Р Е Ш Е Н И Е № 33 [населено място], 06.04.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 992 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 201 от 23.04.2010г. по гр.д. № 55 /2010г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 154 от 08.08.2007г. на П. районен съд по гр.д. № 314/2007г. за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението на 362/916 ид.ч. от УПИ ІІІ-5070 по плана на[населено място], както и на иска с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване неоснователните действия на ответника, изразяващи се в разрушаване и повреждане на построената в имота киноремонтна работилница на два етажа, представляваща пристройка към съществуваща сграда - кино “М.”. Ж. [фирма] поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не се е съобразил с дадените указания в предходното отменително решение на Върховния касационен съд и не е дал отговор на съществените за спора въпроси има ли вещно-прехвърлителен ефект заповедта на министъра на културата от 1995г. и с какви вещни права се е разпоредил министъра. Ответникът по жалбата[фирма] в писмения си отговор намира жалбата за неоснователна. С определение №1033 от 29.10.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките за придобиване на недвижим имот от търговско дружество с държавно имущество по 17а ЗППДОбП/отм./, както и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за вещно-прехвърлителния ефект на заповед на принципала на две еднолични търговски дружества с държавно имущество, издадена на основание чл. 94, ал.1, т.1 от НДИ/отм./ след като е приключило преобразуването на дружествата, с която се нарежда предаването на определено недвижимо имущество от едното дружество на другото. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС, съединен с такъв по чл. 109 ЗС. Ищецът [фирма] претендира против ответника [фирма], че е собственик на 362/916 ид.ч. от УПИ ІІІ-5070, заедно с киноремонтна работилница на два етажа, както и иска ответникът да преустанови разрушаването на сградата. Установено е, че ищецът е правоприемник на ДП”К.”[населено място], на което предприятие имотът - дворно място от 916 кв.м. и ремонтна работилница на 74 кв.м., е бил предоставен за стопанисване и управление видно от акт за държавна собственост от 1971г. Ответникът е правоприемник на Б. за н. о. “К.-П.”, вписан е в регистъра на държавни и общински предприятия с решение на ПлОС от 15.03.1995г. и за да отрича правата на ищеца се позовава на заповед № РД-09-485 от 14.11.1995г. на Министъра на културата, с която на основание чл. 94, ал.1, т.1 от НДИ са предадени за стопанисване и управление на [фирма] 362 кв.м. дворно място, двуетажната ремонтна работилница и ремонтно хале, представляващи част от притежавания имот от [фирма] П. - правоприемник на ДП”К. съгласно А. от 1971г. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 218з ГПК/отм./ след като с решение № 977 от 14.01.2010г. по гр.д. № 2314/2008г. Върховният касационен съд, ІІІг.о. е отменил предходно решение на П. окръжен съд по същия спор. Посочено е в отменителното решение, че обстоятелствата, на които ищецът основава правото си на собственост се субсумират под разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и съдът следва да изложи съображения дали са налице предпоставките за придобиване на имота съгласно посочената разпоредба, както и дали заповедта на министъра на културата има вещно-прехвърлително действие. За да отхвърли исковете съдът е приел, че ищецът [фирма] не е собственик на спорния имот, а собственик се явява ответникът [фирма] на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./ с оглед цитираната заповед на министъра на културата. По основанието за допускане на касационно обжалване. На първо място е констатирано разрешаване на въпроса за предпоставките за придобиване на имот съгласно чл. 17а ЗППДОП/отм./ в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в Решение № 43 от 03.08.2010г. по т.д. № 506/2009г. на ВКС, І т.о., Решение № 238 от 09.08.2010г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 685/2009г. и Решение № 96 от 06.07.2010г. по т.д. № 886/2009г. на ВКС, І т.о. Въпросът за транслацията на правото на собственост върху имуществото, предоставено от държавата на държавните предприятия за стопанисване и управление е регламентиран за първи път в ПМС №201/25.10.1993г. С него се приема, че при преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земите и другите недвижими имоти, предоставени на предприятията, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуването е посочено друго. С последващата разпоредба на чл.17а ЗППДОП/ отм./ е възпроизведена разпоредбата на чл.1, ал.1 ПМС №201/93г. като изрично е определено преобразуването на държавни и общински предприятия като деривативен способ за придобиване на правото на собственост. Въз основа на тази правна уредба в цитираните по-горе решения на състави на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, се приема, че предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ за придобиване на собственост от търговско дружество с държавно имущество включват: 1.собственост на държавата по отношение на конкретно имущество, 2.предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3.преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, респ. в акта за преобразуването не е предвидено нещо друго относно това имущество. При наличието на тези законови изисквания се осъществява валидна транслация на правото на собственост в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. По втория въпрос. След преобразуването на бившите държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество разпореждането с недвижимите имоти, включени в капитала им и съставляващи тяхна собственост на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./, следва да се извършва въз основа на решение на управителните им органи при спазване на предвидения за това ред в Търговския закон и в специалните нормативни актове. Съгласно чл.9 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /сега отм., но действащ в периода януари 1994г. - юни 2003г./ органи на държавните предприятия еднолични дружества с ограничена отговорност са: едноличният собственик на капитала и управителя, а в държавните предприятия еднолични акционерни дружества органите са: едноличният собственик на капитала, съветът на директорите или надзорния и управителния съвет. В чл. 14 от Правилника са уредени правомощията на едноличния собственик на капитала като в т.4 е посочено правото да взема решения за намаляване или увеличаване на капитала, а в т.9 - да взема решения за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти или вещни права върху тях. С оглед на това за да се извърши валидно прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, притежаван от такова дружество и включен в капитала му, е необходимо едноличният собственик на капитала да вземе решение за намаляване на капитала; съответно за да бъде придобит недвижим имот е необходимо решение за увеличаване на капитала. Само по този начин настъпва валидно прехвърляне на правото на собственост. От изложеното следва, че заповед на принципала на две еднолични търговски дружества с държавно имущество, издадена на основание чл. 94, ал.1, т.1 от НДИ/отм./ след като вече е извършено преобразуването на дружествата, с която се нарежда предаването на определено недвижимо имущество от едното дружество на другото не може да доведе до съответно преминаване на правото на собственост върху това имущество. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съобразно горните разрешения неправилен е изводът на въззивния съд, че ответникът [фирма] е станал собственик на спорния имот по силата на чл. 17а, ЗППДОбП/отм./. В случая не е налице втората от горепосочените предпоставки - имотът не е бил предоставен на предприятието за стопанисване и управление към момента на преобразуването. Въззивният съд на първо място, не е изпълнил дадените от касационната инстанция указания в отменителното решение. Тези указания са включвали излагане на съображения дали са налице предпоставките на поддържаното от ищеца придобивно основание – чл.17а ЗППДОбП/отм./, както и обосноваване с какви вещни права се е разпоредил принципалът на двете дружества и има ли заповедта вещно-прехвърлително действие. Вместо това съдът е изследвал първо правата на ответника и е приел, че в негово лице са осъществени предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/отм./, без да вземе предвид кога е извършено преобразуването на двете дружества, кога и на какво основание е издадена заповедта на министъра на културата и без изрично да се произнесе по вещноправните последици на заповедта на министъра на културата. Установява се от събраните писмени доказателства, че ищцовото дружество [фирма] е създадено чрез преобразуване на Д.ф. „К.”-П. в еднолично дружество с ограничена отговорност [фирма] съгласно заповед на Министъра на културата от 03.11.1992г. и решение на П. окръжен съд от 05.02.1993г. по ф.д. № 414/1993г., при което новото дружество поема активите и пасивите на ДФ”К.”-П.” към 31.12.1991г. През 1999г. е извършена приватизация - продажба на 70% от дяловете на дружеството на купувача [фирма], след което е вписано ново наименование на дружеството [фирма]. Същата година дружеството е преобразувано в акционерно такова с наименование [фирма]. Видно от А. № 2616 от 05.02.1971г., че на ДП „К.” - праводател на ищцовото дружество, е предоставен за стопанисване и управление имот, съставляващ дворно място от 916 кв.м., к. „М.”, ремонтна работилница на два етажа и стопанска сграда - художествено ателие. Към момента на преобразуването на предприятието в търговско дружество през 1992г. този имот е бил стопанисван от него, бил е включен в баланса му и няма данни с акта на преобразуването да е изключен от капитала, поради което следва да се счита преминал в собственост на дружеството. Ответното дружество е създадено чрез преобразуване на Б. за н. о. “К.-П.”, извършено през декември 1994г. и вписано в регистъра на държавни и общински предприятия с решение на П. окръжен съд от 15.03.1995г. по ф.д. № 350/1995г. Към момента на това преобразуване от държавно предприятие в търговско дружество няма данни процесният имот да е бил предоставен на предприятието за стопанисване и управление, съответно да е включен в капитала му с акта на преобразуване. Поради това не са осъществени предпоставките на чл.1, ал.1 от ПМС № 201/1993г., съотв. на чл.17а ЗППДОбП/отм./ за преминаване на собствеността върху дружеството. Заповедта на министъра на културата № РД-09-485 от 14.11.1995г. е издадена след като и двете дружества вече са били преобразувани от държавни предприятия в търговски дружества и всяко от тях съответно е станало собственик на предоставените му за стопанисване и управление държавни имоти. Поради това тази заповед, имаща за правно основание чл. 94,ал.1,т.1 НДИ/отм./, няма вещнопрехвърлителен ефект спрямо имотите на търговските дружества, тъй като не съставлява решение на едноличния собственик, взето по реда на ПРУПСДП/отм./, за намаляване и съответно увеличаване на капитала, което единствено може да има за последица прехвърляне на собствеността. Редът на чл. 94, ал.1 НДИ/отм./ е приложим за предаване на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни организации и предприятия, но не и за вече преобразувани търговски дружества с държавно имущество, за които съществуват специални правила и ред за разпореждане с имуществото им. Ето защо заповедта представлява административен акт, издаден не на предвиденото в закона правно основание и не по предвидения в закона ред, поради което няма транслативно-вещен ефект досежно правото на собственост върху спорния имот. Същият е останал в собственост на ищцовото дружество. Извършените последващи отбелязвания в съставените актове за държавна собственост нямат правно значение. Ирелевантни са и събраните данни от свидетелските показания, че имуществото на двете държавни предприятия е било разделено още от 70-те години, но документи за това не са запазени, както и че преди преобразуването са водени преговори за разделяне на имуществото, които обаче не са доведени до краен резултат поради несъгласие на представителя на ищцовата страна. При тези изводи предявеният иск за признаване собствеността и предаване владението върху 362/916 ид.ч. от УПИ ІІІ-5070 от кв. 117 по плана на[населено място], е основателен. На основание чл. 293 ГПК следва да бъде отменено обжалваното решение, с което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен и да се постанови друго за уважаване на ревандикационната претенция. Претенцията по чл. 109 ЗС се явява неоснователна. Ищецът сочи в исковата молба, че ответникът извършва действия, с които разрушава и поврежда построената в поземления имот сграда - киноремонтна работилница на два етажа, като наред с настоящите искове е предявена и претенция за собственост върху киноремонтната работилница. По тази претенция обаче производството е било разделено от настоящето, спряно е, а впоследствие е прекратено поради неотстраняване нередовност на исковата молба. Поради това въпросът за собствеността на сградата е извън предмета на настоящето производство. А след като ищецът не доказва правото си на собственост върху сградата, то и претенцията му по чл. 109 ЗС за защита от посегателство върху нея не може да бъде уважена. Отделно, по делото не са събрани доказателства, подкрепящи твърденията за действия на ответника по разрушаване и повреждане на сградата. Налице са единствено данни, че сградата е освидетелствана като негодна за обитаване и застрашена от самосрутване и със заповед на кмета на [община] от 14.03.2007г. е наредено премахването й, като не е изяснено дали заповедта е влязла в сила. В уточнителната молба на ищеца от 04.03.2010г., представена при новото разглеждане на делото, се твърди, че по време на процеса киноремонтната работилница е разрушена от ответника. Такива доказателства по делото също не са събрани. Поради изложеното претенцията правилно е отхвърлена и решението на въззивната инстанция в тази част следва да остане в сила. На основание чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора дължимите между страните разноски следва да се определят по компенсация, при което ответникът по жалбата дължи на касатора сумата 1600лв. за трите инстанции. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 201 от 23.04.2010г. по гр.д. № 55 /2010г. на П. окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 154 от 08.08.2007г. на П. районен съд по гр.д. № 314/2007г. относно предявения иск по чл. 108 ЗС и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Н. о.-П.” ЕООД със седалище и адрес на управление[населено място], [улица], че “П. ф.-99” АД със седалище и адрес на управление[населено място], [улица] ап.3 е собственик на 362/916 /триста шестдесет и две върху деветстотин и шестнадесет/ ид.ч. от УПИ ІІІ-5070 в кв. 117 по плана на[населено място] и ОСЪЖДА [фирма] на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху посочения имот на [фирма]. ОСТАВЯ В СИЛА решението на П. окръжен съд в частта му досежно предявения иск по чл. 109 ЗС. ОСЪЖДА “Н. о.-П.” ЕООД да заплати на “П. ф.-99” АД сумата 1600 /хиляда и шестстотин/ лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.