Р Е Ш Е Н И Е № 487/12 г. София, 14. 01. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№461 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Т. срещу решение №1792 от 21.11.11г. по гр.д.№991/10г. на Софийския апелативен съд. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, вследствие на което неправилно е отхвърлил иска за заплащане на подобрения в процесния имот. Ответникът в производството Столична община оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно. С определение №517 от 25.06.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса следва ли въззивният съд да се произнесе по възражение за изтекла погасителна давност при неопровергано от ответника твърдение на ищеца за момента на извършените подобрения. За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на решението от 25.05.10г. по гр.д.№2249/06г. на Софийски градски съд, е отхвърлил предявения от П. М. Т. срещу Столична община иск по чл.74, ал.1 ЗС за сумата 12561,50лв., представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот, както и искането за признаване право на задържане на имота до заплащане на подобренията. Въззивният съд е приел, че ищцата има качеството на недобросъвестен владелец на процесния апартамент. В него тя е извършила подобрения на стойност 12 561,50лв., оценени към момента на подаване на исковата молба. Тя обаче не е доказала в съдебния процес в кой момент е извършила подобренията и това препятства възможността да се определи точната им стойност, а също така съдът не може да се произнесе и по направеното от ответника възражение за погасяване на претенцията по давност. Затова искът е приет за недоказан и е отхвърлен изцяло. Решението е неправилно. Иск за присъждане на паричната равностойност на извършени от владелеца подобрения върху чужд недвижим имот може да бъде отхвърлен като недоказан само ако владелецът не установи в съдебния процес извършването на подобренията. Искът не може да бъде отхвърлен поради липса на яснота за момента на извършването им. Служебно задължение на съда е да изясни този въпрос, като отсее спорното от безспорното. Когато има твърдение за момента на извършване на подобренията, а насрещната страна не го оспори, като същевременно противопостави възражение за погасителна давност, съдът следва да се произнесе както по иска, така и по възражението, съобразно неоспореното и неопровергано твърдение. В настоящия случай ищцата е уточнила момента на извършване на подобренията /2006г./ едва във въззивната жалба. Насрещната страна обаче не е оспорила тези твърдения, нито пък е оспорила експертизата, която е оценила подобренията към същия момент. Ето защо въззивният съд не е имал основание да отхвърли иска за подобрения поради недоказаност, нито пък да откаже да се произнесе по направеното възражение за погасителна давност. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищцата има качеството на недобросъвестен владелец, а и срещу този извод няма оплакване в касационната жалба. При това положение за извършените от нея подобрения в процесния имот тя няма основание да претендира увеличената стойност на имота, а само стойността на разходите за извършените от ремонти. Стойността на тези разходи възлиза на 12561,50лв. Въпреки предоставената и възможност във въззивната инстанция, ищцата не е ангажирала доказателства за по-висока стойност на тези разходи. С оглед данните по делото за момента на извършване на подобренията, искът не е погасен по давност и следва да бъде уважен. Предвид качеството на ищцата на недобросъвестен владелец, не следва да и се признава право на задържане върху имота. С оглед изхода на делото, на жалбоподателката следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция, възлизащи на 281,83лв. Разноски за предходните инстанции не са искани и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1792 от 21.11.11г. по гр.д.№991/10г. на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА С. с адрес [населено място], [улица] да заплати на основание чл.74, ал.1 ЗС на П. М. Т. от [населено място],[жк], зона В, [жилищен адрес] сумата от 12 561,50лв., представляваща стойността на направените от нея разноски за подобрения в апартамент №7, находящ се в [населено място],[жк], зона В, [жилищен адрес]. ОСЪЖДА С. с адрес [населено място], [улица] да заплати на П. М. Т. сумата от 281,83лв. разноски за производството пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: