Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 30.11.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА………..……. и с участието на прокурора……..…............………......., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2570 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 10967 от 4.Х.2019 г. на „Логел“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/, съдържаща искането на този търговец по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК: за отмяна на влязлото в сила на датата на постановяването му решение № 815/27.VІ.2017 г. на Хасковския ОС, ГК, 14-и с-в, постановено по гр. д. № 420/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 105/22.ІІІ.2019 г. на Димитровградския РС по гр. дело № 1033/2018 г.: за отхвърлянето на осъдителен иск на търговеца настоящ молител с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу димитровградското „Стор Инвест“ АД /ЕИК[ЕИК]/, чийто предмет е бил осъждането на този ответник да заплати на софийския търговец сума в размер на 15 447 лв. (петнадесет хиляди, четиристотин четиридесет и седем лева), представляваща неустойка съгласно чл. 7 от договор № 389, за който ищецът е поддържал да е бил сключен помежду им на дата 25.VІІІ.2017 г. С настоящата си молба софийското „Логел“ ООД претендира отмяната на горепосоченото влязло в сила /по реда на чл. 296, т. 1 ГПК, във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК/ въззивно решение, излагайки, че между страните по делото не съществувал спор по фактите, че ответното „Стор Инвест“ АД-Димитровград е получило подписан от „Логел“ ООД-София в оригинал екземпляр от процесния договор, а след подписването му и от законния представител на търговеца негов получател, екземплярът е бил върнат обратно на офериращото „Логел“ ООД – не само на електронния му адрес, но също и по куриер на оператора „Спиди“. Първото събитие се е случило незабавно - на датата 25.VІІІ.2017 г., съвпадаща с тази на изпращането на офертата, а второто три дена по-късно - на 28.VІІІ.2017 г. В тази връзка като се позовава на ново писмено доказателство – удостоверение от куриерската фирма „Спиди“, набавено след провеждане на т. нар. „рекламационно производство“, изразяващо се в „изваждане на архивите“ и „възстановяване на случая“, молителят счита, че от факта, че офертата му е пътувала до получателя в Димитровград с една товарителница, а отговорът на последния с двустранно подписания оригинал от процесния договор № 389 – с друга товарителницата, следвало, че отказът на „Стор Инвест“ АД от сделката не бил извършен преди получаване на двустранно подписания екземпляр от договора или най-късно едновременно с него, каквато е хипотезата на чл. 13, ал. 4 ЗЗД. В откритото съдебно заседание пред ВКС молителят „Логел“ ООД-София поддържа чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК искането си за отмяна на горепосоченото влязло в сила въззивно решение на Хасковския ОС на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК- като неправилно, претендирайки за присъждането на разноски в размер на сумата от общо 1 304 лв., от която 304 лв. /триста и четири лева/ внесена държавна такса по с/ка на ВКС, а разликата от 1 000 лв. /хиляда лева/ - изплатен адвокатски хонорар, съгласно приложените към писмените бележки по настоящето дело Договор за правна защита и съдействие № А-415074/5.ІХ.2019 г, адвокатско пълномощно от същата дата и списък по чл. 80 ГПК. Обстойно мотивирани аргументи в подкрепа на искането си по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят е изложи в депозираните в откритото съдебно заседание пред ВКС писмени бележки по делото, означени като „Писмена защита“. Редовно призовано за същото открито съдебно заседание, ответното по тази молба за отмяна: „Стор Инвест” АД-Димитровград не е било представлявано. Поради това меродавно е ангажираното от неговия представител по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК писмено становище за нейната допустимост, а по същество - за неоснователността й, обективирано в писмения отговор с вх. № 11710/22.Х.2019 г. по описа на РС-Димитровград. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Молбата на „Логел“ ООД-София за отмяна – на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - на влязлото в сила решение № 307 на Хасковския ОС от 8.VІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 420/2019 г., е допустима /като подадена в пределите на 3-месечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК (в случая от самата дата на влизане на въззивното решение в сила) и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, формирал сила на пресъдено нещо/, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за оставянето й без уважение са следните: При потвърждаване решението на първостепенния съд за отхвърляне на осъдителния иска на изпълнителя „Логел“ ООД-София с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която претенция е произтичала от нарочната клауза по чл. 7.3 от процесия „Договор № 389/18.08.2017 г.“ за уговорена между търговци „неустойка в размер на 95% от стойността на сделката“, въззивната инстанция е приела следното: 1./ Че макар да носи дата „18.08.2017 г.“, този договор реално е бил сключен не по-рано от датата 25 август с.г. между страните по спора, но „не е произвел действие“: предвид извършеното от ответника „Стор Инвест“ АД-Димитровград противопоставяне на действията на неговия управител, подписал сделката „извън обема на предоставената му с устава представителна власт“; 2./ Че приложимост следва да намери изключението /бел. на ВКС/ от правилото на чл. 301 ТЗ, установяващо оборима законова презумпция, за случай като процесния, в който изпълнението на поръчката не е било стартирано до датата на получаване на съответното съобщение за оттегляне от договора на възложителя, озаглавено „Контра летър“ и получено при молителя на датата 8.ІХ.2017 г., с което той е бил своевременно уведомен че: „Съветът на директорите не потвърждава действията на представителя“; 3./ Че във времевия отрязък 25.VІІІ.2017 г. – 8.ІХ.2017 г. между горните две събития от страна на ответника са били правени безрезултатни опити за осъществяване на телефонен контакт с представител на ищеца, което е „наложило противопоставянето по смисъла на чл. 301 ТЗ да бъде извършено писмено“; 4./ Че по начало изпълнението на договора е било поставено в зависимост от действията на ответника /по иска и по молбата за отмяна – бел. на ВКС/ в качеството му на „възложител“ да преведе по с/ка на ищеца /“изпълнителя“/ договорения аванс в размер на 50% от стойността на поръчката, неосъществяването на което е квалифицирано като конклудентно действие, обективиращо противопоставяне на договора; 5./ Че с оглед на всички данни по делото се явява неоснователна тезата на ищеца, базирана върху особеното правило на чл. 236, ал. 4 ТЗ за действителност на сделки сключвани от акционерно дружество, каквото по правно-организационното си форма е и ответното със седалище и адрес на управление в Димитровград; 6./ Че е налице практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 202/6.ІІ.2012 г. на състав на ІІ-ро т.о. по т. дело № 87/2011 г., с която се възприема, че: „Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване на пределите на представителната власт (excessus mandati), сделка, с момента на узнаване на сделката“. Видно от съдържанието на приeтото в настоящето извънинстанционно производство по чл. 303 ГПК писмено доказателство: удостоверение с изх. № SM-2539/25.ІХ.2019 г. на пощенския оператор „Спиди“ АД-София, е, че пратка с товарителница 60467193203 е била изпратена на 23.VІІІ.2017 г. с икономична услуга от името на „Логел“ ООД от [населено място] до получател „Стор Инвест“ АД в Димитровград и е пътувала с обявено съдържание „Д 389“, но също и с допълнителни реквизити – обратни документи, което означавало, че при успешна доставка на такава пратка на получател, последният има право на свой ред да изпрати документална пратка към изпращача - „Логел“ ООД. След получаването им от „Стор Инвест“ АД на 25.VІІІ.2017 г. /около 11.4о/, още на същата дата – 25.VІІІ.2017 г., обратните документи са върнати, като са предадени от „Стор Инвест“ АД с товарителница [ЕГН] и доставени на 28.VІІІ.2017 г. до клиента „Логел“ ООД в офиса му в [населено място], на [улица]. Следователно, след съпоставяне на удостоверените от третото лице обстоятелства както с данните по делото, така и с горните правни констатации на въззивния съд, постановил влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, в процесния случай по необходимост се налага извод, че ангажираното от молителя „Логел“ ООД-София ново писмено доказателство (удостоверение на пощенския оператор „Спиди“ АД с изх. № SM-2539/25.ІХ.2019 г.) няма естеството на такова, което да е „от съществено значение за делото“, т.е. последното е ирелевантно за изхода на конкретния спор между търговци, при който оборимата законова презумпция на чл. 301 ТЗ дерогира следващото от разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЗД. Това разрешение на настоящето извънинстанционно производство пред ВКС, водено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва от изричното правило на чл. 288, предл. 1-во ТЗ, че разпоредбите на гражданското законодателство се прилагат само „за неуредените в този закон /ТЗ/ положения за търговските сделки“. С оглед това настоящият състав на ВКС не дължи преценка относно допълнителните характеристики на представеното с молбата за отмяна писмено доказателство: като това дали то има характера на „ново“, а също и могла ли е страната, която го представя, да се снабди с него своевременно – до приключването на спора в редовните две съдебни инстанции. При този изход на делото във ВКС и с оглед изрично направеното от ответното по молба за отмяна дружество искане за присъждане на разноски в размер на изплатения хонорар за един адвокат на търговеца от димитровградското адвокатско дружество „Кръстева и Леман Хайри“, молителят „Логел“ ООД-София ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1 014 лв. (хиляда и четиринадесет лева), съгласно приложените към писмения отговор по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК адвокатско пълномощно от 21.Х.2019 г., извлечение за извършена транзакция по данъчна фактура 67/21.Х.2010 г. за сумата 1 014 лв., както и списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Логел“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/ МОЛБА (вх. № 10967 от 4.Х.2019 г.) ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила на датата на постановяването му решение № 307 на Хасковския окръжен съд от 8.VІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 420/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционно решение № 105/22.ІІІ.2019 г. на Димитровградския РС по гр. дело № 1033/2018 г.: за отхвърлянето на осъдителен иск на търговеца настоящ молител с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу димитровградското „Стор Инвест“ АД /ЕИК[ЕИК]/, чийто предмет е било осъждане на този ответник да заплати на софийския търговец сума в размер на 15 447 лв. /петнадесет хиляди, четиристотин четиридесет и седем лева/, представляваща неустойка, съгласно чл. 7 от договор № 389, за който ищецът е поддържал да е бил сключен помежду им на датата 25.VІІІ.2017 г. О С Ъ Ж Д А молителя „Логел“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по молбата за отмяна „Стор Инвест” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в Димитровград, област Хасково, [улица] СУМА в размер на 1 014 лв. (хиляда и четиринадесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от димитровградското адвокатско дружество „Кръстева и Леман Хайри“. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2