12 Р Е Ш Е Н И Е № 423 гр.София, 19 януари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1471/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано на основание касационна жалба от адвокат П. Д., АК – [населено място], служебен защитник на подсъдимия В. И. С., срещу решение № 261 от 24.07.2015 г., постановено по внохд № 981/14 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, за допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. В жалбата се претендира отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а ако тези искания не бъдат уважени – зачитане и приспадане от наказанието на срока на изтърпяната мярка за неотклонение - „домашен арест”. Съображенията в подкрепа на касационните основания за следните: Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, а само част от тях; във въззивното решение не са обсъдени и не са взети предвид възраженията и оплакванията на подсъдимия по отношение обвинението и незаконосъобразността на присъдата, както и за това, че присъдата почива на предположения, формирани от свидетелите по делото; констатациите по фактите са в резултат на съществени процесуални нарушения. Погрешно е прието, че е осъществена размяна на автомобили между подсъдимите Д. Д. и В. С.. Такава размяна между им не е осъществявана, а между подс. Д. Д. и свид. Д. Д.; не е провеждан разговор между свид. Л. Ц. и подс. С., от който първата да е останала с впечатлението, че С. е участвал в извършването на престъплението, поради което този факт не трябва да се приема като доказателство; представените справки от мобилния оператор не потвърждават обясненията на другите двама подсъдими за провеждани между съучастниците разговори по време на извършване на деянието, т.е. тези обяснения не следва да се кредитират; не са установени СИМ-карти, ползвани от подс. С., от които да са провеждани разговори във връзка с деянието; показанията на основния свидетел по делото - свид. И., са противоречиви, следователно не могат да бъдат ползвани в подкрепа на обвинителната теза, същият не е подложен на психиатрично изследване, бил алкохолно повлиян, изказал предположения, а не факти, неправилно съдът се е позовал на неговите показания; свид. Г. дал описание на третия съучастник, което описание категорично се разминавало с външните белези на подсъдимия С. и от което може да се направи извод, че участникът е друго лице; неправилно съдът е възприел за установено явлението „дифракция на светлината”, без да се позове и ползва специалните познания на вещо лице в рамките на назначена съдебна експертиза; на свид. И. са предявени за разпознаване дрехи на подс. С., които вещи обаче не са описани в протокола за претърсване и изземване, и при неспазване реда на закона за разпознаване на предмети, което опорочава действието; не е доказан по категоричен начин приетия от въззивният съд размер на предмета на престъплението; изявлението на съда, че има и „други индикации за участието на подсъдимия С. в това деяние, които съдът не намира за нужно да коментира”, всъщност представлява липса на мотиви. Посочените нарушения се твърди, че са довели до недоказаност на деянието, респ. до неправилно приложение на закона. При определяне на наказанието, съдът не е съобразил обстоятелството, че подсъдимият С. не е допринесъл с поведението си за удължаване срока на разследването; размерът на наказанието не може да бъде завишен поради упражняване от подсъдимия на законовите си права; съдът е приел, че телесните увреждания са нанесени с висок интензитет, което не отговаря на обективната истина – налице е само лека телесна повреда. Пред касационния съд, жалбоподателят – подсъдим не се явява. За него се явява служебният защитник адв. П. Д.. Защитникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Твърди, че са нарушени правата на подс. С. да участва в производството и да представя доказателства. Изводите на въззивната инстанция са с предполагаем характер. Показанията на единствения очевидец - свид. И., са противоречиви, неговото психическо състояние не е изследвано, въпреки наличната необходимост за това; не е изяснено с какъв точно автомобил е пристигнал на местопрестъплението подс. А.. Повтарят се и някои от изложените в жалбата доводи. Подсъдимият А. Й. А., редовно призован, не се явява. За него се явява служебен защитник, адв. Д. Р. -П.. Същата моли да бъде оставено в сила решението по отношение наказанието на нейния подзащитен. Изказва съображение, че размерът на предмета на престъплението, респ. на уважения граждански иск, не може да бъде установен по категоричен начин. Подсъдимият Д. И. Д. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. Д. А., служебен защитник, който заявява, че подзащитният му няма никакви претенции. Моли решението да бъде оставено в сила. За гр. ищец [фирма] се явява управителят Д. Г.. Същият моли решението да бъде оставено в сила. Гражданският иск е доказан по основание и размер, взети са предвид и първичните документи. Счита жалбата на подс. С. за неоснователна. Прокурорът заявява, че решението следва да се остави в сила. Не са налице твърдяните касационни основания. По несъмнен начин е установена самоличността на тримата извършители. Не е налице само „оговор”. Пропускът с незачитането периода на домашния арест може да се отстрани от прокуратурата по реда на чл. 417 НПК, с приложението на чл. 59 НК. Наложеното наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на дееца. ВКС, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В НАСТОЯЩИЯ СЪСТАВ ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНЕТО И ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА, ВЗЕ ПРЕДВИД СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда № 70 от 17.07.2014 г., по нохд № 83/2014 г. по описа на ОС-гр. Велико Търново, съдът е признал подсъдимите В. И. С., А. Й. А. и Д. И. Д., със снети по делото самоличности, за виновни в това, че на 18.11.2010 г. от бензиностанция /име/, находяща се на път от общинска пътна мрежа между селата /населено място/ и /населено място/, с наемател фирма [фирма], в съучастие като съизвьршители, а за първите двама и при опасен рецидив, отнели от владението на М. И. И., без негово съгласие, паричната сума от 900,00 лева, собственост на фирма [фирма], с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила, изразяваща се в нанасяне на побой - удари по тялото на И., както и заплаха с престъпление против неговата личност, поради което и на основание: - чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 36 и чл. 54 НК подс. В. И. С. е осъден на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК съдът е ГРУПИРАЛ наложеното по-горе наказание на подсъдимия С. с наложените му с определение по ЧНД 1225/2010 г. на РС - Никопол наказания пробация за срок от 6 месеца и по НОХД 678/2011 г. на РС – Плевен и пробация в размер на една година, като ОПРЕДЕЛИЛ едно общо най-тежко наказание, в размер на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 3 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от наложеното общо наказание изтърпяното наказание пробация, като два дни пробация се зачитат за 1 ден лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от наложеното наказание времето, през което С. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест; - чл. 199, ал. 1, т.4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. " а " и " б ", вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, подсъдимият А. Й. А. е осъден на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК съдът е ГРУПИРАЛ наложеното по-горе наказание на подсъдимия А.Й.А. с наложеното му с определение по ЧНД 126/2013 г. на РС - Никопол наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца, като ОПРЕДЕЛИЛ едно общо наказание, в размер на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от наложеното общо наказание изтърпяното наказание лишаване от свобода от определеното общо наказание по ЧНД 126/2013 г. на РС – Никопол; - чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК, подс. Д. И. Д. е осъден на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК съдът е ГРУПИРАЛ наложеното по-горе наказание на подсъдимия Д. с наложените му с присъда по НОХД 251/2011 г. на РС - Павликени наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и с определение по НОХД 11/2012 г. по на РС – Павликени - наказание глоба в размер на 1000 лева, като е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо наказание, в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от наложеното общо наказание на подсъдимия Д. изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД 251/2011 г. на РС – Павликени; Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимите за НЕВИННИ по същото време и място да са извършили грабеж на сумата 1043,25 лева, поради което ги е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1 НК – С. и А., и по чл. 198, ал. 1 НК - Д., за тази сума като предмет на грабежа; Подсъдимите С., А. и Д. са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на фирма [фирма] сумата от 900,00 лева представляваща претърпени имуществени вреди вследствие престъплението, ведно със законната лихва от датата на настъпване на събитието до окончателното й изплащане, както и да ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на Великотърновски окръжен съд направените по делото разноски в размер на 202,20 лева /двеста и два лева и 20 ст./, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева /петдесет лева/, както и по 5,00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на невнасянето им. С присъдата съдът се е произнесъл и относно ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА. С решение № 261 от 24.07.2015 г., постановено по внохд № 981/14 год., Софийският апелативен съд, НК, 8 въз. с-в е ИЗМЕНЕНА присъдата от 17.07.2014 г. , постановена по нохд № 83/14 г. по описа Окръжен Съд – Велико Търново по отношение на предмета на престъпно посегателство, като подсъдимите В. И. С., А. Й. А. и Д. И. Д. са признати за виновни в това, че са отнели от владението на М. И. сумата от 1 790,73 лв., а не сумата от 900 лв.; Присъдата е изменена като е увеличен размерът на присъденото на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение на гражданския ищец от 900 лв. на 1790,73 лв. и подсъдимите са осъдени да заплатят законната лихва, считано от датата на деянието, както и 72 лв., представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като отхвърлил иска до пълния му предявен размер; Присъдата е изменена и по отношение на определеното общо наказание за подс. В. С., на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК, като съдът е постановил от съвкупността да отпаднат наказанията по присъди по нохд № 908/10 и нохд № 1309/08 г., които следва да се изтърпят отделно, както и по отношение на подс. А. като към формираната трета съвкупност по нохд № 1682/12 г., нохд № 330/12 г., по нохд № 35/13 г. е включил и наказанието по присъда по нохд № 83/14 г. на ОС- Велико Търново, и на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК съдът е определил общо най - тежкото наказание в размер на пет години лишаване от свобода.На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по настоящото дело. Тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно направените разноски от САС за възнаграждение на вещи лица и за пътуване на свидетели – в размер общо на 300.96 лева. В останалата й част присъдата е потвърдена. Жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преди всичко, не съответства на съдържанието на атакувания въззивен съдебен акт твърдението в жалбата, че въззивният съд не е отговорил на доводите и оплакванията на подсъдимия С.. Вярно е точно обратното – на всеки довод на защитата е даден точен, задълбочен, обстоен и логичен отговор в мотивите на решението и поради това, САС е изпълнил задължението си по чл. 339, ал.2 от НПК. Не става ясно какво точно се има предвид в жалбата като се твърди, че „доводите на съда са формирани в резултат на съществени процесуални нарушения”. В изложението на защитата нито се разкриват, нито се сочат белези на процесуални нарушения, нито пък се обоснова защо, ако са налице такива нарушения, те са съществени. Изложените обстоятелства по-скоро съдържат признаците на необоснованост, а не на процесуални нарушения. Необосноваността не е касационно основание, тъй като ВКС не проверява достоверността на доказателствата и доказателствените средства, не проверява съответствието на фактическите констатации с доказателствената съвкупност, поради което не може да променя фактическите констатации на съдилищата по установяването на фактите. Проверката на ВКС за наличие на съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда по фактите се изразява в контрол за спазване на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното съдийско убеждение, но не и правилността на съдийското убеждение по същество. Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, че САС е основал констатациите си на противоречиви показания на пострадалия свид. И. за съавторството на подс.С. в извършване на деянието с другите двама подсъдими. Основателно е отхвърлен като несъответстващ на доказателствата по делото довода на защитата, че свидетелят И. е изказал предположение относно участието на подс. С. в престъплението. Въззивнит съд е отговорил и на това възражение. Мотивите му са напълно приемливи. В тяхна подкрепа могат да бъдат преведени и още аргументи: Изказаното в показанията на свид. И. предположение не е от вида на тези, които законът има предвид. Предположението на свидетеля относно присъствието на определено лице на определено място трябва да се тълкува в смисъл, че виденият на местопрестъплението човек прилича по някои признаци на конкретна личност и в голяма степен е вероятно да е същата тази личност. Но тъй като липсват някои от необходимите белези, пълното й идентифициране е невъзможно. Показанието на свидетеля основателно е ценено като добросъвестно. Некатегоричното изявление в подобни случаи е израз на коректност, на отчитане възможността за допускане на грешка и за подвеждане на органа в неправилна насока. В подобни ситуации твърдението трябва да се провери и чрез други средства и източници. Но то си остава факт, който наред с останалите доказателства подлежи на преценка и може да допринесе за обосноваване категоричния извод на органа относно авторството на деянието. Въззивната инстанция пространно се е занимала с проверка достоверността на показанията на свид.И.. Проверени и съпоставени са данните, съдържими в гласните и писмените доказателствени средства и веществените доказателства, от които безпротиворечиво е установено, че свидетелят - пострадал дава логични , правдиви и достоверни показания за участието на подс.С. в извършване на грабежа. По делото е изяснено защо не е било необходимо психиатрично изследване за възможността от свидетелска годност на свид.И. към времето на деянието. От доказателствата категорично е изключено да е бил алкохолно повлиян. Възприятията му не се дължат на изказани предположения, а на факти, потвърдени от данните от прилаганите СРС – подслушване на проведени разговори от мобилен телефон 0897 76 44 48, 0889 951 153 и 0876 77 1138 ; пред съда той е потвърдил, че разговорите са проведени от него с жена, която не е свидетел по делото, от съдържанието на които е установено, че подсъдимият е знаел, че се издирва за извършването на грабеж и за това се е укривал; свидетелят е разпитван три пъти в хода на ДП, два пъти пред първоинстанционните съдебните състави, като в хода на въззивното следствие е проведен още един разпит на свидетеля И., в които пострадалият дава описание на начина на проникване в помещението и на извършителите с физическите им характеристики; съобщеното от свидетеля е оценено в кореспонденция със заключението на назначената от САС техническа експертиза, изследвала иззетия запис от охранителната камера на бензиностанцията в нощта на инцидента и от приложения снимков материал, от които се установява, че единият от извършителите, който е влязъл в помещението 02,21 ч. –до 02,24 ч. е бил с маска на лицето и е носил в ръцете се предмет, наподобяващ метална щанга – описание , което съответства на данните от обясненията на съпроцесниците на С.. Описанието на нападателя му съдържа не само общи но и индивидуални идентификационни признаци - описан е с черна коса, черна брада, с качулка и нормално телосложение, по ръст, телосложение, походка. В показанията си той твърди, че по тези признаци е разпознал подс.С. като лицето, което е било в колата, носило е маска и му е нанесло ударите без да е казало нито дума при побоя. В мотивите на решението съставът на САС подробно е аргументирал фактическия си извод защо счита, че посоченото от свидетеля описание на нападателя съвпада с идентификационните белези на подс. С.. Аргументацията се основа на факта, че той е посещавал често бензиностанцията в продължение на три месеца и двамата са разговаряли, поради което свидетелят е имал възможност добре да го запомни. Изводите от трасологическата експертиза също са съпоставени в потвърждение на достоверността на показанията на свид.И. относно идентичността на металната щанга като средството, използвано за разбиване на металната каса на 17/18.11.2010 г. в бензиностанцията. Съвсем друг характер и същност имат предположенията, върху които присъдата не може да се основава / спр. чл.303, ал.1 от НПК/. Тяхното наличие означава, че категоричните и несъмнени доказателства или част от тях са заменени със субективни разсъждения и с необосновани твърдения на съда; възникнала е ситуация, при която дори с помощта на всички доказателства авторството остава недоказано по категоричен и несъмнен начин. По делото обаче участието на подс. С. е доказано по несъмнен начин, вкл. като е обсъдено и показанието на св. И.. В тази насока съдът е развил значителни по обем анализи и аргументи. Няма различие относно приетите за установени факти между установеното от съда и поддържаната от защитата теза за „погрешно приемане от съда за осъществена размяна на автомобили между подсъдимите Д. Д. и В. С.”, каквато, според защитата не е извършвана. На стр. 12 от мотивите ясно е отразено, че съдът възприема същата констатация като защитата, т.е., че размяната на автомобилите не е между подсъдимите, а между подс. Д. и свид. Д.. Ето защо, съдът не е игнорирал оплакването на защитата във връзка с неправилно интерпретиране съдържанието на доказателствените средства, възпроизвеждащи данните за размяната на автомобилите. Относно възражението, че не е провеждан разговор между свид. Л. Ц. и подс. С., от който първата да е останала с впечатлението,че С. е участвал в извършването на престъплението, на стр. 11, долу, и на стр. 12, горе, съдът е коментирал тези обстоятелства. Никъде не се твърди, че признания в този смисъл се съдържат именно в разговорите, предмет на СРС или на справките от мобилните оператори. Същественото в тази връзка е съдържанието на депозираното свидетелско показание, а не въпросът, кога и чрез коя точно СИМ-карта е осъществен разговорът. На довода на защитата, че представените справки от мобилни оператори не потвърждава съдържанието на обясненията на другите двама подсъдими за провеждани между съучастниците разговори по време на извършване на деянието, поради което тези обяснения не трябвало да се кредитират, съдът просторно е развил своите разсъждения и отговори, на стр. 7, 8 и 9. Дал им е доверие защото са логични, изчерпателни, аргументирани и неопровергани. В наказателното производство чрез предвидените в НПК доказателствени способи се проверяват обстоятелствата, за които има данни или може да се предполага, че се намират в логическа или фактическа връзка с инкриминираните обстоятелства, очертани като предмет на доказване в обвинителния акт. Такава проверка е отговор на законовото изискване за обективност, всестранност и пълнота в изследването на всички обстоятелства по делото, съгласно правилата на чл.13 и чл.14 от НПК. Проверката от състава на САС за достоверност на обясненията на подсъдимите Д. и А., депозирани на съдебното следствие, в които те признават участието си в деянието и това на подс. С. като описват инкриминираните събития по време, място, участници, разпределение на ролите при извършване на деянието, и начина на извършването му, е обхванала широк кръг от доказателствени източници, съпоставени поотделно и съвкупно помежду им. Събраната от тези доказателствени източници /обясненията на подсъдимите/ информация е подложена на проверка с показанията на свидетелите И., И., Г. и с данните от протоколите за оглед и претърсване и изземване. Възпроизведената от подсъдимите Д. и А. фактология е проверена за достоверност при спазване правилото, че производните доказателства се използват за проверка на първичните такива, а именно обясненията на подс. Д. и подс.А. са проверени за достоверност и чрез производни доказателства. Съдът им е дал вяра като се е аргументирал убедително, че те си кореспондират в детайлите, отнасящи се до мястото на деянието, обстановката, поведението на пострадалия и на дейците. Именно тези детайли са очертали участието на подс.С. в грабежа. В конкретния случай съдът се е мотивирал защо е приел, че комуникация между съучастниците обективно е осъществена, макар и не по проверените телефонни номера и СИМ-карти, а по други фактически данни, събрани от доказателствените източници по делото. Убедително са отхвърлени като неоснователни доводите на защитата, направени и пред касационната инстанция, че основният свидетел по делото - свид. И., който е и единственият очевидец на нападението, давал противоречиви показания, по време на събитието бил алкохолно повлиян, наложително е било назначаване на психиатрична експертиза за установяване способността му да дава достоверни показания. Въззивният съд подробно, отговорно и задълбочено е обсъдил тези възражения на страници 8, 9, 10 от мотивите. Според защитата, предявените пред свид. И. за разпознаване дрехи на подс. С. не са описани в протокола за претърсване и изземване, поради което това процесуално действие не трябва да се цени като годно. И това възражение е неоснователно. При изземването са описани веществените доказателства като всеки опис има съответното съдържание. Така например в протокола за претърсване и изземване от 17.12.2010 год. е отразено, че вещественото доказателство № 14 представлява номериран найлонов чувал с конкретно описано съдържание - един брой черно шушляково горнище/яке/ с надпис "L. FAROUCHE", един брой фланела тъмно синя и пр.; вещественото доказателство № 16” е номериран найлонов чувал с описани по вид и брой вещи, иззети с със същия протокол за претърсване и изземване – един брой черен спортен сак, един брой черно шушляково спортно горнище с надпис "DERO", един брой черно шушляково спортно долнище с надпис "A."...и пр. ; веществено доказателство № 17 е найлонов чувал с вещи, иззети със същия протокол за претърсване и изземване, съдържащ един брой синьо шушляково спортно горнище с надпис "R." „ ... и др.. Посочените от защитата пропуски при извършването на част от следствените действия не са достатъчно основание съдът да приеме, че предметите, иззети като веществени доказателства, не са налице и че не са били приобщени в доказателствената съвкупност. Ето защо, показанията на свидетеля И., на който са предявени иззетите като веществени доказателства дрехи от подсъдимите, са ценени, защото свидетелят описва възприятията си от факта, че те са носени от подсъдимите по време на деянието. Вярно е, че свид.И. не е участвал в процесуалното действие разпознаване на предмети. Всъщност, при проведения разпит на свидетеля, разпитваният свид. И. е направил подробно описание на нападателите и облеклото им. Спрямо него е извършено процесуално-следственото действие предявяване на веществени доказателства в хода на съдебното следствие, по реда на чл. 284 от НПК, което е предвиден в закона доказателствен способ. Несъстоятелно е възражението на защитата, че не е изяснено с какъв точно автомобил подсъдимият С. и останалите подсъдими са пристигнали на местопрестъплението. На стр. 12 от мотивите съдът е дал отговор и на този въпрос. Кредитирани са показанията на свид. А. Г., който е изяснил, че подс. А. е направил опит да скрие обстоятелството, че именно той е владеел лекия автомобил „Мерцедес”, който подсъдимите са използвали за придвижване до престъплението и който е индивидуализиран по марка, модел, рег. номер и цвят. Тези факти са достатъчни за изясняване част от елементите на деянието от фактическа страна, докато юридическият елемент - собственост е неотносим към извършеното престъпно действие. Размерът на предмета на престъплението е доказан от данните в свидетелските показания и от писмените доказателства – фискалните бонове за касовата наличност в обекта към момента на деянието. Правилно съдът въз основа на тези доказателства е приел за установена сумата 1 790.73 лв. като предмет на престъплението и е отхвърлил сумата 252.45 лв. /вж. с. 15 от мотивите/. Не представлява липса на мотиви, нито процесуално нарушение от категорията на съществените съждението на въззивната инстанция, че е възприела като голословен извода на първоинстанционния съд за вероятността да е имало и „други индикации за участието на подсъдимия С. в деянието, които „съдът не намира за нужно да коментира” / цит. от мотивите/.Основателно е отбелязано, че първостепенният съд е бил задължен да изчерпи анализа на всички доказателствени източници, относими към установяването на фактите от предмета на доказване, а не да си служи с препратки към доказателствени източници , без да обсъди тяхното съдържание. Не следва автоматично, също така, че несъгласието на съда с възражениията на защитата винаги трябва да се квалифицира като процесуално нарушение и то от категорията на съществените. Не е вярно твърдението в жалбата и заявеното в съдебното заседание пред ВКС, че необсъждането на възраженията на защитата винаги представлява съществено процесуално нарушение. Необсъждането на възраженията, относими към обстоятелствата от предмета на доказване, които са от съществено значение за правилността на фактическите и правни изводи на съда, е поначало съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, но не и необсъждането на възражения, които не се отнасят до съществени въпроси за правилното решаване на делото. Съдът се е мотивирал защо е приел доказано авторството на тримата подсъдими и на начина на осъществяване деянието, характера и вида на осъществената принуда и размера на предмета на престъплението. Несъгласието с някои от тезите на страните, не представлява процесуално нарушение, тъй като съдът е изпълнил задължението си по реда на чл. 339, ал.2 от НПК да изложи пълни и изчерпателни мотиви относно приетите за установени факти и доказателствените източници , които ги подкрепят. Изводът, че не са допуснати от въззивната инстанция твърдяните от защитата на подс.С. нарушения, прави безпредметно оплакването посочените нарушения на процесуалните правила да са довели до недоказаност на деянието и съавторството му от подс.С.. Правните изводи относно квалификацията на деянието на подсъдимия С. като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”съответстват на приетата по делото фактология, поради което законът е приложен правилно. Неоснователни са критиките и по отношение на наказанието. Несъстоятелни са оплакванията, че „при определяне размера на наказанието на подс.С. съдът не бил съобразил обстоятелството, че С. не е допринесъл с поведението си за удължаване срока на разследването, както и че размерът на наказанието не можело да бъде завишен, поради упражняване от подсъдимия на законоустановените му права”. Основателно първите две обстоятелства не са взети предвид от съда при индивидуализиране на наказанието, защото приключването на разследването в указаните от закона срокове е резултат от организацията на действията на органа по разследването, а не се дължи на принос на останалите страни. Участието на С. в процеса като обвиняем и подсъдим е било съпроводено със спазване на всички изисквания по НПК за ефективно упражняване на правото му защита. Въпросът за степента на телесното увреждане и неговия характер, причинено на пострадалия И., съдът основателно е коментирал при преценката за степента на отговорността на подсъдимия при индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК. Правилно е оценен интензитетът на принудата като завишаващ степента на обществената опасност на деянието и дееца. Правилно съдът е приел, че по-ниската степен на телесното увреждане не изключва характеристиката на нападението като тежко посегателство срещу телесната неприкосновеност на пострадалия. Аргументите в конкретния случай са правилно подбрани като броят на съучастниците, времето - късно през нощта, обстановката на нападението -бензиностанция, в която пострадалият е бил сам на дежурство, взетите предварително мерки от подсъдимите за неразкриването на деянието – използването на маски, зацапването на номера на лекия автомобил /марка/, с който са се придвижили до местопроизшествието. Всички тези обстоятелства правилно са анализирани като завишаващи интензитета на тежестта на деянието на съучастниците и в частност на подс.С., който е осъществил и физическата принуда върху пострадалия . Основателна е бележката за зачитане срока на изтърпяната мярка „домашен арест”. Вероятно пропускът на въззивния съд е механичен. Но нарушението не е съществено и е отстранимо по реда на чл. 417 НПК, тъй като прокуратурата на собствено основание е длъжна да съобрази разпоредбата на чл. 59 НК. Воден от тези мотиви и съгласно чл.354, ал.1, т.1 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 261 от 24.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 981/14 год. на Софийски апелативен съд, НК, 8 въз. състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: