Р Е Ш Е Н И Е № 60212 гр. София, 24 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретар Мира Недева, при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 817 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдения М. Е. К. за възобновяване на нохд № 7853/2013 по описа на Районен съд - София и отмяна на постановената на 13.05.2015 г. присъда, изменена с решение № 137/31.01.2017 г. по внохд № 5461/2016 г. на Софийски градски съд. В саморъчната молба - искане е посочено, че К. не е участвал в наказателното производство, не е получил призовка и съдебните актове са произнесени в негово отсъствие. Претендира делото да бъде възобновено като същото се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият и назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв.И. В. поддържат депозираното искане. В допълнението към искането, прието на основание чл.426 вр. с чл.351, ал.4 от НПК, наред с изложените аргументи в подкрепа на твърденията за пороци в проведената процедура по задочното осъждане, са направени и възражения, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, включително и такива от категорията на абсолютните, при нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило директно във ВКС на 24.08.2021 г., т.е. в законния шестмесечен срок, считано от 11.05.2021 г., когато в присъствието на К. е обявено протоколното определение, влязло в сила на 27.05.2021 г., с което е постановено осъденият да изтърпи наложеното му наказание от три години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда от 13.05.2015 г. по нохд № 7853/2013 г. по описа на Софийски районен съд М. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. По жалба на служебния защитник адв.Ж. Ж. е образувано внохд № 5461/2016 г. по описа на Софийски градски съд. С постановеното по делото решение № 137/31.01.2017 г. е изменена първоинстанционната присъда единствено по отношение на посочената рождена дата и ЕГН на К.. Видно от приложените на л. 5 - 8 от досъдебното производство постановление и протокол за разпит от 15.03.2013 г. К. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, спрямо него е взета мярка за неотклонение подписка, непосредствено след което той е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита, възползвал се е от правото си да не дава обяснение и изрично е посочил, че не желае да му бъдат предявени материалите по делото. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото, е образувано нохд № 7853/2013 г. по описа на СРС. В продължение на близо две години ход на делото не е даден поради нередовното призоваване на подсъдимия на посочения от него на досъдебното производство адрес. Въпреки положените усилия от страна на съда, К. не се е явил, а производството е продължило при условията на чл.269, ал.3, т.2 вр. с ал.1 от НПК и съдът е произнесъл посочената по-горе присъда, изменена впоследствие с въззивното решение и влязла в сила на 31.01.2017 г. С определение от 11.05.2021 г. по нохд № 329/2019 г. по описа на РС - Костинброд е одобрено споразумение, по силата на което на К. е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим. С протоколно определение от същата дата е постановено осъденият да изтърпи изцяло и отделно наложеното му наказание от три години лишаване от свобода по нохд № 7853/2013 г. на РС - София. Определението е влязло в сила на 27.05.2021 г., като е зачетено начало на изтърпяването от 18.02.2021 г. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че М. К. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително присъдата и въззивното решение са постановени в негово отсъствие, но това се дължи на собственото му недобросъвестно поведение. По силата на взетата на 15.03.2013 г. мярка за неотклонение „Подписка", той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил, т.е. очевидно е било намерението му да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В случая не е могло да бъде изпълнена процедурата по действащата към онзи момент разпоредба на чл.254, ал.4 от НПК /отм./, тъй като местоживеенето на подсъдимия не е било известно и след щателно издирване не е установено, т.е. той се е укрил, а съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие, при спазване на изискванията на 269, ал.3 от НПК. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Искането за възобновяване в частта, съдържаща оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, което налага делото да бъде изпратено на АС - София, който е компетентен да го разгледа на основание чл.424, ал.1 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения М. Е. К. за възобновяване на нохд № 7853/2013 по описа на Районен съд - София и отмяна на постановената на 13.05.2015 г. присъда, изменена с решение № 137/31.01.2017 г. по внохд № 5461/2016 г. на Софийски градски съд. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд - София по компетентност с оглед произнасянето му по основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: