3 Р Е Ш Е Н И Е № 96 [населено място], 09.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1181 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 11.04.2011г. на Софийски градски съд, ІV-б състав по гр.д. № 2802/2007г., с което е оставено в сила решение от 06.06.2007г. на Софийски районен съд, 31състав по гр.д. № 28756/2006г. за отхвърляне на предявените от Е. С. Г. и И. Н. И. искове за признаване за установено по отношение на Общинската служба по земеделие „П.”-гр.С. правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти в землището на [населено място] - четири ниви и една ливада, описани по площ и местности. Жалбоподателката Е. С. Г. намира решението за незаконосъобразно. Счита, че събраните доказателства установяват изискуемите от закона предпоставки за признаване правото на възстановяване на земеделските земи. Изтъква, че законът изрично посочва емлячните регистри като доказателства, с които се установява правото на собственост върху земята. Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие - П., [населено място] и контролиращата страна Столична община, Район „П.” не са представили писмени отговори. Н. другар на ищцата И. Н. И. намира жалбата за основателна. С определение № 16 от 09.01.2012г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ извлеченията от емлячните регистри са годно и достатъчно доказателство за установяване на собствеността върху земеделските земи. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на заявените оплаквания, намира следното: Производството е по иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ предявен от Е. С. Г. и И. Н. И., които претендират признаване правото на възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място] - четири ниви и една ливада, описани по площ и местности. Имотите са били притежание на наследодателката им С. Д. Б., починала 1933г. За установяване на собствеността е представено извлечение от емлячен регистър на [населено място], в което са описани процесните земи като собственост на наследодателката. Липсват данни обаче към коя година е съставен този емлячен регистър. Установено е също, че наследодателката е починала през 1933г. и е оставила за наследници 10 деца и съпруг. Съдът е приел, че емлячният регистър в случая не е пълно доказателство за правото на собственост, а само индиция за такова. Поради това и тъй като от смъртта на наследодателката през 1933г. до обобществяването на земите след 1944г. са изминали повече от 10 години съдът е счел за недоказано, че процесните земеделски земи са били на наследодателката, респ. наследниците й и са отнети от тях, за да бъдат обобществени. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ извлеченията от емлячните регистри са годно и достатъчно доказателство за установяване на собствеността върху земеделските земи, подлежащи на възстановяване. Констатирано е противоречие с решения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 290 ГПК, а именно: Решение №67/05.07.2010г. по гр.д.№330/2009г. на І г.о.; Решение № 216 от 20.06.2011г. по гр.д. № 1132/2010г. на ІІг.о.; Решение № 123 от 18.04.2011г. по гр.д. № 512/2010г. на ІІ г.о. Решение № 43 от 02.02.2011г. по гр.д. № 505/2010г. на І г.о. Според утвърдената чрез тях практика годни писмени доказателства за принадлежността на правото на собственост са не само тези, които удостоверяват осъществяването на определен придобивен способ, но и тези, които не съдържат данни за конкретния придобивен способ, нито за момента на придобиването, но с оглед нуждите на производството по възстановяване на собствеността създават основателно предположение относно лицето, което е било собственик на земите. Такъв документ съставлява извлечението от емлячния регистър и законът допуска при липса на оспорване то да служи като достатъчно доказателство за собствеността, без да бъдат представяни други доказателства относно придобивното основание. По основателността на касационната жалба: Предвид даденото по-горе разрешение на правния въпрос обжалваното решение се явява неправилно. Съдът е приел, че извлечението от емлячния регистър е годно доказателство за установяване на собствеността, но не е достатъчно такова, тъй като не е ясно кога е съставен този регистър, както и че от смъртта на наследодателката до кооперирането на земите са изминали много години. Освен това съдът е изтъкнал, че не е доказано съответното придобивно основание. Изводът за недостатъчност на извлечението от емлячния регистър за установяване собствеността в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е направен в противоречие горепосочената задължителната практика на ВКС. В случая освен представеното извлечение от емлячния регистър липсват други доказателства за собствеността, но не са налице и такива, които да поставят под съмнение собствеността на наследодателката. Поради това извлечението е достатъчно за признаване правото на възстановяване на собствеността. Следва да се посочи, че за успешното провеждане на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ не е необходимо заявените имоти да са индивидуализирани чрез конкретни граници, а е достатъчно посочване на землище, местност, площ и културен вид, което в случая е налице. Начинът, по който ще се извърши възстановяването – в стари реални граници, с план за земеразделяне или чрез обезщетение, не е предмет на производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Горните изводи налагат отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на претенцията по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 и 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 11.04.2011г. на Софийски градски съд, ІV-б състав по гр.д. № 2802/2007г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. С. Г. и И. Н. И., двамата от [населено място] против Общинска служба по земеделие - П. и Столична община, Район „П.” иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, че наследниците на С. Д. Б., бивш жител на [населено място], имат право да им бъде възстановена собствеността върху следните земеделски земи в землището на [населено място]: 1/нива от * дка в местността “Р.”, 2/нива от * дка в местността “К. дол”, 3/ нива от * дка в местн. “С.”, 4/ нива от * дка в местн. “М.” и 5/ливада от * дка в местн. “К. дол” . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: