7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
София, 05.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2727/ 2015 година
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 1017 от 25.05.2015 г. по гр.д.№787/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено Решение №83 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 7076/ 2014 г. на Варненски районен съд, с което е уважен искът по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за 20 689.09 лв. - платена цена за достъп по описаните 17 бр. фактури, издадени за периода 27.02.2013 г. - 31.10.2013 г., на отпаднало основание, със законната лихва от датата на предявяване на иска и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд, вместо да приеме, че с отмяната от ВАС на Решение на ДЕКВР №Ц-33/14.09.2012 г., е заличено с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението му за цена за достъп, е приел, че основанието за плащане не е Решение №Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДЕКВР, а възникналите договорни отношения, поради което платената цена за достъп не е на отпаднало основание - тези изводи противоречат на разпоредбите на ЗЕ и въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Обосновава, че е неправилно приетото за възможността ищецът да иска разликата между временната и окончателната цена по реда на чл. 55 ал. 1 ЗЗД, като сочи възможните няколко хипотези и по съображения, че към момента няма влязло в сила решение на КЕВР, което да определя цена за достъп и да задължава производителите да плащат такава, то ако цена е била платена, тя подлежи на връщане. Прави оплакване за нарушение на процесуалния закон - в решението липсват мотиви защо е неоснователна заявената претенция по чл. 327 ал. 1 ТЗ за цена на произведена електрическа енергия, нито съдът коментира извършените прихващания, като ищецът никога не е твърдял, че претендира сумата на основание чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД. Поддържа, че е нарушена нормата на чл. 22 ал. 2, вр ал. 6 ГПК, тъй като съдът е предубеден в полза на ответника - изобщо не е обсъдил доводите на ищеца за задължителната съдебна практика по въпроса, която съдът следва да съобрази. Счита, че решението е необосновано, тъй като въз основа на събраните доказателства следва изводът за основателност на заявената претенция и иска решението да се отмени и предявените искове да се уважат.
Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] - ответник по делото - оспорва жалбата по съображения, че въззивният съд не е нарушил процесуалния закон, като подробно е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните. Обосновава, че съдът не е нарушил материалния закон, тъй като е установено, че ищецът е производител на ел.енергия и че [фирма] - [населено място] е оператор на Е., към която са присъединени съоръженията на ищеца. Тъй като е възникнало облигационно правоотношение по осигуряване на достъп, правопораждащият факт и съдържанието на това правоотношение са нормативно установени, цената на услугата е част от право - отношението, но не го поражда, правоотношението не се състои в плащане на цена, определена с отмененото решение на ДКЕВР. Аргументира, че по създаденото между търговци валидно облигационно правоотношение по договор за изработка - осигуряване на достъп - не е отпаднало съгласието на ищеца; ДКЕВР с актовете си за регулиране на цените за достъп не създава правоотношението и отмяната на решението на ДКЕВР води до неопределеност на цената на достъп, но възмездността на услугата е нормативно установена. Заключава, че правилно въззивният съд е приел, че правоотношението по осигуряване на достъп не отпада с обратна сила, че съществуващото вземане в полза на [фирма], цедирано на [фирма], води до действителност на извършеното прихващане с насрещно задължение за плащане цената на закупената ел.енергия - задължението към ищеца до размера на прихванатата сума валидно е погасено и не се дължи от ответника.
Ответникът по касационната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране - [населено място] - трето лице-помагач на страната на ответника - не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба, и като провери правилността на решението, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 413 от 01.06.2016 г., постановено по делото, по въпросите: при отмяна от ВАС с влязло в законна сила решение на индивидуален административен акт - Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09. 2012 г. за определени временни цени за достъп - следва ли това да се зачете от гражданския съд; какво е действието във времето на постановеното от ВАС решение, има ли отмяната обратно действие и води ли до отпадане на последиците от административния акт; отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане цена на достъп и поражда ли задължение за връщане на платена цена на отпаднало основание, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради решаването му в противоречие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№155/11.01.2016 г. по т.д.№2611/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р.№ 157/11.01.2016 г. по т.д.№3018/2014 г. на ІІ т.о.;Р.№212/23.12.2015 г. по т.д. №2956/2014 г. на І т.о.;Р.№7/26.04.2016 г. по т.д.№3196/2014 г. на ІІ т.о.;Р. № 28/28.04.2016 г. по т.д.№353/2015 г. на ІІ т.о., като след постановяване на определението, по тези въпроси са постановени от ВКС и Р. №104/ 27.06.2016г. по т.д.№1610/2015 г. на ІІ т.о. и Р.№126/16.08.2016 г. по т.д.№ 1592/2015 г. на І т.о.
В посочените решения по въпроса за темпоралното действие на постановено от ВАС, влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13 ал. 2 пр.1 от ЗЕ, е прието, че конститутивното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила, действа от момента на издаване на административния акт; с обратна силя отпада и основанието за дължимост на паричните престации, което обосновава основателност на претенция за платена цена за достъп на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Обосновано е, че извършените цесии не са могли да породят валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното дружество (цедент) за цена за достъп по установени от ДКЕВР временни цени, са отпаднали с обратна сила; липсват изискуеми и ликвидни вземания на електроразпределителното предприятие за цена за достъп към ищеца и не е било възможно да се извърши прихващане с дължимите от неговия съконтрахент задължения за цена на изкупена произведена от ищеца ел.енергия.
Въззивният съд, за да отмени решението, с което е уважен искът по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за 20 689.09 лв. - платена цена за достъп по описаните 17 бр. фактури, издадени за периода 27.02.2013 г. - 31.10.2013 г., подлежаща на връщане на отпаднало основание, е приел, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяем източник, присъединен е към електро-разпределителната мрежа на [фирма] - [населено място]; има сключен с ответника договор за изкупуване на ел.енергия и е платил цена за достъп 20 689.09 лв., съгласно издадени 17 бр. фактури от [фирма] в периода 05.03.2013 г. - 05.11.2013 г. по временни цени, определени с Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Посочил е, че с 9 бр. тристранни споразумителни протокола, подписани от [фирма], [фирма] и ищеца, плащането е извършено чрез цедиране на вземането към ищеца за цена за достъп на [фирма] в полза на [фирма] и извършеното от последното прихващане със свое задължение към ищеца за цена на изкупена ел.енергия по издадени от ищеца фактури за периода 27.02.2013 г. - 31.10.2013 г. За действието на решението на ВАС, с което е отменено Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съдът е обосновал, че ищецът, като производител на ел.енергия, е задължен да сключи договор за достъп и дължи цена за достъп, утвърдена от ДКЕВР, съгласно чл. 26 от действалите за процесния период Правила за търговия с ел.енергия (Д.в. бр.64/2010 г.). Посочил е, че КЕВР има правомощие да определи временни цени по чл. 30 ал. 1 т. 13 ЗЕ, както и да вземе решения за подходящи компенсаторни мерки, ако окончателните цени за достъп, пренос и разпределение, се отклоняват от временните, като отношенията между производителите на ел.енергия и електроразпределителното дружество са облигационни, основани на договор. По съображения, че задължението за плащане на цената за достъп, е елемент от тези отношения с тази особеност, че размерът й се определя от ДКЕВР, съдът е счел, че основанието за плащане на цената за достъп, не е решението на ДКЕВР, а сключеният договор и отмяна на това решение не дерогира основанието на възникналите обвързаности - независимо какво е действието във времето на решението на ВАС за отмяна на временните цени, установени с Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, цената за достъп е платена въз основа договора за достъп, не е платена на отпаднало основание, още повече, че ищецът търси сумата от [фирма], на когото е прехвърлена въз основа 9 споразумителни протокола и извършеното прихващане, поради което отношенията на страните не могат да бъдат уредени на основание чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД.
Решението е неправилно. Ищецът подробно обосновава и поддържа в производството, че като производител на електроенергия от възобновяеми източници, присъединени към електроразпределителната мрежа, има вземане за цена на ел.енергия по издадени 9 бр.фактури, като за периода март 2013 г. - ноември 2013 г. „Енерго- про мрежи” е издал 17 бр. фактури за дължима от ищеца цена за достъп общо 20 689.09 лв., по които фактури ищецът не е извършил директни плащания, а е подписвал тристранни протоколи за прихващане на задължения: „Енерго-про продажби” дължи на ищеца съответни суми за цена на продадена от ищеца ел.енергия; ищецът дължи на [фирма] съответни суми за цена за достъп; с прехвърленото от [фирма] на [фирма] вземане към ищеца за цена за достъп, се извършва прихващане със задължението, което [фирма] има към ищеца за цена на закупена ел. енергия. Тъй като е отменено от ВАС с обратна сила Р.№Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за временни цени за достъп, поради което ищецът не дължи на [фирма] цена за достъп, от това следва, че [фирма] не може да прехвърли на [фирма] вземане към ищеца за цена за достъп, което не съществува, [фирма] не може да стане собственик на несъществуващи вземания и не може да извърши прихващане. Ищецът претендира цената на произведена и незаплатена от [фирма] ел.енергия за исковия период.
Представени са 19 бр. данъчни фактури, съставени от ищеца (л.90 - 108 ) за цена произведена и доставена на [фирма] ел.енергия; представени са и 17 бр. фактури (л.73-л.89), издадени от [фирма] за дължима от ищеца цена за достъп общо 20 689.09 лв. Представени са 9 бр. протокола за прихващания (л.109-126) и уведомления, включително за прихващане на задължения на ищеца за цена за достъп 20 689.09 лв.
Цената за достъп е начислена въз основа на Решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г., отменено от ВАС с Решение №9484/25. 06. 2013г. по ахд №6473/2013 г. на ВАС, 5чл.с. Тъй като Решение № Ц-33/14.09. 2012г. на ДКЕВР е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, с който ДКЕВР на основание чл. 36а ал. 2 ЗЕ утвърждава цените по чл. 36а ал. 1 ЗЕ, като пределни за всеки лицензиант и съгласно чл. 177 ал. 1 АПК и посочената съдебна практика, създадена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, влязлото в сила решение, с което е отменено като незаконосъобразно Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, има обратно действие - действа от момента на издаване на административния акт. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за изчисляване в тежест на ищеца на цена за достъп, затова плащането й е лишено от основание. Съгласно приетото от ВКС в Р.№ 212/ 23.12.2015 г. по т.д.№2956/2014 г. на І т.о., не е било възможно да се извърши прихващане от купувача на ел.енергия с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към ищеца за осигурен достъп, поради това, че настъпва с обратна сила конститутивното действие на решението на ВАС, с което е отменено решението на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г.; извършените цесии не са могли да породят валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното дружество за цена за достъп са отпаднали с обратна сила - липсват изискуеми и ликвидни вземания към ищеца. Не са били налице предвидените в чл. 103 ЗЗД предпоставки за прихващане, извършено с посочените девет протокола, включително между вземането на ищеца за цена за произведена ел.енергия с вземане срещу него за цена за достъп. Ищецът има вземане към [фирма] за цена на произведена ел.енергия, незаплатено в размер на 20 687.09 лв. по издадени от ищеца фактури, основано на извършено от ответника прихващане с дължима от ищеца сума за осигурен достъп, както е установено от изслушаната счетоводна експертиза. Искът в посочения размер е основателен.
Поради изложеното решението като незаконосъобразно следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови друго, с което да се уважат искът за вземане 20 687.09 лв. - цена на произведена от ищеца и незаплатена от ответника ел.енергия, със законната лихва от датата на предявяването на иска 30.05.2014 г. до окончателното изплащане.
На ищеца следва да се присъдят разноски: за първоинстанционното производство:827.56 лв. - държ.такса, 1200 лв. - платено адв. възнаграждение и 150 лв. - за вещо лице - общо 2177.56 лв.; за въззивната инстанция: 800 лв. - платено адв. възнаграждение - общо 2977.56 лв. за двете инстанции; за касационната инстанция: 443.78 лв. - държ.такса и 900 лв.- адв. възнаграждение - общо 1343.78 лв.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1017 от 25.05.2015 г. по гр.д.№787/2015г. на ОС - Варна, с което е отменено Решение №83 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 7076/ 2014 г. на РС - Варна, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] сумата 20 689.09 лв. - цена на произведена електроенергия от възобновяеми източници, със законната лихва от датата на предявяване на иска 30.05.2014 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото: за първоинстанционното и за въззивното производство общо 2977.56 лв. и разноски за касационната инстанция общо 1343.78 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|