Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257

гр. София, 29.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ 2. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1918/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. Й. – К. против определение № 35 от 06.02.2020 г. по гр. д. № 4781/2019 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ в производството по обжалване на определение № 443 от 23.12.2019 г. по горното дело, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила определение № 1634 от 08.11.2018 г. по гр. д. № 1131/2018 г. на Районен съд – Търговище за отхвърляне на негова молба за привличане на трето лице - помагач.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно, поради което иска същото да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е съобразил, че в производството по делото молителят е искал правна помощ при обжалване на определения № № 1633 (по отвод за местна подсъдност) и 1634 (по искане за привличане на трето лице – помагач), и двете от 08.11.2018 г. по гр. д. № 1131/2018 г. на РС – Търговище, но молбата му е била отхвърлена с определение № 1956 от 21.12.2018 г. по същото дело. Актът на първоинстанционния съд пък е бил потвърден с определение № 180 от 07.05.2019 г. по ч. гр. д. № 140/2019 г. на Окръжен съд – Търговище. Констатирал е също, че сезиращата го молба за правна помощ не се основава на нови обстоятелства – тъй като за молителя е установено, че разполага с достатъчно средства да заплати възнаграждение на адвокат – поради което я е намерил за неоснователна.
Обжалваното определение е правилно.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя изложените аргументи за неоснователност на молбата на лицето за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение № 443 от 23.12.2019 г. по гр. д. № 4781/2019г. на ВКС, IV г. о. На страната е било отказано предоставяне на правна помощ в хода на инстанционното производство по делото, а със сега сезиращата молба не се твърдят нови обстоятелства и не са ангажират доказателства, които да ги установяват. Не намира опора в закона оплакването в частната жалба, че постановилият атакуваното определение състав на ВКС е нарушил чл. 101 ГПК и не е обезпечил надлежното извършване на процесуалните действия на страните, вкл. предприетото с процесната молба, ако е счел, че тя е неясна. Молбата за правна помощ е депозирана пред първия състав на касационния съд без да се основава на нови обстоятелства и без да се сочат доказателства за тях. Тя обаче е била ясна по своето съдържание. Искането по чл. 95, ал. 1 ГПК е обвързано с извършването на конкретно процесуално действие от молителя – обжалване на изрично посочен съдебен акт. При тези данни сезирането с молбата е било надлежно, не е имало основание за приложение на чл. 101 ГПК и правилно предходният състав на ВКС се е произнесъл по нея без да дава указания на молителя да я поправи. При отсъствие на твърдения за нови обстоятелства, които да са настъпили след постановяване на отказа да се уважи искането на С. Й. – К. за правна помощ, новата молба за същото искане е неоснователна, както правилно е прието в обжалваното определение.
За пълнота на изложението, следва да се изтъкне, че в подкрепа на крайния резултат по атакуваното определение са и доводите, произтичащи от характера на съдебния акт, за обжалването на който е поискана правната помощ.
Касае се за определение, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила определение № 1634 от 08.11.2018 г. по гр. д. № 1131/2018 г. на РС - Търговище, с което е отхвърлена молбата му за привличане на трето лице – помагач. По силата на задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна влезлите в сила определения на съда, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Следователно, предмет на производство по чл. 307 ГПК в случая е определение, което е изключено от обхвата на извънинстанционния контрол по Глава 24 ГПК. Затова исканата от жалбоподателя правна помощ не следва да му се предоставя съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2, предл. 1 ЗПП, тъй като в случая предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла, защото жалбата му срещу определение № 443/23.12.2019 г. по гр. д. № 4781/2019 г. на ВКС, IV г. о. би била очевидно неоснователна. Още повече, при данните по делото, че жалбоподателят е действащ съдия в Софийския районен съд, той би следвало да е запознат по служба с постановките на цитираната задължителна съдебна практика, според която влязло в сила определение от естеството на атакуваното в случая – за отказ да се привлече трето лице помагач, е недопустим предмет на молба за отмяна по Глава 24 ГПК.
Като е съобразил, че на настоящия жалбоподател е било отказано предоставяне на правна помощ в производството по делото с влязло в сила определение и с молбата по чл. 95 и сл. ГПК, с която е бил сезиран не се сочат нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на сега поисканата такава помощ, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение. Като такова то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 35 от 06.02.2020 г. по гр. д. № 4781/2019 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.