Ключови фрази
Изкупуване на част от съсобствен имот * установяване право на собственост * представяне на документи на хартиен носител * оспорване на истинността на документ


Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

гр. София, 07.10.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1992 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. Л. Б., чрез пълномощниците му адвокатите М. А. и Л. Н. от САК, против въззивното решение от 30.01.2012 год. по гр. д. № 9553/2011 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 1.03.2011 год. по гр. д. № 10789/2008 год. на Софийския районен съд. С него са отхвърлени предявените от касатора против Е. Г. М., Х. М. М., Ж. З. Ж. и Г. К. С. установителен иск за собствеността на 1/3 ид. ч. от описания апартамент в [населено място] и иск за допускане изкупуване на 2/3 ид. ч. от него, предмет на продажбата между ответниците с нот. акт № */1999 год. на посочената в него цена от 5 320 лв.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение, поради допуснато съществено нарушение на чл. 183 ГПК при обосноваване на извода на въззивния съд за наличие на последващо завещание, отменящо предходното в полза на касатора. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед произнасяне относно последиците от непредставяне от ответниците на оригинала на второто завещание на наследодателя.
Ответниците по касационната жалба оспорват същата по изложените в съдебното заседание от пълномощниците им съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 166 от 22.04.2013 год. на ВКС. В него е прието, че поставеният процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 183 ГПК при непредставяне на поискания оригинал от последващото завещание, на което се позовават ответниците, е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът е кредитирал представеното копие и приел, че е налице отмяна на завещанието в полза на ищеца, сега касатор с последващо такова от завещателя. Въпросът за неблагоприятните последици от непредставяне на поискан оригинал на представено копие от документ, предвидени в чл. 183 ГПК, е решен в противоречие с представената от касатора съдебна практика, което е обосновало направения извод за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В решение № 1229 по гр. д. № 5349/2007 год. на ІІ г. о. на ВКС е прието, че представеното фотокопие на документ не може да служи като доказателство, защото не представлява официален препис, а е заверено като препис от копие, което не може да се приеме за заверка по смисъла на чл. 101 ГПК /отм./, в който смисъл са и решенията с № № 630 по гр. д. № 391/95 год. на 5-чл. състав на ВС и 651 от 23.07.1985 год. на ІІ г.о. В решение № 803 по гр. д. № 938/2009 год. на І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че искането за представяне на оригинала не е равнозначно на оспорване истинността на документа, както в настоящия случай е прието в обжалваното решение. Поради това и изводът за действителност на волеизявление, което е материализирирано в несъществуващ документ, е в нарушение на процесуалните правила.
Настоящият състав на ВКС счита, че по поставения процесуалноправен въпрос следва да се приложи горната съдебна практика, в т. ч. и задължителната такава, която не е съобразена от въззивният съд, поради което и решението му следва да се отмени.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на ищеца М. Б. са отхвърлени, въззивният съд приел, че той не е собственик на 1/3 ид. ч. от имота на основание завещанието от 13.06.96 год., тъй като то е отменено с последващо завещание от 14.06.96 год., с което завещателят му се е разпоредил в полза на наследниците си по закон. По отношение непредставяне на поискания оригинал на второто завещание от страна на ползващите се от него ответници, съдът приел, че това не може да обоснове извод за липсата на такова завещание, съгласно чл. 190, ал. 1 ГПК, а възражението за неистинността му е направено извън срока по чл. 131 ГПК по насрещния иск за собственост, поради което и искането за събиране на доказателства в тази насока е просрочено.
Изводът е неправилен, тъй като саморъчното завещание от 14.06.96 год. е представено като доказателство с писмения отговор по чл. 131 ГПК от ответниците по исковете Е. и Х. М. /л. 47 и л. 50 от първоинстанционното производство/. Същото представлява незаверено ксерокс копие. Насрещни искове са предявявени от другите двама ответници – Ж. Ж. и Г. С., като е разпоредено с резолюция от 19.11.2009 год. препис от исковата им молба да се изпрати на първоначалния ищец и ответник по исковете им за отговор по реда на чл. 131 ГПК. По делото на същия л. 71 на гърба се съдържат данни за получаване на преписи от отговорите на всички ответници с дата 1.04.2010 год. и подпис на адв. Л. Н., като съдът приел в определението си по чл. 140 ГПК, че не е налице оспорване на представеното от М. завещание от 14.06.96 год. от страна на ищеца М. Б. в срока по чл. 131 ГПК, поради което и не следва да се събират доказателства за действителността му. В първото по делото заседание, проведено на 17.11.2010 год. ищецът е поискал представяне от страна на ответниците на оригинала на завещанието от 14.06.96 год., което задължение ответниците М. не са изпълнили.
Искането за представяне на оригинала на приложения по делото документ, и то представен в незаверено от страната ксероксно копие, не е свързано с преклузивен срок, вкл. и този по чл. 131 ГПК, тъй като такъв не е предвиден в закона, за разлика от предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК срок за оспорване истинността на представен документ, каквато хипотеза в случая не е налице – завещанието е представено от ответниците М. с писмения им отговор по предявените срещу тях искове и не е налице оспорване на истинността му като документ. Предвидената в чл. 183 ГПК предпоставка за такова искане е прилагане по делото на документ в заверен от страната препис, което в случая е налице, дори представеният документ не е бил и заверен от страната, което съдът не е констатирал при подготовката на делото по реда на чл. 140 ГПК. Искането на ищеца, сега касатор за представяне на оригинала на второто завещание е направено при спазване на чл. 143, ал. 2 ГПК, с оглед оспорването от ответниците на легитимиращото го за собственик на идеална част от имота завещание от 13.06.96 год., поради наличие на последващо завещателно разпореждане. Поради това и непредставянето на поискания оригинал от завещанието, нито на официално заверен препис от него /с какъвто ответниците разполагали, съгласно изявлението на пълномощника им в заседанието пред настоящата инстанция/ води до прилагане на последиците, предвидени в чл. 183 ГПК – изключване от доказателствата по делото.
Като не е процедирал в съответствие с горната разпоредба на процесуалния закон, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на извода му, че с второто завещание е отменено първото, на което се позовава ищецът, сега касатор по делото, с което е допуснато и нарушение на материалния закон. Извън горния извод остава преценката на съдържанието на завещателните разпореждания по представеното от ответниците М. завещание, което предпоставя представянето на документа в оригинал, както е поискано по делото с оглед прилагането му в препис, незаверен от страната, което не е доказателство по смисъла на закона.
С оглед на горните съображения следва извода за наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, вкл. и обсъждане поддържаните от ответниците доводи и възражения по предмета на делото, след отмяната на въззивното решение изцяло делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 30.01.2012 год. по гр. д. № 9553/2011 год. на Софийски градски съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: