В съдебно заседание на 24.03.2015г. подсъдимото лице, редовно уведомено, не се явява и се представлява от служебен защитник, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №60 от 13.10.2014г., по нохд №616/2014г., Плевенски ОС е признал Г. Г. Г., за виновен в това, че на 10.05.2014г., в [населено място], при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи /сумата от 450 лева/, от владението на С. Л. Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 от НК, го осъдил на ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор. С обжалваното решение №260 от 12.12.2014г., постановено по внохд №291/2014г., в инициирана по жалба на подсъдимото лице въззивна процедура, АС-Велико Търново е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При реализирания съдебен контрол, ВКС не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в доказателствената дейност на съдебните инстанции, довели до погрешни изводи за основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние с изискуемите се за престъпната съставомерност обективни признаци - сила и заплашване. Мотивирано първостепенният съд и Великотърновски АС са приели, че свидетелските показания на пострадалия С. Й. и на придружаващия го в инкриминираната нощ Р. П. са последователни, убедителни и житейски правдиви при излагане на значимата фактология за предявеното на Г. Г. обвинение за грабеж . Разпитаните лица пресъздават с подробности и в детайли времето, мястото и начина на осъществяване на неправомерните действия на подсъдимия, безусловно идентифициран в хода на проведеното досъдебно разследване и в съдебната фаза на наказателния процес, като са категорични досежно нанесения на П. побой /удар с юмрук и ритник/ и за използвания спрямо Й. нож при отнемането на намиращите се в джоба на връхната му дреха пари /450 лева/, който жертвата на престъпното посегателство успял да визуализира като големина и размери. Достоверността на визираните гласни доказателствени средства е проверена чрез съотнасяне с останалата доказателствена маса, като в обсега на задълбоченото й обсъждане са преодолени съществуващите противоречия. Фактическите данни за инкриминирания грабеж, съдържими се в разказа на присъстващата на местопрестъплението И. Г., с която подсъдимият Г. живеел на съпружески начала и в изявленията на полицейския служител Б. Б. за случилото се, и споделеното от С. Й. и Р. П. непосредствено след инцидента, с нужната степен на доказателствен интензитет обосновават упражнена от извършителя на посегателството против собствеността принуда. Изведеното заключение не се опровергава от наведените от служебния защитник на Г. Г. доводи, че по делото не са представени медицински удостоверения за причинени на Р. П. телесни увреждания и при задържането на подсъдимото лице на 20.05.2014г. /дата, последваща инкриминираното престъпно деяние/ не е открит нож, който да е приложен надлежно като веществено доказателство. Предметът на доказване, очертан в чл.102 от НПК и сочещ на фактите за извършеното престъпление и авторството, трябва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и чрез визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След инкорпориране и анализ на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни заключения по обвинителната теза на прокурора. При формирана убеденост за нейната безспорна доказаност, правно ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за приобщаване на фактически данни по наказателното дело или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, респективно, че част от събраните доказателства са лишени от процесуална стойност. При колебания на съда по отношение на извършването на престъплението и съпричастността на обвиняемия /подсъдим/, при доказателствена непълнота или негодни доказателствени средства, санкционните последици за обвинителната власт се обективират в обявяване на оправдателна присъда. Конкретиката в разглеждания казус очертава изискуемата се доказателствена обезпеченост на повдигнатото от прокуратурата обвинение за осъществено на 10.05.2014г. от Г. Г. отнемане на чужди движими вещи /парична сума в размер на 450 лева/, чрез сила и заплашване, поради което са процесуално ненужни акцентираните писмени и веществени доказателства, като отсъствието им не внася съмнения относно съставомерните характеристики на престъпното посегателство, предпоставило отговорността на подсъдимия по чл.199, ал.1, т.4 от НК. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Г. Г. се субсумира от нормата на чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.„а” и „б”от НК. Грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ/, всяка от които сама по себе си осъществяваща състав на престъпно деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При визираното умишлено съставно престъпление съотнасянето и зависимостта между отделните посегателства се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което тя предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен при грабежоподобната кражба по чл.198, ал.3 от НК, при която употребените сила и заплашване са насочени към запазване владението върху откраднатата вещ. Използваната на 10.05.2014 година от подсъдимото лице принуда за отнемане на притежаваните от С. Й. пари /450 лева/, и последващите действия по прекъсване на владението на собственика и установяване на своя фактическа власт върху чуждия предмет, консумират обективните и субективни дадености на лимитирания състав, като с оглед предходните му осъждания по нохд №441/2008г., нохд №471/2008г. и нохд №3423/2009г. на Плевенски ОС и Плевенски РС за престъпни деяния по чл.199, ал.1,т.4 от НК и чл.297 от НК, инкриминираното престъпление е квалифицирано, при условията на опасен рецидив. По справедливост, при съблюдаване на тежестта на престъпното деяние и личността на Г. Г., и в съответствие с визираните в чл.36 от НК цели на наказанието, е отмерена и подлежащата на изтърпяване санкция - лишаване от свобода за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. При диференциране на наказателната отговорност на подсъдимия съдебните инстанции са взели предвид индивидуализиращите инкриминирания акт времеви и пространствени параметри /през нощта, в близост до гробищен парк/; механизъм на извършване, с отчитане на интензитета на употребената принуда, на проявлението й в двете предвидени в закона форми - сила и заплаха, и на манифестираните грубост и дързост. Коментирани са и относимите към личната опасност на дееца данни- възраст, социален статус, липса на ценностна система и паразитен начин на живот /използване на жената, с която съжителствал за печалба на пари за издръжка чрез проституция/, с подчертано внимание на обремененото съдебно минало. Приложеното по делото свидетелство за съдимост сочи на извършени множество престъпления /16 (шестнадесет) на брой/, предхождащи инкриминираното деяние, 13 (тринадесет) от които извън обхвата на релевантните за правната квалификация по чл.199, ал.1, т.4 от НК - опасен рецидив, и индицира на изградени трайни антисоциални навици, демонстрирана престъпна упоритост, отсъстващ поправителен ефект на изтърпените наказания и нежелание за социална интеграция, мотивиращи адекватни на репресивната и възпитателна функция на санкцията последици. Предложената аргументация мотивира касационния състав да приеме, че в рамките на предоставената му компетентност в настоящото производство, следва да остави в сила атакувания акт на АС-Велико Търново, по внохд №291/2014г., с който е потвърдена първоинстанционната присъда №60 от 13.10.2014г., обявена по нохд №616/2014г. на Плевенски ОС. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №260 от 12.12.2014г., постановено по внохд №291/2014г., по описа на Великотърновски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.