Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр.София, 31.01.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 935/ 2011 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1228/ 30.09.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 935/ 2011 г. по жалба на Т. -м. п. ц. – [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 532 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 577/ 2011 г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 095/ 13.09.2010 г. на директора на Центъра, И. Н. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „оркестрант – инструменталист – солист” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 169,70 лв. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори на материалноправният въпрос обхваща ли съдебният контрол на извършен по чл.329 от КТ подбор фактическата преценка на работодателя за нивото на изпълнение на трудовите задължения от съкратения работник. С тълкувателно решение № 3/ 2011 г по т.д.№ 3/2011 г. ОСГК на ВКС прие, че преценката на работодателя кой от служителите, които са обект на подбор, има по-добра квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол. Съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Съдът проверява обаче само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Ако такова съответствие е налице, преценката на работодателя чия работа възприема като по-добра, следва да бъде зачетена. Жалбата срещу атакуваното въззивно решение е основателна. Въззивният съд е отменил уволнението като незаконно, защото приложената към протокола за подбор таблица за атестиране на служителите е била оспорена и фактите в нея е трябвало да бъдат установени с други доказателствени средства. Изводът е необоснован, тъй като е направен при неправилна преценка на показанията на св.Д.. Същият е бил член на комисията по подбора, но според собствените му признания, е уволнен два дни след ищцата, т.е. доколко показанията му са обективни следва да се преценява като се има предвид особените отношения между него и ответника. Освен това свидетелят е заявил пред съда, че е подписал протокола за извършения подбор като член на комисията по подбора без да заяви особено мнение по отношение на оценката на ищцата. При това положение неправилно е отдадено съществено значение на изявлението на свидетеля, че не е участвал при извършването на атестациите и те са му били представени „постфактум”. С подписът си (който е потвърден пред съда), свидетелят декларира съгласие с оценката, която в този протокол е дадена на ищцата. Съгласно установената практика (срв. решение на ВКС, ІV г.о. № 107 от 18.02.2010 г. по гр.д.№ 3293/ 2008 г.), в този случай протоколът има същата доказателствена сила като свидетелски показания на потвърдилите подписа си участници в комисията. Следователно крайният извод на въззивния съд за липса на данни, че оценката по приетите от работодателя показатели обективно съответства на действителните качества на оценявания работник, е необоснован – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а доколкото не съществува необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищцата е работила в Д. ф. – В. (впоследствие О.-ф. д. – В.) от 1985 г. като „артист – оркестрант – флейта”. С ПМС № 152/ 28.07.2010 г. о. - ф. д. и Драматичен театър – В. са преобразувани в Т.-м. п. ц. – В., който е държавен културен институт и се явява правоприемник на ОФД и театъра. Със заповед на министъра на културата от 03.08.2010 г. числеността на персонала на Центъра е определена на 243 щатни бройки и на директорът на Центъра е разпоредено да извърши редукция на персонала в съответствие с разпоредбите на КТ, но не по-късно от 30.09.2010 г. Със свои заповеди от 06.08.2010 г. директорът на Центъра е утвърдил ново щатно разписание, наредил е извършване на подбор между лицата, чиито сходни длъжности се съкращават и е назначил комисия по подбора. К. е предложила критерии за подбора, утвърдени от директора на Центъра на 16.08.2010 г., а на 24.08.2010 г. е съставен протокол за подбор, подписан от всички членове на комисията без забележки и особени мнения. Видно от протокола, от съпоставените артист – оркестранти, по отделните утвърдени показатели за подбора, ищцата и П. Ж. са получили най-ниски оценки и са предложени за съкращаване. На 13.09.2010 г. директорът на Театрално-музикален продуцентски център – В. издал оспорената в настоящето производство заповед, с която прекратил трудовото правоотношение между Центъра и ищцата поради съкращаване на щата и извършен подбор. Заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. Въз основа на нормативен акт работодателят е утвърдил ново щатно разписание, в което са намалели бройките за оркестранти. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от ищцата. Същата е участвала в подбор, който е извършен в съответствие със законовите критерии. Работниците, които са съпоставени, са оценявани според критериите по чл.329 от КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Обективното съответствие между притежаваните от ищцата качества и получената оценка се установява от протокола за подбор. Възраженията срещу доказателственото значение на протокола, основани на показанията на св.Д., съдът отхвърля по изложените по-горе съображения: свидетелят не е изразил несъгласие или особено мнение при подписването на протокола, потвърдил е подписа си пред съда, следователно възприел е за правилна оценката, която ищцата е получила в протокола. Липсват други данни, които да сочат на обективно несъответствие между тази оценка и реалните качества на ищцата, поради което съдът приема извършеният подбор за законосъобразен. Следователно оспореното в настоящето производство уволнение е законно, а исковете за отмяната му, за възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност и за заплащане за обезщетение за оставане без работа, са неоснователни и следва да се отхвърлят. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Варненски окръжен съд № 532 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 577/ 2011 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. Н., Е. [ЕГН], [населено място], м.”К.” 252, против Т.-м. п. ц. – [населено място], пл.”Н.” № *, искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на извършено със заповед № 095/ 13.09.2010 г. на директора на Центъра, по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на И. Н. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „оркестрант – инструменталист – солист” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 169,70 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: